Милиони бактерии ни заобикалят навсякъде, където отидем. Само за няколко часа те могат да колонизират стаята ни в хотела, а за 24 часа – цялата ни къща.
За това разказват американски учени в ново изследване, в което проследили взаимовръзката между микробите, живеещи в домовете заедно с човека.
„Ние знаем, че някои микроорганизми могат да влияят на теглото, на неврологичното състояние – казва Джек Гилбърт от Чикагския университет, водещ автор на изследването. – И бихме искали да знаем откъде се вземат тези бактерии."
Клетките на нашето тяло са по-големи от микробните 10 пъти. Всеки път, когато дишаме, кихаме, кашляме, ние внасяме в себе си или оставяме наоколо микроорганизми. Ние губим кожни клетки, пипаме повърхности и голяма част от тези действия извършваме у дома.
Независимо от това обикновените хора и науката все още не знаят много неща за взаимодействието между микробите от нашето тяло и микрообитателите на нашите домове.
За да хвърлят светлина на този въпрос, Гилбърт и колегите му съпоставили микробните подписи на седем семейства, включително три в процес на преместване. Семействата пристигали от различни части на САЩ и били представители на различни икономически слоеве.
Общо в проекта „Домашен микробиом" взели участие 18 души, три кучета и една котка.
В продължение на шест седмици участниците в експеримента събирали образци от своята кожа, кожата на домашните животни и в домашна среда, от повърхността на мебелите, дръжките на вратите, подовете, плотовете и ключовете. Общо били събрани над хиляда образеца. След това екипът учени секвенирал генетичния материал на тези образци и установил над 21 000 различни микробни вида.
Всяко семейство се оказало със свой собствен микробен подпис, по който можело практически да се проведе идентификация. Ако семейството се мести, този подпис бързо се разпространява по цялата жилищна площ, измествайки вече съществуващите микроби.
Например едно от семействата в процеса на преместване временно се установило в хотелска стая. Само три часа били необходими, за да завземат микробите стаята – новият „дом" започнал да напомня на стария по микробиологичен състав за по-малко от 24 часа.
Най-често микробите се предават през контакт на ръцете – с дръжките на вратите, ключовете, както и между пода и краката.
Образците от пода се оказали най-разнообразни при всички семейства. Най-малките микробни разлики били между хората, намиращи се в тесен контакт (например сред двойки или сред родители и малки деца). Най-голяма разлика се забелязвала между родителите и тийнейджърите.
Малките деца, както и хората, чиято стомашно-чревна микрофлора е била подложена на приложението на антибиотици, могат лесно да приемат микробите на другите. Домашните котки са особено добри „донори" на микроби. Разбира се, Гилбърт и съпругата му навремето си взели куче, тъй като неговото присъствие в дома снижава склонността към алергии.
Гилбърт твърди, че по микробния подпис на дома лесно може да се установи колко души живеят в този дом и какви са отношенията между тях. Например той описал случай, когато изучавал къща, в която се давала стая под наем на мъж.
Благодарение на анализа на микробните образци от различните части на къщата изследователите успели да разберат, че двамата мъже ползвали една баня, а жената ползвала друга – след това този факт бил потвърден от стопаните.
Теоретичният анализ на микробиома на дома може да се използва за откриване на нови отношения и разкриване на измами на партньора. Ако бъде създадена база данни от микробиомите на хората, микробният подпис някой ден може да стане аналог на отпечатъците на пръстите за идентифициране на престъпници.
