На 19 април 1922 г. във Вайсах, провинция Вюртемберг, Германия се ражда най-успешният боен пилот в историята на авиацията – Ерих Алфред Хартман.
Икономическите трудности във Ваймарската република принуждават семейството му да се премести в Чанша, Китай. След избухването на гражданската война в азиатската държава през 1928 г. то се завръща в Германия.
Майката на Хартман – Елиза е една от първите жени пилоти в Германия и невръстният Ерих бързо се запалва по авиацията. На 14 години той е с две дипломи по безмоторно летене и става инструктор на планеристи.
Завършва Военновъздушното училище в Корнстал като изтребител и през 1942 г. е изпратен на Източния фронт. Бъдещата легенда не започва особено успешно своя боен път – при третия си полет е свален над Кавказ. Но неуспехът му помага да усвои бързата преценка на всяка ситуация и да оформи тактиката си: „Да видиш, да решиш да атакуваш, или да се отдалечиш”. На 5 ноември 1942 г. идва и първата победа. По време на задача звеното на Хартман среща 11 щурмовика Ил-2, охранявани от 10 изтребителя ЛаГГ-3. Заел позиция най – вляво, той открива огън по един Ил-2. Здравата броня на „летящия танк“ не издържа. В започналото преследване Хартман успява да разкъса маслопровода на руския самолет и машината се взривява. Заради близката дистанция част от осколките повреждат самолета на германеца.
На 27 януари Е. Хартман сваля МиГ-3, а до края на април на неговата сметка са записани 11 свалени самолета. Само на 30 април 1942 г. успява да порази два ЛаГГ-3. На 3 юли Хартман подобрява рекорда си и в един ден унищожава три самолета Ил-2 и четири Ла-5. Към този момент в 52-а изтребителна ескадра той има 88 победи и бързо настига лидера Гюнтер Раал, записал 200.
През следващата 1943 г. младият ас натрупва 150 победи и става кавалер на Рицарски кръст. До февруари 1944 г. бройката е набъбнала на 200, както и отличията му – получава дъбови листа към Рицарския си кръст, а за 250-ата си победа лично Хитлер добавя и мечове към него.
Противниците на Хартман го наричат „Черният дявол”. Самолетът му „Karaya” (Месершмит 109 – Бф) изглежда почти невидим. Пилотът изгражда стил на летене, при който изскача в гръб почти до опашката на противника. А това води до фатални резултати. Самият той споделя: „Тактиката ми е да изчакам момента и шанса за атака. Сближавам се на голяма скорост, приближавам колкото мога повече и когато самолетът на противника закрие предната сфера на фанара ми, пускам къс картечен ред – пестя боеприпасите… Вярно, стрелбата от малка дистанция е голям риск. Самият аз 16 пъти прелетявах през парчета на взривените от мен самолети и 8 пъти се спасявах с парашут.”.
На 20 август 1944 г. късметът на Хартман изневерява – свален е на съветска територия. Използвайки добрите си познания по руски, той симулира, че е ранен и през нощта бяга през фронтовата линия. Отново в редиците на Луфтвафе, „Черният дявол“ продължава да печели нови победи. Последната е на 8 май 1945 г.
Войната за „черния дявол” приключва с американски плен, след което съюзниците го предават на съветските войски. Осъден е на 10 години затвор за „подриване на икономическата мощ на съветската държава”. За да издържи дългите години, прекарани в руските лагери, черпи сили от спомена за жена си – любимата му Урсула / Уш /. През 1955 г. след активната намеса на канцлера на Федерална република Германия Конрад Аденауер, Ерих Хартман е освободен. Асът не спира с летенето. Постъпва в новото „Луфтвафе” и става командир на първата немска ескадрила реактивни изтребители, носеща името на героя от Първата световна война барон фон Ритхофен.
Ерих Хартман завършва кариерата си през 1970 г. с чин полковник. След себе си оставя 1404 бойни полета, 825 въздушни битки, 352 победи, свалян е 16 пъти и не е раняван нито веднъж. Умира на 20 септември 1993 г.
