Към онова, което обяснявах в предишния текст, сега трябва да добавя и нещо друго: почти до края на османското владичество градовете на територията на бъдещата българска държава (и особено по морето и на юг) са населени основно с… гърци, по-сетне и с арменци, а след преселването в Османската империя на испанските сефаради, и с евреи.

В тази връзка етносите, които в Средните векове са населявали „земите на българите“ – т. е. на север от Стара планина – си остават предимно селски и планински жители, а в градовете са в по-голямата си част „плебс“, с който – инак едноконфесионалните с него гърци – поне до средата – края на ХІХ в. рядко се смесват. И все пак това започва да се случва и все по-често да се случва в края на османското владичество, когато жителите на подбалканските селища забогатяват и започват да пътуват на юг.

Та ето, цялото това векове наред разноетнично население на нашите земи, за което говорих и в предишния текст – преселвало се, заселвало се, оставило своя генофонд в тях – проникналият от началото-средата на ХІХ в. (разбира се от Западна и Централна Европа) т. нар. либерален национализъм за първи път определя като „българския народ“, като пак за първи път тогава му придава етнически смисъл, осмисля въпросния „народ“ като единен етнос и – именно в духа на този либерален национализъм – започва да му приписва съществуване от най-ранните Средни векове. Какъв един етнос обаче биха могли да бъдат тия – както го доказват съвременните изследвания – най-многобройни от населяващите нашите земи потомци на автохтонните „тракийски“ племена, живеещи на тях далеч преди появата и на славяните и на българите тук? Как биха могли да са един единен етнос наложилите върху тях (макар и не с някакво „велико“ преселение) своя генофонд славяни, вероятно също авари и вече безспорно кумани, дошли от Степта, а най-сетне и различни тюрки? Какъв един единен етнос могат да бъдат „българите“, определено приели в градовете (особено на юг) гръцко самосъзнание, а и реално смесили се със самите гърци в тях?

Българите от Новото време, да, са се формирали – нека признаем твърде късно и с много усилия на европейските си елити – като единна нация, но въобще не са един етнос. Впрочем, както не са и по-голямата част от европейските нации на Новото време. Утвърждаването на един „древен“ български етнос, с „над 13-вековна история“, предизвикващ „гордост със своята чистота“, е една от последните заблуди на романтическата историография, практически ненадрасната у нас и до днес и, уви, в нашите дни на националисти-профани и исторически аналфабети, произвеждаща единствено… фашизоидни настроения.

Всъщност достатъчно е представителите на живеещите днес в България семейства да се разровят в родовата си история само три-четири поколения назад, за да установят, че трудно могат да се определят като „етнически чисти българи“. Ето, самият аз ще трябва да съобразя, че фамилията ми (идваща, доколкото знам, от прадядо ми по бащина линия – Янаки) очевидно говори за това, че в корена ѝ има ако не гръко-македонска жилка, то поне следа от люде с гръцко самосъзнание. От друга страна знам със сигурност, че една от прабабите ми по майчина линия (живяла по черноморското крайбрежие) е половин гагаузка. Сиреч аз ни най-малко не съм „чист българин“, което, нека го кажа определено, изобщо не ме притеснява. Не би трябвало да притеснява и който и да било, ако е запознат с действителните етно-родови реалии на предмодерния свят, продължил да съществува по нашите земи практически до самия край на ХІХ в. В предмодерния свят – нека го кажа на историческите аналфабети и „многознайковци“ – хората практически не са се самоопределяли (и не са се самоизживявали) етнически в смисъла на съвременната етнология. Те са преди всичко „българи“ само от перспективата на гледащите ги от началото на ХХ в. историци. От своята собствена перспектива те са люде от определени… географски краища (независимо какви са по етнос в тях) от преселници от определени земи и т.н. Ако днес имената на техните предмодерни общности носят много от градовете в националната ни държава България, в онези времена те са били собствено идентификационните им наименования. Вече дадох пример със „загорците“, т. е. с общността на живеещите „за-гора[та]“ – т. е. „оттатък планината“, които са нещо едно от това си место-заселище, а не от етноса си (който в това местозаселище може да е различен, но не ги прави с това не-„загорци“ – стари и сетне нови „загорци“). Не „българи“ и не „македонци“, а компактни преселници от земите на Тетово и поради това „тетевенци“ е друга една общност в нашите земи. „Габ[ъ]рово“ е, както се вижда, природно характеризираната местност, която дава името на населяващата я общност, която бива идентифицирана (и сама се идентифицира) с тази местност, а не с етноса си и която впоследствие бива присъединена към новоизобретената общност на „етническите“ българи. И т.н. и т.н.

Накрая ще трябва да кажа и нещо за онова, което споменах в първата част на този текст. Ще трябва, тъй като резултатите от съвременните генетични изследвания, които, както също казах, недвусмислено показват, че най-масивната част от генофонда на населяващите и до днес нашите земи е не този на славяните, на прабългарите и дори не този на различните други степни племенни групи, а на нейните автохтонни от най-дълбока древност населници – т.е. траките. И ето: този недвусмислено потвърден факт освен че опровергава топоса на старата историография за едно „велико“ преселение на народите, прекъсващо античната и даващо място на средновековната епоха, би могъл да „налее вода в мелницата“ на една друга кохорта от исторически легендаристи. Добре – казват ни те – ние, „българите“ може и да не сме етнически българи (славяни като руснаците, сърбите и т. н.), но затова пък сме един от най-древните народи на Балканския полуостров – толкова, ако не и по-древен от този на гърците. Паразитирайки върху този топос, определени историци (още от времето на др. Людмила Живкова) направиха гръмки кариери, а маниакални „гуру“ в най-последните десетилетия създадоха (според тях „възродиха“) дори някаква „тракийска“ християнска църква, която обявиха за „най-древната“ в сравнение с всички останали.

Спекулацията при всички тези историци и маниакални „жреци“ се състои в това, че „траките“ може и действително да са толкова древни населници на нашите земи, колкото и гърците (елините) на техните, но това съвсем не означава, че те са (или са били някога) някакъв единен „народ“, какъвто са само през обектива на въпросните съвременни „траколози“. И не са, защото нито са живели, нито са се самосъзнавали като такъв. Макар и наистина да са родствени помежду си, те са живели и са принадлежали на своите племена и родове, но съвсем не на някакво „тракийско“ цяло. В „траки“ – това всички сериозни историци знаят – ги обединява погледът именно на… древните гърци и то гледащ ги като съвкупността от населници на наречената именно от тях, от гърците, географска територия на север от тяхната Елада. Никаква собствено обединяваща ги „тракийска“ религия, култура и т.н. не съществува изобщо. И това е така, защото всичко, което знаем за вярванията, обичаите, владетелите на въпросните, населяващи днешните ни земи племена и родове, ние знаем от гръцки източници, в които те – направо ще го кажа – са съчинени от гърците. Чутото, станало им известно за вярванията и обичаите на „траките“ античните гръцки автори, нека се изразя така, „подвеждат“ под своите вярвания и култове и даже направо ги „превеждат“ на своя културен език. Откъдето следва, че религия и култура на „траките“ като на някакъв единен народ всъщност не съществува. Ето защо когато в по-късните векове различните нови етнически групи се заселват на Балканския полуостров, те не се заселват сред някакъв заварен тук компактен „тракийски народ“, който продължава да резистира през вековете, а чисто и просто започват да живеят заедно и постепенно да се смесват с автохтонните на тези земи племена, които за себе си самите нито се наричат, нито  се изживяват като някакви „траки“. И които в палитрата от етнически групи по нашите земи просто се оказват най-многобройни, но и най-малко самоопределящи се като нещо самостоятелно.