Всички международни срещи за климатичните промени се провалят, констатира в.“Файненшъл таймс“. За разлика от научните дискусии, които родиха консенсус по въпроса, че глобалните емисии на парникови газове трябва да достигнат пика си между 2015 и 2020 г., за да избегнем още по-пагубните ефекти от глобалното затопляне. Вестникът анализира модела, по който се провеждат повечето конференции за глобалното затопляне в последните десетилетия, като отбелязва, че на тези форуми най-гръмогласни са политическите лидери. Вместо да следват съветите на научната общност, те приемат някоя отдалечена цел, която отстои на години след оттеглянето от власт на подписващите я.
Първият проектовариант на декларацията на Форума на големите икономики, събрал лидерите на най-големите емитенти на газове в света, сред които Г-8 и няколко новоразвиващи се икономики, бе на ръба на съгласието, че глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина до 2050 г.
Декларацията не бе официално приета, защото Китай и Индия не се съгласиха да я подпишат, припомня „Файненшъл таймс“. Те, както и екоорганизациите и ООН, искат уверение, че богатите страни ще осигурят финансиране, с което да помогнат на по-бедните да редуцират емисиите и да се адаптират към климатичните промени. Те искат от Г-8 да приеме цели за солидни съкращения на емисиите (Китай предлага 40%) до 2020 г. Вместо това Г-8 обеща да съкрати емисиите с 80% до 2050 г. Форумът на големите икономики, който включва и развиващите се страни, се съгласи да се опита да задържи глобалното повишаване на температурите с не повече от 2°C над прединдустриалните градуси.
Въпросът за финансирането дори не бе поставен на масата, защото някои от най-важните участници като ЕС и САЩ не бяха съгласни с числата, подчертава вестникът. Американският президент Барак Обама призова да се вземе решение за финансирането до септемврийската среща на Г-20 в Питсбърг. Това е направо изумителна скорост предвид темпото, с което сме свикнали да свързваме преговорите за климата, смята вестникът. Но онова, което вероятно няма да се договори през септември, е далеч по-важно. Това е механизъм, който да накара частния сектор да осигури финансирането, за да не се принудят бедните нации да разчитат на подаяния от индустриализираните държави.
Остават близо 6 месеца преди конференцията в Копенхаген през декември, на която трябва да се договори заместник на Протокола от Киото от 1997 г. Той беше и единственото глобално споразумение за редуциране на емисиите, чиито ключови клаузи изтичат през 2012 г.
Според „Файненшъл таймс“ никоя от големите нации, развити или развиващи се, още не е готова да открие всичките си карти. Китай и Индия виждат в подписването на дългосрочния договор инструмент, чрез който да измъкнат концесии от богатите нации.
Тази безизходица не бе разрешена на срещата на Г-8, нито на Форума на големите икономики. Все пак „истинската награда получихме, когато Обама се озова в една стая с останалите лидери (без Китай, на който не може да бъде помогнато) и ги увери, че е решен на сделка в Копенхаген“, пише „Файненшъл таймс“.