Елиана Митова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Притеснен и объркан, Шефът се промъква тайно на покрива. Кутията с цигари и запалката – надеждно скрити в джоба! Под небето нетърпеливо захапва цигарата. И си отпуска душата сред четири вездесъщи секретарки - черна, руса, кестенява и рижа, завеян куриер и затормозена застаряваща началничка. Всички те са на покрива за да вдишат глътка не-хигиеничен въздух. След което се опитват да общуват като човеци. Шефът е един от тях – затворените в стъклена клетка служители на могъща компания, където е абсолютно забранено да се пуши! Каталонският драматург Серджи Белбел ги пресъздава атрактивно в хитовата пиеса „След дъжда“, която Николай Ламбрев постави преди дни на сцената на театър „Българска армия“. В тази постановка Милен Миланов сякаш нацелва самия себе си – страстния пушач, когото малцина са виждали по коридорите на театъра без цигара. На ръба между реалното и сюрреалистичното той майсторски разгръща палитра от изразни средства, от силни внушения, от оригинални хрумвания. Цигарата е само външната рамка на образа. Другото е вътре – дълбок психологизъм, разтърсващи откровения, душевни мъки. Типично за героя на нашето време - човекът - жертва на бизнеса, на бясната надпревара, на високите скорости, на технологичния прогрес. „Роля предизвикателство“, пояснява самият актьор. Близо час той е под стъклен похлупак, където трудно се диша, после балансира по наклонения покрив, после – гол до кръста прескача парапети. И всичко това е само прелюдия към кулминацията, когато, разкъсан от лични терзания, Шефът разголва напълно душата си пред публиката.
Това атрактивно превъплъщение се нарежда в поредицата от запомнящи се персонажи, които Милен Миланов създава през годините на сцените на Пловдивския театър и „Българска армия” – Теофил монаха в „Антихрист” по Емилиян Станев, Чарли в „Стига ми толкова, оставам в леглото” на Х. Крендлесбергер, Астолфо в „Животът е сън“ на Калдерон де ла Барка, Себастиян в „Дванайсета нощ“, Антоан Боно в „Глава на Медуза” на Виан, Борачо в „Много шум за нищо“ на Шекспир, Петър в „Опит за летене“ на Радичков, Уилям Блор в „Десет малки негърчета” на Агата Кристи... Актьорът е сред ония талантливи съзидатели на родната сцена, които априори вярват в художествената сугестия и затова й се отдават всецяло. В този смисъл той е и съмишленик на големите режисьори на нашето време, с които неведнъж има шанса да работи – Крикор Азарян, Леон Даниел, Любен Гройс, Красимир Спасов, Иван Добчев. „Съдбата ме срещна с най-добрите български театрални творци. Това наистина е за завиждане. Защото биологията при нас е такава, че непрекъснато оставяме мечти зад гърба си – ролите, които вече не бихме могли да изиграем. Но редом с пропуснатите възможности пред нас се откриват други не по-малко привлекателни“, признава Милен Миланов. В този смисъл той се радва и на друга своя рожба, различна от сценичните му превъплъщения – наградата „Аскеер“. За някои тя е само

побългарено подобие на прочутия „Оскар“

но за по-голямата част от артсъсловието е далеч по-ценна от холивудския приз. Защото е родена в преломен за българския театър момент. През далечната 1991 година обществото ни е разкъсвано от политически скандали, а театърът е останал на заден план. Седмина ентусиасти – актьорите Ивайло Христов, Георги Новаков, Йосиф Сърчаджиев, Атанас Атанасов, Мирослав Косев и Мимоза Базова и самият Милен Миланов, замислят наградата „Аскеер”, за да събудят актьорското съсловие и да привлекат вниманието на публиката към него. Година по-късно по негова идея се регистрира фондация „Академия „Аскеер”, чието дело ще се окаже нещо повече от призвание. Обяснимо е – Милен Миланов не е само актьор, посветил таланта си на сцената, но и опитен театрален мениджър. В първите години на демокрацията той завършва специалността организация на управление на културата, което му дава възможност да реализира проекти, уникални за духовния живот на страната ни. Призът на „Аскеер”-ите е статуетка на рицар, изработена от Георги Чапкънов. Част от първите пластики са излети от... монети. В Театъра на армията слагат урна, където всеки пуска жълти стотинки. Събират се над 30 килограма! Така Чапа се сдобива с достатъчно количество бронз за култовите статуетки, които ще се превърнат в лелеяна мечта за всеки български театрал Днес, в навечерието на 20-ите поред „Аскер“-и, духовният елит на нацията трудно може да си представи собственото си битие без авторитетните награди. Естествено, както всичко българско, и „Аскер“-ите са обект на критики, обвинения, дори обиди. На които Милен Миланов категорично отговаря: „Аскеер“-ът е нещо като демокрацията – системата може да не се харесва на всички, но по-добра още не е измислена.

И папа Йоан Павел II съпричастен с авторитетната театрална награда

Шефът на „Аскеер“-ите неведнъж минава през инфарктни ситуации, свързани с церемонията по награждаването. През 2003 година в навечерието на 24 май у нас пристига на официална визита папа Йоан Павел Втори. Милен Миланов, като член на управителния съвет на Атлантическия клуб, е определен за главен координатор на посрещането. Центърът на София е блокиран, мерките за сигурност са драконовски. Което ще рече, че достъпът до театър „Българска армия“ е затруднен. Милен Миланов със зъби и нокти се бори церемонията да бъде излъчена директно по БНТ – тоест камерите на националната телевизия да бъдат допуснати в театъра. И го постига - НСО дава ексклузивно разрешение както на телевизионния екип, така и за грандиозното шоу пред вратите на театралната сграда. Милен Миланов захвърля официалния костюм, с който е бил облечен, за да приветства папата, и навлича женски одежди, за да участва в галата за „Аскеер“-ите – заедно с Васил Михайлов, Камен Донев и Иван Радоев.

БГ драматургията има своя библиотека

Българската съвременна драматургия се сдобива със своя библиотека благодарение на „Аскеер”-ите. Шеста поред година трите номинирани български пиеси ще излязат в книжка, която ще бъде разпространена на церемонията на 23 май. Книжката е образец на добър вкус, прецизност и утвърдена традиция в оформлението. Зад нея отново стои председателят на фондация „Академия „Аскеер” Милен Миланов. Като дълбок познавач на българския език той е особено ревнив към изданието - следи го под лупа, преди да поеме своя път към читателите и зрителите. Пиесите, публикувани в книжките от библиотека „Аскеер”, са изключително ценен справочен блок за всички изследователи на българския театър. Предговорите са написани от хора, които никъде другаде не могат да бъдат събрани на едно място: акад. Вера Мутафчиева, проф. Богдан Богданов, проф. Георги Каприев, проф. Ивайло Знеполски, доц. Георги Лозанов, доц. Юрий Дачев. И този факт изпълва и с радост, и с гордост театрала Милен Миланов.
Ако трябва с две думи да охарактеризираме що за човек е шефът на „Аскеер”-ите, достатъчно е да кажем - перфекционист и работохолик. Трудно се хваща по телефона, защото все репетира или е ангажиран с обществени дела. Човешки слабости и пристрастия?! Сигурно ги има! Едно от тях е... магическият реализъм. Друго – цигарата! С която си струва да го видим и горе, на покрива.