---

Иван Гарелов започва ново предаване, чийто продуцент е Нико Тупарев. Това е поводът за среща с "Мистър Панорама". Поколения зрители го разпознават в екранните превъплъщения на репортер документалист, тв публицист, водещ на развлекателни програми. Всички тези роли Гарелов насища с харизматичния си образ, за да се превърне във всепризнатото олицетворение на персонифицираната журналистика.
Известен като „Човекът телевизия", Гарелов има отговор на всички въпроси, които днес вълнуват съвременния зрител.

---

- Господин Гарелов, готов ли сте да разкажете за новото предаване, което вие ще водите?
- За съжаление на този въпрос все още не мога да отговоря, докато не е завършила цялата процедура по уговаряне на предаването и не е подписан договор. Имам някакъв разговор с Нико Тупарев, с някакви телевизии, но все още сме в начален етап и тепърва предстои да бъде избистрена концепцията. Ако то стане, ще бъде на сто процента предаване в стил „Гарелов“. Тоест ще изразява мен - моите познания, жизнен и професионален опит. Ще използвам всичко, което съм научил, докато работех в „Панорама”, а също така и това, което съм натрупал като опит, докато водех „Вот на доверие“, колкото и някои да подценяват тази част от моята творческа биография. Хуморът във „Вот на доверие”, конфликтите, търсенето на интересни личности също сега ще ми бъдат от голяма полза. Мисля, че нашето общество, след като изгради демократичните структури, изведнъж осъзна, че институциите ги имаме, но моралът ни е нулев. Разговорите, които ще водя в студиото, ще бъдат с много смях, ирония, сарказъм и с добро чувство, разбира се. Идеята ми е хората да влизат вътре, без да знаят какво ги очаква, но да излизат пречистени, сякаш са преживели катарзис. Въпросите ми ще са в посоката – ние ще станем ли европейци, ще се научим ли да живеем по правила, да бъдем нормални хора, да имаме общи цели и идеали.


- В едно ваше интервю казвате, че умишлено ви държат настрана от обществения живот. Според вас каква е причината?
- Не знам дали точно така съм казал, защото едва ли някой би могъл да ме държи настрана. Човек, като иска, винаги намира начин да каже своята позиция. Аз пиша всеки понеделник коментар във вестник „Новинар”. За годината имам 50 статии там, отделно публикувам в „Труд” и в „24 часа”. Когато искам да кажа нещо, го правя. По-скоро съм изолиран вече 8 години от възможността да правя политическо предаване. Или не ми е предлагано, или ако ми е предлагано, то е било при такива условия, които не мога да приема. Аз, за когото говореха ,че съм най-обективният, най-толерантният журналист, след време станах неудобен. Излиза, че вече не са нужни обективни журналисти.

- Искате да кажете, че в демократична България има цензура в медиите?
- Според мен медиите у нас са много по-малко свободни, отколкото първите 10-15 години след голямата промяна у нас. Тези две десетилетия от 10 ноември 1989 г. до днес са години на подмяна на промяната. И част от тази подмяна стана, като много медии бяха купени и така подчинени финансово. Те се превърнаха в страна на политическия живот, участват в кампаниите, в манипулиране на общественото мнение. Последните четири години са абсолютно доказателство за това. Хората, които имаха независимо мнение, постепенно бяха изтикани.

- Кога бе по-трудно да се прави тв журналистика – преди 10 ноември или в днешни дни?
- Преди 10 ноември за вътрешна политика нямаше какво интересно да се направи. Но БНТ даваше възможности, особено по времето на Иван Славков, който имаше модерни виждания и солиден гръб. В тези години той можеше много повече да си позволява, отколкото други партийни бюрократи, които след това го замениха. И в някои отношения БНТ се беше наложила като водеща телевизия в бившия соцлагер. В Румъния гледаха БНТ като луди, за тях тя бе по-свободната телевизия. Естествено след 10 ноември бумът, който настана да можеш да работиш свободно, да правиш вътрешна политика, така ни завладя, че в последните 20 години почти не съм се занимавал с международна журналистика.

- През последните години ви видяхме в различни роли на тв екран – и в по-сериозни, и в по-лековати, коя най-много ви допадна и защо?
- Това, което най-много ми допадна, не е от най-последните години, а малко по-назад. Аз се чувствах реализиран почти на 100 процента като журналист, когато правех моите репортажи и документални филми от „горещите” точки на планетата. Тогава смятах, че влагам най-много професионални и човешки умения. Тоест стигнах някакъв връх на възможностите си.

- И кой е вашият професионален Еверест?
- Това е документалният филм, който направих за Камбоджа. Бях първият тв журналист в света, който влезе в тази страна дни след падането на режима. Посетих едно училище, превърнато в място за мъчения на политически противници. По стените там все още беше кръвта от мъченията на хората, имаше пръснати коси... Лентата беше купена от два американски университета като учебно помагало за часовете по драматургия в документалното кино. Този филм и досега се използва и в НБУ за същите часове. Получих много награди и похвали. Чувствах се неудобно от ласкателствата и затова набързо заминах за Близкия изток да правя друг филм. Тогава Маргарита Михнева ми каза : “Иване, когато човек стигне своя връх, трябва да умре, за да стане герой. Като Христо Проданов, който точно тогава беше стигнал Еверест и умря там”. Аз й отговорих: „Ами, Марго, само че аз не умрях, какво да правя!”

- Какви въпроси никога не бихте задали на вашите събеседници пред камерата??
- Никога не бих им задал въпрос, който е изживял своето време, и такъв, на който знам отговора.

- Имате ли предпочитани водещи сред днешните тв журналисти?
- Имам, но е некоректно да изброявам имена.

- Какъв съвет бихте дали на младите, които са се посветили на телевизията?
- Днес виждам много добри репортери, но лошото е, че като блеснат с нещо, после изчезват за половин година, или се появяват епизодично. Няма политика за изграждане на кадрите. Прави ми впечатление, че ако водещите имат някакви минуси и нещо им куца, не се прави нищо то да се промени, напротив, задълбочава се. Разбира се, на всеки от тях бих дал конкретен доброжелателен съвет.

- Все още ви наричат „Мистър Панорама”, това ласкае ли ви или не. Днес гледате ли предаването и как го оценявате?
- Това, че ме наричат така, ме ласкае, защото е вид признание за това, което сме правили. В първите години на демокрацията „Панорама” се беше превърнала в определящ фактор, тоест като че ли зависеше от нея какво ще стане в държавата, дали ще се запази гражданският мир, или ще се колим. Сядаха на една маса опозиция и представители на Политбюро, а зрителите си сипваха ракийката и гледаха „Панорама”. Една жена ме трогна много, като ми каза, че когато била малка, родителите й казвали: „Тихо, че Иван Гарелов говори!” Днес тя казвала същата реплика на своите деца. Това беше изключително отговорно време. И що се отнася до това какво представлява сега „Панорама”, ще призная ,че сега не я гледам, няма да коментирам причините от чисто етични съображения. Най-общо, без да засягам водещите, бих споменал, че тя вече е изживяла своето време и й трябва нов подход.

- Преди време бяхте казали на тройната коалиция: „Засрамете се“! С какви думи бихте се обърнали към днешните управници?
- Това е много труден въпрос. След нощта на последните избори написах последния си коментар в „Новинар” за лятото, в който заявих, че съм омерзен и отвратен от откритото слагачество, което видях да става само за една нощ. Разбира се, засега правителството има за какво да бъде похвалено. То започна да прави неща, които може би ще променят България и това, което пропуснахме цели 20 години, ще бъде наваксано. Това са моите надежди. В същото време управляващите правят наивни, а понякога груби грешки. Ако ги хваля, минавам в групата на слагачите, ако пък само ги критикувам, ще се превърна в евтин критикар. Много по-лесно е, когато си видял една коалиция, която е работила цяла година и нещата стават все по-зле и по-зле. Докато тук трябва да кажеш и за доброто, но и непременно да не подминаваш и грешките. Защото от толкова много ласкателства, управляващите могат да се подхлъзнат, да се самозабравят. Сега се нуждаем от коренна промяна, ножът този път трябва да стигне до дъно, да изтърже всичко гнило. Ако само тук-там се върши нещо частично, това ще ни отчае. Искам да им кажа:” Вие сте последната надежда на хората.” Хората обаче трябва да станат участници в обществения живот, не само да стоят отстрани и да мърморят. Като такива, те не само ще подпомагат, но ще принудят правителството да стигне докрай.

- Каква е фаталната грешка, която не трябва да допускат управляващите?
- Обикновено първите две години от управлението са на еуфория от победата. Последните две пък са периодът на грешки, на самомнение. Това, което не трябва да допускат, е да започнат да си мислят, че са велики и безгрешни и да се откъснат от реалностите.

- Напоследък се пусна слух, че сте тежко болен, наистина ли е така?
- През пролетта имах голяма неприятност. Припаднах в Театъра на армията. Тогава счупих пет ребра, които по-късно се разбра, че са пробили белия ми дроб и е изтекла много кръв вътре. Бях опериран и ми извадиха 2 литра съсирена кръв. Старах се през цялото това време жълтата преса да не научи нищо. Когато гостувах на Гала в „На кафе”, обясних всичко подробно да се знае, за да не се пускат слухове. Но въпреки това в жълтата преса излязоха заглавия „Гарелов добре ли е?”, „Гарелов на командно дишане”. Обадиха ми се приятели, питаха ме разтревожени как съм. Отговорих им, че в момента с Агент Тенев ядем телешки шишчета и пием червено вино. Ако това е командно дишане е много хубаво. Писна ми от такива глупости. В момента съм в отлична форма, ям си, пия си, заглеждам жените…нека всички се успокоят.

интервюто взе: Долорес Витанова