„Денят започва” по БНТ1 от понеделник до петък точно в 6.42. Така ще бъде и през лятото, няма почивка за темите от света на политиката, бизнеса, спорта и културата. Екипът на сутрешния блок остава верен на мотото си „Започнете деня си с нас, за да не се налага да ви разказват”.
Водещите Марин Маринов, Аделина Радева и Александра Гюзелева ни посрещат гостоприемно в студиото на сутрешния блок в отлично настроение, шегуват си и изпиват с нас поредното кафе за деня. Дали винаги е така, какво се случва зад кадър и с какво измерват успешния ефир ?

---

Иван Върбанов
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

- Утвърдихте се като успешни лица на БНТ1. Каква е отговорността и предизвикателството да бъдеш журналист в обществената телевизия?

Александра Гюзелева: Мисля, че чувството за отговорност у нас тримата е доста силно развито. А от БНТ хората очакват един умерен и възпитан тон, който трябва да се спазва! Както и изискването всички страни да бъдат равнопоставени в един разговор.
Аделина Радева: И аз приемам така формулираните очаквания на хората от националната телевизия. И бих добавила, че именно този тон и принципите на равнопоставеност ни пасват. Точно затова работим тук. Това е близко до нашата същност. Аз смятам, че нито един водещ не може да бъде успешен, ако се прави на някой друг в минутите на предаването, а живее различен живот от този, който показва на екрана. Фалшиво е и затова не би могло да се случи практически.
Марин Маринов: И тримата сме отговорни хора особено по отношение на стандартите, които трябва да се поддържат в работата. Няма как да се разчита на импровизация. Истината е, че е необходим къртовски труд, когато се работи по дадена тема, както и в изграждането на разговора в ефир. Всичко това се прави в стандарта, изграден и отстояван от БНТ през годините. Този блок го е имало и преди нас. Той има някакъв облик, постижения, които вече са реализирани. За нас е важно да продължим традицията и да опазваме това ниво.
А.Г.: Наистина сме отговорни. Не бих могла да заспя спокойно вечерта, ако има нещо, което не е изяснено или уточнено в реда на утрешното предаване.
М.М.: Вярно е, и с мен се случва същото. Аз съм 24 часа на работа. Случва се вечер да сънувам въпросите към събеседника за следващия ден.
А.Р.: Или да се събудиш сутринта и да си ги забравил (тримата се смеят).

- Как протича подготовката за сутрешния блок? Убеден съм, че усилията ви често остават скрити за зрителите?

М.М.: От няколко години се чувствам постоянно като студент в сесия. Защото всеки ден, прибирайки се вкъщи, започвам да чета. Всеки ефир е изпит за мен, в който аз трябва да се докажа по различни теми - например образование, здравеопазване, бюджет.
А.Р.: Случва се обаче да се подготвяш по някаква тема и след обяд да се случи нещо много по-важно, което променя темата за следващия ден. Тази неочаквана промяна може да се случи и през нощта, докато спиш с уточнен сценарий и въпроси. И така всеки ден ставаме в 4 сутринта и след края на ефира започва подготовката за следващото предаване.
За професията на водещ, ако нямаш необходимия беграунд и знания, натрупани през годините от практика, ти няма да бъдеш никога готов и адекватен за един извънреден разговор. Защото много често нямаме време да режисираме разговорите, темите, фокуса и посоката на срещите ни пред камерата.
А.Г.: Един мой приятел, който е актьор, ми каза: „Е, какво толкова? Отиваш сутрин, водиш някакъв разговор и после – шапка на тояга“. Тогава си дадох сметка, че много често хората не подозират какъв е процесът и същността на нашата работа.
М.М.: Ефирът е сладката част, поне при мене е така. После следва черната работа, в която ни подпомага целият екип. Ако няма добри редактори зад тебе, ако не сте едно цяло, единомишленици, хора, които виждат по твоя начин света, нищо няма да се получи. Хората от екипа са много важни за нас, защото понякога подсказват интересните неща, които не си видял. Това са хора, с които споделяме еднакви ценности и стремежи. Тук е мястото да благодарим на редакторите в екипа ни !
А.Р.: Не можеш да разчиташ само на себе си или на това, което ти считаш за правилно.

- Какво не знаят за вас зрителите извън вашия тв образ? Имате ли обратна връзка с аудиторията? Какво ви казват най-често хората?

А.Г.: Аудиторията е нещо много общо. Да, те имат връзка с нас, могат да се свържат с редакцията, имат възможност да изкажат свободно мнението си - негативно, позитивно. Друг е въпросът, кой си прави труда да вдигне телефона и да се обади?

- Не се страхувате обаче от критиката?

А.Р.: Всеки, който излиза пред камера, трябва да бъде готов да приеме критиката, много е лошо, когато някой се обижда от това, че го критикуват. Независимо от тона и характера на критиката – тя съществува, защото ти си публичен и това предизвиква реакцията на хората.

- Експерти пишат новия Закон за радиото и телевизията? Какви според вас са новите хоризонти пред БНТ?

М.М.: Работил съм и в частни телевизии. Иска ми се, работейки тук, да бъда част от екипа на обществената телевизия, не на държавната. Защото има разлика. Връзката е взаимна между аудиторията и телевизията, ако е обществена – хората трябва да я чувстват като своя , без да има дистанцираност...Искам да работя в телевизия, която е обърната към обществото. Хората да виждат своите теми, проблеми и въпроси в нея.
А.Р.: Нека тези, които пишат законите, се допитват повече до хората и до нас, които работим в обществената телевизия.
А.Г.: Щом навсякъде в Европа има обществени телевизии, значи има смисъл и необходимост. Убедена съм, че е нужно да има радио и телевизия, носители на обществения характер.

- Каква е медийната среда у нас по отношение спазването на стандартите? Как измервате конкуренцията на тв продуктите? От какво най-много имат нужда зрителите като теми, послания и комуникация?

А.Г.: Общи рецепти няма.
А.Р.: Има две позиции: едната, че пазарът определя интереса. Ние сме приели да работим в обществена медия, където ни се иска да има неща, които не толкова силно крещят за себе си, но са много важни. Не може да бъде определящ само рейтингът, когато говорим за обществена медии. Прозрачността е много важна. Защото всеки сам декодира посланията на информацията и сглобява пъзела на пълнотата на обективната картина.
М.М.: Не трябва да ни налагат да правим компромиси точно ние, журналистите с позиции, с гледни точки, с интерес. Това, разбира се, е пожелателно. Но вярвам, че човек трябва да избира дали има силата да отстоява позицията си, дали има ресурс да практикува професията, струва ли си компромисът? Всеки казус ни изправя именно пред тази преценка – докъде да стигнеш, дори в преследването на отговорите или търсенето на истината.
А.Г.: Много важно е да отстояваме себе си със силни гледни точки, заявени без страх! И ако мога да се върна на темата интернет – в България има много лош тон във форумите. Защото анонимността дава и свободата да бъдеш агресивен и деструктивен. Въпреки общата свобода, паралелно с опасността от манипулации и безнаказаността да разпространяваш всичко за всички! Което е абсурд.

- Коя е каузата, в името на която искате да упражните журналистически натиск за решаването й?

А.Р.: Много е тънка границата между дадена кауза и това да рекламираш себе си. Това е личен избор. Това, че съм майка, може би в личен план ме прави по-чувствителна към определени теми. Защото ние сме обикновени хора. Аз смятам, че позицията трябва да стои зад всичко онова, което правиш.
М.М: Аз имам малко дете, което ще бъде ученик. И наистина мен ме вълнуват сега темите, свързани с образованието, насилието в училище. Затова за мен е интересно как децата да се запазят нормални, което дори е свързано с възпитанието и на аудиторията.
А.Г.: Считам, че здравето и животът са най-важни. Затова заставам твърдо зад спазването на правилата по пътищата. Има нужда от строги санкции за нарушенията, за да се преодолее именно тази агресия по пътищата. Крайно време е да видим как колите заковават на пешеходна пътека, когато видят, че хората чакат. И това е част от нашата култура на живеене. Агресията на учениците също е следствие от неспазването на правила. За това считам, че е време за спазване на правилата и прилагането на твърди санкции. Така всички ние ще живеем по-добре.
М.М.: Хората трябва да са подчинени на някакви правила във всички сфери.

- Спомняте ли си с усмивка случки или събеседници, които са ви довеждали до критично повишаване на адреналина?
М.М.: Имах уговорка със собственика на ЦСКА Димитър Борисов. Уговарям се с него, каня го в студиото. Той обеща. На другия ден, както си върви предаването, 15 минути преди да дойде неговият ред, директорът на продукция ми съобщава със слушалката, че се е обадила жена, която е информирала, че той няма да участва. Не дойде. Изключително инфарктна ситуация.
А.Р.: На мен ми се е случвало гостите да чакат пред друга телевизия. Миналата седмица в края на разговора ми за банките, малко преди да закрия срещата, в ухото чувам гласа на редактора: „Този разговор трябва да продължи още 10-15 минути, тъй като другият гост още не е дошъл“.
А.Г.: Това зрителите не го знаят. Толкова много неща се случват в ухото на водещия. Случва се и да блокираш, защото по време на ефир може да се обърне всичко. Но тези неща остават скрити за зрителите...Може и обратното, да не работи връзката с хората от апаратната, има промяна, за която обаче само ти не знаеш. Но това е техниката...
М.М.: В разговора, посветен на ГМО, гостът ни Татяна Дончева, която следва, просто я няма. И аз продължавам разговора още 10-15 минути с надеждата, че всеки момент тя ще влезе. Когато я видях, че влиза в студиото, ми олекна...

- Как измервате успеха на поредния ефир – в измъкването на новина, обяснението на действия на политик ?
А.Р.: Усещането е субективно. По някой път веднага разбираш, че е станал хубав разговор. Друг път излизаш с усещането, че си се провалил – а всички ти казват: „Браво!“. За мен няма абсолютен критерий.
А.Г.: Някои разговори се връщат при мен след седмици. По някой път дори те остават дълго време в главата ми и аз подсъзнателно продължавам да ги анализирам...
М.М.: Аз имам един тесен кръг от хора, на които вярвам, нещо като хора-лакмуси, чието мнение е важно за мен. Разбира се, важно е и началниците ни да ни оценяват. Но като цяло всеки един от нас е изградил вярното чувство за това какво и как се е случило. Разбира се, и рейтингите го показват съвсем точно. Цитирането от други медии също е измерение на успеха ни. Важно е да извадиш новини. Няма рецепта за успешен разговор, защото имаме и събеседници, които идват, за да млъкнат по някаква причина. Те идват, за да не кажат нищо. Тогава всяка сричка или реакция е важна. Нужно е предразполагане на събеседника и независимо от времето да намериш подхода към него, за да му влезеш под кожата. Но не можеш да питаш винаги директно, психологията при срещите ни пред камера също е част от много качества и умения, които изисква професията на водещия.


Разговорът ни приключва. Александра, Аделина и Марин ни изпращат до изхода на „Сан Стефано“ 29. По пътя започват да говорят за темите за следващия ден, телефоните им звънят, а редакторите са готови с предложения за гости. Утре Денят ще започне точно в 6.42.