Учени успяха да изпратят „непристъпните кодове“, които се образуват при квантовата механика, на километри разстояние, качени върху стандартно широколентово влакно, предаде Би Би Си. Досега „дистрибуторът на квантовия ключ“ досега се нуждаеше от специално влакно. Техниката показва как може да се отделят нормални потоци от данни от по-сложния квантов сигнал. Това отваря широки възможности за технологията, с която най-добрата днешна криптография ще може да се използва в редица бизнес сфери и дори по домовете. Идеята за дистрибуция на квантовия ключ (ДКК) се основава на използването на ключ от двама участници – мъничко количество информация, използвана като база за кодирането на много по-големи потоци. Малки пулсации на лазерна светлина се използват за създаването на единични фотони, които са фундаменталната единица светлина с дадена поляризация. Две различни поляризации могат да действат като използваните в нормалните цифрови данни 0 и 1, създавайки възможност за споделянето на криптографичен ключ. Това, което го прави сигурен, е, че веднага след наблюдаването на единичните фотони те се променят невъзвратимо. Ендрю Шийлдс и екипът му от изследователската лаборатория на Toshiba в Кембридж успяха да преодолеят проблема с влакното, което е скъпоструващо, като отделиха от него фотони, експозирани съвсем кратко. Те са създали детектори, способни да хванат отделни фотони, както и „порта“, която се отваря само една десета от милиардна част от секундата – времето, през което фотоните пристигат един по един. Резултатът е скорост на данните от квантовия ключ мегабит в секунда, докато в същото време се събират стандартни данни със скорост гигабит в секунда.