- Госпожо Петрова, правителството преразгледа плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване, който предвиждаше до края на 2012 година да се извърши цифровизацията в България. Какво наложи промяната на срока?
- Отлагането на приключващия етап за цифровизация, който бе обявен за 2012 г., се оказа едно разумно и навременно решение. Министерският съвет се основава на разумната си преценка, че в контекста на кризисната ситуация, в която се намираме, не са налице предпоставките, които осигуряват технически да се реализират процесите. От друга страна, не е налице информационната кампания, която трябва да информира населението за процесите на цифровизацията. Трябва да отбележа не на последно място и липсата на нормативна база, за която в момента се работи упорито и е в процес на стартиране. В момента сме в етап на обсъждане в работната група на новия медиен закон. Той трябва да приключи в края на ноември , което ще даде визията по решението на концептуалните въпроси на новия медиен закон. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, който ръководи работната група, информира комисията по култура, гражданско общество и медии, че в периода ноември-декември, на сайта на МС, ще бъдат оповестени публично концептуалните решения, до които е достигнато. Те ще бъдат изложени публично, за да могат всички да се запознаят и да изразят своята позиция. През месец януари 2011 г. ще се мине отново през дебат, който ще е продължение на процеса. Искам да подчертая, че не следва да се бърза и в двете посоки - както с писането на новия медиен закон, така и с процесите на цифровизацията. Към настоящия момент нас не ни заплашват санкции от ЕС. От друга страна, не сме единствената страна, която отлага процесите. Те се отлагат и по обективни причини, породени от икономическата криза – ситуация, в която се намират и останалите държави. Смятаме, че когато се готви един закон, той не следва да се прави набързо, а трябва да отговаря на потребностите на обществените отношения и на заложените принципи. Едно прибързване при предлагането на законодателната инициатива би предпоставило възможността да се допуснат грешки и той често да бъде поправян - факт, който е съотносим към настоящия Закон за радио и телевизия. Все пак той е актуализиран и към настоящия момент е адекватен към ситуацията. В него е транспонирана и Европейската директива от февруари месец 2010 г. Даден е срок за сформиране на нова работна група по отношение на процесите на цифровизацията, която трябва да направи план с разписаните стъпки и етапи. Срокът е до края на месец януари.

- Има ли все пак конкретни срокове за написването на новия ЗРТ?
- Към настоящия момент не съм информирана за конкретни срокове за писането на Закона за радио и телевизия. Тук няма отказ от законодателна дейност. Идеята е по-бързо да се стигне до общи консенсусни решения, за да се пристъпи към писането на текстовете, като се чуе и мнението на всички заинтересовани страни в процеса.

- Казахте, че няма опасност от санкции на ЕК заради срока за цифровизацията. Но има ли някаква специална процедура, която трябва да бъде спазена?
- ЕК трябва да бъде запозната с това решение на правителството. Тя трябва да изрази съответно своята позиция. Смятам, че решението е по-скоро информационно и не носи негатива за отлагането, след като то е мотивирано.

- Дойде ли времето, в което трябва да бъде затворена главата на дискусията „За или против“ обединението на обществените електронни медии - БНТ и БНР?
- Категорично не бих могла да кажа, че трябва да се затвори тази глава. Към настоящия момент няма нито политическа воля, нито ситуация, която да съответства на такъв вид реформа. Такава стъпка към обединяване на радио и телевизия по време на криза би довела до несправяне с обществената функция на двете медии - те са различни както във финансово, така и в технологично отношение. По този начин – функционирайки самостоятелно, им се дава възможност да се изпълнява основният принцип на плурализма – представянето на различните гледни точки. Към настоящия момент смятам, че няма да има обединение! Въпросите ще останат открити и дискусионни. Всяко решение, разбира се, търпи развитие. Това не значи, че има опасност това решение да бъде коригирано. Ако се налагат някакви корекции, то те биха могли да бъдат направени едва след като бъдат представени икономическите и финансовите експертизи по отношение на функционирането самостоятелно и във вариант обединение на двете медии. След като имаме цифрите, едва тогава могат да се направят правните анализи и съответно – изказвания по отношение на функциите и потребността за обединение. На този етап не трябва да се отваря кутията на Пандора и да се създават настроения и безпокойство в двете медии. Те трябва да продължат да функционират, като се стремят да се справят с възложените им задачи и с финансовите предизвикателства.

- Остава ли на дневен ред въпросът, който Вяра Анкова поставя непрекъснато – за увеличение на рекламното време на БНТ?
- В европейската практика - и като решения, и като дискусия, се наблюдава тенденцията при процеса на цифровизация обществените медии да сведат рекламата си до нула, като тя бъде предоставена на търговските оператори в съответната страна. Ситуацията у нас в момента не предполага това. Дори и да бъде разписан новият медиен закон смятам, че е правилна постановката, според която рекламата по принцип трябва да бъде намалявана постепенно. Но трябва да се съобразим със ситуацията, в която се намира държавата. Рекламата е също така и възможност отделните обществени медии да набавят финансов ресурс за своето функциониране. Нещо повече – към настоящия момент може да се помисли и да се обсъди, дали не е възможно да се направи промяна в сега действащия Закон за радиото и телевизията като стъпка и да се увеличи малко рекламното време. Или респективно, ако не се увеличи рекламното време, да се помисли за позиционираните търговски съобщения. Смятам, че има възможности, върху които може да се мисли, за да могат обществените медии да се справят със ситуацията, особено това важи за БНТ. Докато разпишем новите текстове, е хубаво да се прецени възможността за конкретни промени в тази посока.

- Нужни ли са успоредни корекции и на други закони, които подпомагат всички процеси на цифровизацията, или не?
- Може би трябва да се огледа и законодателството не само по отношение на ЗРТ. Цифровизацията засяга както МК, така и МИЕТ. Може би и в други закони ще се наложат корекции. Необходимо е съвсем критично да се разгледа и да се прецизира нормативната уредба в останалите сфери от действащото законодателство.

- Коя е първата и най-актуална стъпка от процеса на цифровизацията засега?
- Като начало е необходимо сформираната работна група да спази сроковете по изготвянето на програмата за самата цифровизация. След като тя бъде приета, респективно - да започне нейното изпълнение. Паралелно трябва да върви и работата по новия медиен закон, и оглеждането на съществуващото законодателство. Разбира се, съответните работни групи трябва да информират заинтересованите страни за етапите, които предстоят, и тези, които са приключили.


Интервюто взе Иван Върбанов