Откъс от новата книга на журналиста, разкрил аферата „Уотъргейт“, която излезе на български език с логото на „Сиела“
След книгата „Страх“, разобличаваща хаоса в Белия дом по време на първия мандат на Доналд Тръмп, разследващият журналист Боб Удуърд се завръща с „Война“.
Двукратният носител на Пулицър, разкрил аферата „Уотъргейт“, предлага проникновен поглед към най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война.
Като започва с щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. – деня, в който Доналд Тръмп се опитва да подкопае изборния процес и да задържи властта с помощта на фанатизираните си поддръжници, Удуърд проследява как бившият (тогава) президент продължава да саботира политиката на новата администрация и да води задкулисна политика с цел завръщане във властта.
Паралелно с това „Война“ разкрива как президентът Джо Байдън и неговият екип по националната сигурност се опитват да овладеят най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война: пълномащабната руска инвазия в Украйна. Като се позовава на преки свидетелства, документи и разговори с ключови участници, журналистът осветява съдбоносни решения в момент на глобална заплаха.
Книгата предлага и задълбочен психологически профил на Владимир Путин – автократ, движен от вътрешна несигурност и имперски амбиции, чиято „пушка на Чехов“ в крайна сметка гръмва с катастрофални последици за Европа и света.
Не по-малко внимание е отделено и на другия фронт, пред който се изправя екипът на Байдън – нарастващото напрежение в Близкия изток между Израел и терористичните групировки „Хамас“ и „Хизбула“.
„Много от сензационните епизоди в предишните ми книги са истории за провали, нечестност и корупция на властта, споделя Удуърд. – Но „Война“ ми даде нещо ново – поглед отвътре, в реално време, към искрените усилия на президента и неговите сътрудници да действат в национален интерес.“
Дълбоко аналитично и базирано на факти, разследването показва както успехите, така и допуснатите грешки и трудностите при вземането на решения в условията на глобална криза – в свят, в който демокрациите са под натиск, а заплахата от нов световен конфликт е по-реална от всякога.
С впечатляваща прецизност Боб Удуърд за пореден път утвърждава репутацията си като един от водещите майстори на политическата журналистика – с книга, която ще остане важен документ за настоящето и тревожно предупреждение за бъдещето.
„Война“, Боб Удуърд, превод от английски Деян Кючуков, издателство „Сиела“, 2025 г.
В няколко закрити съвещания през втората половина на октомври Байдън, Съливан и Бърнс обсъждат как най-добре да представят на Путин разузнавателните данни, събрани от САЩ. Целта е достоверно и недвусмислено да му изпратят посланието „ние знаем“ и да му изложат потенциалните последствия за Русия.
Те решават да запазят намесата на самия президент в резерв. Ако той лично посети Москва, за да предупреди руския лидер и да го откаже от намеренията му, а после онзи въпреки това нахлуе, ще изглежда, че Байдън е слаб и че е претърпял провал.
Предвид вероятността от война, способна да застраши целия международен ред, Байдън все пак би могъл да направи лична визита. Известно е, че руският автократ държи на уважението от страна на световните лидери и счита всеки техен подчинен за обикновен чиновник. Единственият пратеник от Съединените щати, имащ достатъчна тежест и влияние да го спре, е президентът.
Когато Рейгън иска да отправи послание на Горбачов относно разделението на Берлин, той не изпраща висш служител от администрацията си, а отива в града сам, противно на съветите на някои свои приближени, които смятат жеста за твърде провокативен. Застанал пред Бранденбургската врата на 12 юни 1987 г., той казва: „Господин Горбачов, съборете тази стена“. Това е неговото най-запомнящо се изявление, а две години по-късно стената действително пада.
Лидерите трябва да поемат риска да изглеждат слаби, особено ако се опитват да предотвратят война. Често именно по този начин те остават в историята. Дори ако Путин е изглеждал непоклатим, може би си е струвало да се опита. Лидерството на моменти е свързано с поемане на големи залози.
В крайна сметка Байдън решава да изпрати човека, който вероятно има повече опит с Путин от всеки друг в правителството на САЩ. Байдън нарича Бил Бърнс „свой путинолог“ и вярва, че той е перфектният избор за мисията.
Бърнс е спретнат, сдържан 65-годишен мъж, с посребрена коса и мустаци. Има зад гърба си 32 години дипломатическа служба, включително като посланик в Москва, и познава отблизо Путин. Той кара седмата си година като ръководител на фондация „Карнеги“, когато Байдън му се обажда и го кани да стане директор на ЦРУ. Бърнс е едновременно изненадан и развълнуван от възможността да се върне в правителството, особено на толкова високопоставен и престижен пост. Нито един дипломат от кариерата не е бил назначаван за директор на ЦРУ.
Макар че не отива лично в Москва, Байдън не остава изцяло на заден план, а връчва на Бърнс лично писмо, което да отнесе на Путин. Текстът на писмото до голяма степен съвпада с онова, което самият Бърнс трябва да каже. Всяка точка е внимателно разработена от Съвета за национална сигурност (СНС) в сътрудничество с разузнавателните агенции, за да изпрати посланието „ние знаем“, без при това да разкрива целия обем на информацията, нито начина, по който е получена.
Директорът на ЦРУ е напълно наясно колко е важно да се запазят в тайна разузнавателните източници и методи, позволили толкова детайлно вникване в намеренията на Путин. Той разполага не само с ясна и подробна картина на руските военни планове, но е в течение и с подготовката за осъществяване на политически контрол над Украйна.
На 2 ноември, вторник, Бърнс отпътува за Москва от авиобаза „Андрюс“ с военен самолет Boeing 737. Придружават го Ерик Грийн, директор за Русия и Централна Азия в Съвета за национална сигурност, Карън Донфрид от Държавния департамент, както и малък екип от ЦРУ.
Когато достигат Москва 12 часа по-късно, над града се e спуснала гъста мъгла, така че самолетът прекарва още два часа в обикаляне на трите основни летища, безуспешно търсейки възможност за кацане. В 2:00 ч. сутринта се приземяват в Рига, столицата на Латвия, отстояща на 900 километра разстояние. Бърнс успява да подремне за кратко, преди самолетът отново да излети, за да пристигне най-сетне в Москва по-късно същата сутрин.
Бърнс първо отива в Кремъл, за да се срещне с Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация и близък съратник на Путин още от дните на съвместната им работа в КГБ в Санкт Петербург. Той е също бивш ръководител на ФСБ, Федералната служба, занимаваща се с вътрешната сигурност и контраразузнаването.
Патрушев е хардлайнер по убеждения и изглежда като оплешивяващ европейски бизнесмен, но всъщност е сред най-влиятелните фигури в тесния кръг съветници около Путин. На практика, предвид важността на разузнавателната дейност за руския президент, Патрушев е еквивалентът на съветник по националната сигурност – общ главен координатор на политиката. Бърнс го намира за мрачна и сурова личност.
Когато директорът на ЦРУ отваря дума за военните планове на Русия, Патрушев изглежда едновременно изненадан и раздразнен. Делегацията не е предупредила домакините за посланието, което носи, и те смятат, че целта на посещението е подготовката за нова лична среща между Байдън и Путин.
Патрушев не прави опит да се оправдава, нито да опровергава доводите на Бърнс. Държи се предизвикателно, но не му казва, че греши. Според разузнавателните данни на САЩ броят на хората около Путин, участвали във вземането на решения за нахлуването, е изключително малък, но Бърнс знае със сигурност, че Патрушев е един от тях.
– Ние, руснаците, може да не сме в състояние да се мерим икономически със Съединените щати, но не подценявайте напредъка във военното ни дело – казва Патрушев. – През последните две десетилетия ние модернизирахме своята армия и тя е напълно конкурентоспособна.
Бърнс няма намерение да влиза в спор чия армия е по-силна, а само за пореден път подчертава важността на своето послание.
Москва току-що е залята от нова вълна на коронавируса и се намира в състояние на строг локдаун. Руският президент, който според събраната информация изпитва почти параноичен страх от заразяване, се е изолирал в своята строго охранявана черноморска резиденция в Сочи, на около 1500 километра южно от столицата. Бърнс е уведомен, че ще може да разговаря с него по телефона.
Юрий Ушаков, помощникът на президента по външнополитическите въпроси, посреща Бърнс в кабинета си в съседство с Кремъл и го оставя сам в стаята. Телефонът иззвънява.
Бърнс веднага разпознава гласа на Путин. След кратка дискусия относно мандата на Бърнс като посланик в Москва 14 години по-рано руският президент очаква той да предаде своето послание. Почти е сигурно, че Патрушев вече му е подсказал какво предстои.
– Разтревожени сме, че сериозно обмисляте голямо нахлуване в Украйна – пристъпва директно към темата Бърнс, който иска да води откровен диалог. – Това би било грешка. Ако го направите, ние ще бъдем принудени да предприемем следните действия. – И той, следвайки получените от Байдън инструкции, изброява известните на американската страна данни, както и суровите ответни стъпки.
Путин не го прекъсва, а слуша внимателно, докато Бърнс излага последствията:
– Ние ще обединим Запада и ще наложим смазващи икономически санкции. Украйна е суверенна държава, затова ще продължим да я подкрепяме и ще коригираме позицията на своите сили в Европа. Не ви заплашвам, а просто казвам какво ще направим в отговор, за да го знаете. Последствията, с които се сблъскахте през 2014 г., няма да бъдат нищо в сравнение с онова, което сме готови да сторим сега.
През 2014 г., след анексирането на Крим, реакцията на Запада е бавна, вяла и разединена. Разузнаването сочи, че и този път Путин очаква същото.
Сега Бърнс го предупреждава, че Съединените щати ще се погрижат цялата руска банкова система да бъде изключена от Swift, глобалната телекомуникационна мрежа, позволяваща на финансовите институции да извършват операции в стандартизирана и сигурна среда.
Swift изпраща около 40 милиона платежни нареждания на ден, с които трилиони долари се прехвърлят надеждно между хиляди банки. Изключването от нея би навредило сериозно на руския финансов сектор, тъй като банките ще трябва да разработят собствена комуникационна система, което е трудоемка и почти невъзможна задача.
– Ще ви изолираме дипломатически и ще помогнем на Украйна да се защити – продължава Бърнс.
Отговорът на Путин е доста пространен и съдържа вече познатото рецитиране на неговите убеждения относно Украйна, съпроводено със самонадеяни твърдения за способността на Русия да ѝ налага своята воля.
– Украйна е слаба и разделена – казва той. – Тя не е истинска държава и интересите на Русия изискват от нас да контролираме изборите, които прави.
По-нататък той напълно отхвърля Зеленски като политически лидер, повтаря обичайните си оплаквания относно нелегитимността на украинското правителство и евентуалното разширяване на НАТО и твърди, че етническите руснаци в Украйна са дискриминирани и преследвани.
Тонът на руския президент не е дефанзивен, нито извинителен и той също не прави никакъв опит да оспори твърденията на директора на ЦРУ за предстоящото нахлуване. Гостът остава с впечатлението, че наистина вярва във всичко, което казва за Украйна, и че апетитът му за риск е нараснал, затова го пита как възнамерява със сила от 180–190 хиляди души да контролира страна с 44-милионно население, която не желае руското присъствие. Путин не отговаря.
Бърнс открай време смята, че завладяването на Украйна е фикс идея за него. Путин явно не вярва, че може да бъде велик руски лидер, ако не я направи част от своята държава.
В Москва директорът на ЦРУ се среща още с Александър Бортников, ръководителя на ФСБ, който според американското разузнаване е тясно замесен във вземането на решенията за война. Той също не се впечатлява от позицията на САЩ относно предстоящите планове.
Другите официални лица, с които Бърнс разговаря, като Сергей Наришкин, ръководителя на Службата за външно разузнаване, изглежда, не знаят нищо за готвената офанзива.
Ерик Грийн и Карън Донфрид, които присъстват на някои от срещите на Бърнс, долавят нотка на злорадство у руснаците по повод изтеглянето на САЩ от Афганистан.
– Мисля, че това е затвърдило убеждението на Путин колко лесно ще му се размине – отбелязва Грийн, според когото фиаското на операцията е допринесло за самоувереността на руския лидер. – Той вижда как една военна сила, подкрепяна от САЩ в продължение на десетилетия, просто се срива, а американците не правят нищо, за да я подкрепят.
Бърнс прекарва една нощ в „Спасо Хаус“, голямата жълта резиденция на американския посланик в Москва, където по-рано е живял три години. Напуска Русия на следващия ден, чувствайки се още по-разтревожен, отколкото при пристигането си. От борда на самолета изпраща строго секретно съобщение до президента Байдън.
„Определено останах с впечатлението, че Путин почти е решил да започне война“, докладва Бърнс. Мнението на директора на ЦРУ е формирано както от красноречивите разузнавателни данни относно подготовката на Русия за бойни действия, така и от личното му усещане за убедеността на Путин, че ако не контролира Украйна, Русия не може да функционира като велика сила.
Според Бърнс руснаците са стигнали до извода, че стратегическият прозорец за осъществяване на замисъла им скоро ще се затвори, а зимата на 2021–2022 г. предоставя благоприятна възможност. Европа е разсеяна и ангажирана с други проблеми – на французите им предстоят избори в началото на 2022 г., а германският канцлер Ангела Меркел се готви да отстъпи поста на своя наследник Олаф Шолц.
Путин изглежда убеден, че е модернизирал руската армия до степен, при която тя няма да срещне сериозна съпротива в Украйна. Той разглежда Зеленски като слаб президент и смята, че украинците ще се предадат, а в тона му още отсега звучи увереност в правото на господство над тях.
„Всичко това далеч не е ново, но този път се долавяше целенасоченост и твърда вяра, че е безпогрешен в думите си“, казва Бърнс и добавя, че нищо в поведението на Путин и приближените му не е подсказало, че търсят мирно решение.
Директорът на ЦРУ заключава: „Това се очертава да бъде най-големият сухопътен конфликт в Европа след Втората световна война“.
Бърнс се обажда на Джейк Съливан по секретната линия и обобщава доклада си до Байдън. Телефонира също на президента Зеленски и му излага какво точно е предал на Путин и какво е отговорил руският лидер.
Сега главното в дневния ред на Бърнс е украинците да разберат за задаващата се беда.
Докато Бърнс е в Москва, държавният секретар Тони Блинкен и заместник-началникът на кабинета Том Съливан, брат на Джейк Съливан, са в Глазгоу, Шотландия. В кулоарите на Конференцията на ООН за изменението на климата Блинкен се среща със Зеленски, за да му предаде предупреждение от президента Байдън.
Двамата сядат в непосредствена близост един срещу друг, а Зеленски не дава никаква индикация, че се досеща какво му предстои да чуе.
– Президентът ме помоли да споделя нещо с вас – казва Блинкен. – Вие не по-зле от нас знаете, че руснаците отново струпват сили по вашата граница, но сега вече разполагаме с много подробна информация какво всъщност планират да направят с тези сили. Става дума за планове, подготовка и всички онези неща, които не се виждат с просто око. Вярваме, че има много висок риск те да нахлуят в страната ви.
Зеленски слуша внимателно.
– Ще ви свържем с хора от нашето разузнаване – продължава Блинкен – и те ще ви дадат повече подробности, но исках да го чуете първо от мен, от името на президента, и да изразя нашата загриженост относно случващото се.
Зеленски, който остава скептичен, повиква няколко от най-близките си съветници и моли Блинкен да повтори съобщението, за да го чуят те директно от неговите уста. Според украинците струпването на руски войски не означава непременно инвазия и те се съмняват да се стигне дотам.
– Вижте – казва Блинкен, – никой от нас не иска да вярва, че биха сторили нещо толкова безразсъдно, но според нас става въпрос, ако не за сигурност, то поне за много висока вероятност. Трябва да се подготвите, както се подготвяме и ние.
Според изчисленията на Пентагона, ако руснаците нахлуят с далеч по-голямата си и добре оборудвана армия, перспективите са мрачни и украинската територия бързо ще падне в техни ръце.
– Ние ще бъдем до вас – уверява Блинкен. – Каквото и да се случи през следващите месеци, няма да ви изоставим. Ще сторим всичко възможно, за да предотвратим инвазията и да ви подкрепим.
– Благодаря, че ме уведомихте – отговаря Зеленски.
Ерик Грийн и Карън Донфрид отлитат от Москва за Киев, за да споделят разузнавателната информация с Андрий Ермак, началника на кабинета на Зеленски, и с министъра на външните работи Дмитро Кулеба.
Посрещането им е учтиво, но сдържано. Грийн усеща подозрение от страна на украинците, които сякаш казват: „Да, знаем, че руснаците ни кроят номера. Свикнали сме и живеем в тази реалност. Нещо друго?“.
Накрая идва ред и на министъра на отбраната Лойд Остин да се включи в дискусията. Той е 68-годишен генерал в оставка и първият афроамерикански министър на отбраната в историята на САЩ. Завършил е „Уест Пойнт“ през 1975 г., тъкмо след унизителното изтегляне на САЩ от Виетнам, и е служил четиридесет години в армията, което му дава безценен практически опит.
Заемал е командни постове във войните на САЩ в Афганистан и Ирак като генерал с една, две, три и четири звезди. Обичан е от своите подчинени, а с Байдън се познава повече от десетилетие. По време на администрацията на Обама е директор на Обединения щаб, едно от най-важните стъпала в армията, а по-късно е изпратен да оглави американските сили в Ирак. Най-големият син на Байдън, покойният майор Бо Байдън, служи при Остин като юрист и между двамата се изграждат близки отношения.
Остин кани украинския министър на отбраната Олексий Резников във Вашингтон, за да обсъди с него последните придвижвания на руските войски по границата.
Също като Зеленски, Резников се съмнява, че Русия действително ще нахлуе, и припомня на Остин, че Путин вече веднъж е струпвал същите сили през пролетта.
– И какво спечели тогава? – пита Резников. – Два телефонни разговора с Байдън и една лична среща в Женева.
Украинският министър на отбраната е убеден, че Путин и този път се опитва просто да привлече внимание и да получи отстъпки от САЩ и НАТО.
Остин въвежда специален режим на работни срещи в 8:00 ч. сутринта няколко пъти седмично. Пентагонът трябва да бъде подготвен за нахлуването дори ако Путин блъфира. Всички са в период на напрегнато очакване.
– Това е една от дилемите, пред които са изправени ръководните лица и самият президент – коментира заместник-министърът на отбраната Колин Кал. – Ако Путин не е взел окончателно решение, не бива да правим неща, които да го провокират.
Класическата главоблъсканица във външната политика и във военното дело е, че ако се опитваш да предотвратиш нещо лошо, неволно създаваш условия за неблагоприятни ходове срещу себе си, способни да доведат тъкмо до ефекта, който се стараеш да избегнеш.
Кал оприличава всекидневните срещи на някогашното телевизионно шоу Hollywood Squares („Холивудски квадрати“), при което участниците са изправени срещу знаменитости, подредени както в играта на „кръстчета и нулички“. Тук обаче ролите се изпълняват от висшето военно и цивилно ръководство на Пентагона и от полевите му командири, разпръснати по целия свят.
Остин започва всяка среща с преглед на основните приоритети. Повишаване на отбранителната способност на Украйна. Привеждане на собствените сили в готовност. Укрепване на НАТО, за да се гарантира, че евентуален конфликт в Украйна няма да се разпространи. Поддържане на единство между съюзниците и избягване на стъпки, които биха довели до пряко противопоставяне с Русия. Ако такова все пак настъпи, предотвратяване на военен конфликт, който би могъл да прерасне в Трета световна война.
