По време на изучаване на естествени явления с помощта на нови технологии често се оказва, че много стари теории и възгледи не съответстват на резултатите от експерименти и наблюдения.
Учените, занимаващи се с изследването на мълниите на Земята, са открили, че бурните облаци не създават достатъчно количество енергия, необходима за генерирането на мълнии.
„Главният проблем е в това, че след десетилетните изучавания на мълниите ние не сме успели да открием толкова голямо електрично поле", казва Джоузеф Дауер, професор по физика и космически науки от Технологичния институт на Флорида (FIT).
През 2005 г. д-р Дауер издигнал теория за това, че енергията, необходима за подобна реакция, възниква не в нашата атмосфера, а идва с космическите лъчи, изпускани от умиращите звезди от Дълбокия космос.
Учените от FIT открили следи от рентгенови лъчи в бурни облаци, което подкрепя тази теория. Те използвали сложно оборудване и балони, пуснати по време на буря, за събиране на информация.
Данните, събрани от космическата сонда „Вояджър 1" след излизането ѝ от хелиосферата, поставили под съмнение много от общоприетите теории. Станало очевидно, че електромагнитните сили, излъчвани от галактиките, оказват по-силно въздействие върху Слънцето и Слънчевата система, отколкото се смятало преди.
Гигантска мълния ударила Марс?
Трудно е да си представим разряд на мълния с космически мащаби, но някои учени, изучаващи електричеството, смятат, че планетата Марс е преживяла удар от огромна мълния, която силно повредила повърхността на Червената планета.
Долината Маринър на Марс е един от най-големите каньони в Слънчевата система. За сравнение – Гранд каньон в Аризона има дължина 800 км и дълбочина 1,6 км, а дължината на Маринър е 4000 км, дълбочината – 7, по данни на НАСА.
Произходът на долината Маринър е неизвестен. Според най-популярната хипотеза гигантският разлом на марсианската повърхност е възникнал преди милиарди години, когато планетата е изстивала. Многото канали на каньона вероятно са предизвикани от ерозия.
Но учените от Thunderbolts Project са предложили друго обяснение: каньонът може да е създаден от мълния с космически мащаби. Един от главните аргументи се явява това, че каналите на долината Маринър не приличат на земните каньони, които имат извита форма поради ерозията.
Изследователите сравнили ландшафта на долината Маринър с въздействието на електричеството върху различни материали, които винаги оставя подобна следа. Тя изглежда като единичен белег, от който излизат многобройни линии, което прилича на каналите на марсианския каньон.
Когато електрическата дъга прорязва канал в твърд материал, тя оставя следа. Такива следи в природата изглеждат еднакво. Те приличат на белезите по тялото на хора, ударени от мълния.
Освен това учените отбелязват наличието на голямо количество камъни по повърхността на Марс, което е още един довод в полза на тяхната хипотеза.
Мощта на разряда, необходим за създаването на долината Маринър, би довела до възникването на безчислени отломки, които биха били изхвърлени в Космоса. Голяма част от тях може да е паднала обратно на повърхността на планетата, образувайки каменист пейзаж.
