Тридесето издание на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив под мотото „За по-добър свят“ (4–25 септември 2024), Баня Старинна, Галерия Cu29, Галерия SARIEVA и на открито

Изданието тази година се провежда отново там, където се е зародило – в Баня Старинна, а оттогава са изтекли близо три десетилетия. Сдружение „Изкуство днес“ превърна това име в нарицателно за местната и националната ни артистична сцена, а Седмицата на съвременното изкуство носи крупното ѝ наследство и е устойчив годишен показател за най-важните акценти от рода must see и must visit.

В случая обаче отявленият туристически жаргон едва маркира значимостта на явлението, което след толкова години все още носи своя специфичен хумор и лекота на случването в постигнатата сериозност на представеното. Малко художествени групи и арт формати днес могат да се похвалят с подобен баланс и качество.

Седмицата на съвременното изкуство се провежда под надслов „За по-добър свят“. За тридесетото издание кураторите Живка Валявичарска и Емил Миразчиев събират на едно място произведенията на общо 27 артисти – местни автори, разпознаваеми интернационални артисти и световни имена на съвременното изкуство. Баня Старинна е епицентър на събитието – главната кураторска експозиция е именно там. Това издание включва и други две местни галерии в изложбената си програма.

Две самостоятелни изложби са открити в Галерия Cu29 (видеорепортажи на Кейтлън Манинг, САЩ/Мексико[1]) и в Галерия SARIEVA („Град на сенките“ на Камен Стоянов – продуцирана от галерията). Така формираното партньорство изглежда доста успешно. Акции и временни инсталации срещаме в различни дни и на други места из града – Дан Тенев с акция „Самоформираща структура“ (по стълбите на Каменица); пърформанс на Таня Остоич[2] (пред галерия „Капана“); монументалния Cultureguard на Севдалина Кочевска (пред кино „Космос“); „Пречупване“ на Осман Юсеинов (България) пред Пощата.

Видеомапингът „Светове“ на Емил Миразчиев е друг елемент на програмата – за кратко предизвикал толкова бурен интерес към Гарнизонната фурна, че конструкцията е буквално пометена още на следващия ден. Драмата всъщност е дълбоко в естеството на публичното изкуство: то предизвиква реакция и щом намесваш (правилният термин е инсталираш) нещо на публична територия, разбунваш духове и поемаш последствията. Това може да се отнася и за Cultureguard на Кочевска или „Самоформираща се структура“ на Тенев, но в случая със „Светове“ на Миразчиев е доста по-невинно (колкото невинна може да бъде бурната детската игра и малко вятър за сила, все особености на мястото).

Изкуството днес не е само в централните райони. Светлинни инсталации и видеомапинг бяха организирани в къщата на местна вегетарианска общност в по-отдалечения квартал „Прослав“. „Духът на вегетарианската комуна“ е на адрес ул. „Вегетарианска“, разбира се. „Изкуство за зелено бъдеще“ се нарича този проект на Емил Миразчиев и Иван Иванов, а инсталацията „Светулки“ на Иван Иванов (Братска могила) е също част от него – всичко това включено в програмата на Седмицата.

Официалното откриване е в Баня Старинна. Всички сме се събрали във втората от широките „зали“ – в централното мъжкото отделение на банята сме – после разбирам, и мазилката се люпи на поне три слоя. Бих отличила няколко специфични момента, започвайки именно от тези нишки.

На поизбелялата пластмасова туристическа табела се чете „Чифте баня“, „Чифте хамам“. Каменната плоча над входа указва „Център за съвременно изкуство Баня Старинна“ с логото на Сдружение „Изкуство днес“. Хумористично днешно обстоятелство. Тежък стар портал – автентичен. След входа попадаш в сумрачна бездна между иранските напеви на мъж – от едната страна, и жена – в противоположната. Туристическото очарование преминава бързо в напрежение. Насред видеоинсталацията на Ширин Нешат сме.[3] Кураторите показват световната художничка от ирански произход в старата „Чифте хамам“ – от „чифт“, двойна баня, достъпна и за двата пола турска баня от XVI век, единствената оцеляла в този вид в Пловдив – лек отблясък на (турската) патриархална традиция. Инсталацията е в централното за онова време женско отделение, а във видеото иранска певица пее експресивно пред празна аудитория.

В така феминизирания акцент от събитието прави впечатление и участието на Албена Михайлова – Бенджи. Тя представя видеодокументация от пърформанс и по-късно провежда самия пърформанс – „Чифте Баня в 123 размотки…“. С този ритуално-колективен акт (публиката беше поканена да се включи) завърши вторият ден от Седмицата. Ритуал, колектив и акт – ключови думи за тази почти магическа аура на заедност, грижа и защита, която Бенджи и други дами сътворяваха колективно и преживяваха полу-индивидуално, прокарвайки длани по всички дължини на фасадите на банята, разстилайки текстилни нишки около ѝ, докато премине и последният участник и затворят кръга.

Известно е, че историческата баня отваря вратите си специално за събитието, преди да ги затвори за дългосрочна, цялостна и неведнъж отлаганата реставрация на архитектурния паметник. С такива думи официалното представителство на Община Пловдив подчерта значението на събитието пред художници участници, куратори организатори и публика при самото откриване на Седмицата. И тук идва друго хумористично обстоятелство. Тази реч (иначе много добре осмислена) протичаше непосредствено пред познатите разноцветно осветявани гипсови лъвчета, няколко отливки от разни корнизи и редици циментови балюстри. Всичко това опасано с аварийната червено-бяла лента, по нея – табели „Внимание падаща мазилка“. Реалността често има характер на бутафория (vice versa) и е в напомнящо за себе си бдение над, пред и сред всички нас. Артистичната инсталация е на пловдивския художник Велизар Димчев. Работата със заглавие „Довърши ме“ е специфична-за-мястото и предизвиква бдителност.

И така все наболели аспекти в междуличностните отношения и урбанистичната проблематика. В други тематични посоки бих откроила още произведения от експото в Баня Старинна: Милена Кънчева и Веселин Алексиев с проекта им „Слушалката: Между два свята“ (2024-… ); трибютите към Ицко Мазнев (1964–2016) и Венцеслав Костов (1944–2006); едноканалния видеонаратив на Кристиан Нямпета (САЩ).[4] Опияняваща е видеоинсталацията „Другият – никой друг освен самия аз? (2009)“ на ninavale (Нина Ковачева & Валентин Стефанов).[5] Наоткрито пък е тетраподът на Севдалина Кочевска – модул от крайбрежен вълнолом пред кино „Космос“, тази толкова ревностно защитавана граждански локална рана, в този дух е и работата ѝ. Cultureguard в случая брани не суша от водната стихия, а културните територии от безхаберието. Артистичните практики на тези автори заслужават отделно внимание.

Специално отношение към съвременното изкуство засвидетелстват и представители на властта. С официалното поздравително писмо министърът на културата Найден Тодоров отбелязва приносите на Седмицата на съвременното изкуство – за първи път Министерството подкрепя проекта. Официални слова за откриването отправи Пламен Панов – заместник-кмет по културата при Община Пловдив. Всъщност на него се дължи заслугата „Чифте баня“ днес да отвори врати специално и само за събитието. Сдружението работи в партньорство и с Гьоте-Институт. Поздравления се отправят към организатори и партньори, участници и публика по повод на 30-ата Седмица. Аплодисменти! Има защо – поне половината показани произведения са продуцирани или копродуцирани от Сдружението. Очевидно и публиките са важни за такива мероприятия – тази тема се поде и с друга част от програмата – кръглата маса.

Доколко можем да говорим за арт туризъм? Доколко осъществим е позитивисткият апел за заедност? С такива въпроси останах след организираната в Баня Старинна кръгла маса и дискусия на тема „Изкуство и социална трансформация“, модерирана от кураторката Живка Валявичарска. Преинтересно експозе направиха гостите за срещата – изкуствоведката Сузана Милевска от Скопие, наскоро публикувала монографията Participatory: Art A Paradigm Shift from Objects to Subjects (ZG Kontrapunkt, Skopje, 2024), и Станимир Панайотов – философ и писател от Пловдив, активен участник в местните художествени кръгове.

От наситената програма в първите няколко дни (3–6 септември) до края на изложбения план в Баня Старинна (25 септември) могат да се откроят доста интригуващи акценти, от които да се започне (или продължи) дискусионно и тематизирано. Ако ви се струва малко: паралелно на Седмицата се провеждат и Националните есенни изложби в Стария град, друго ежегодно събитие на друго място. Ето още опорни точки за допълнителни размишления, дори и неволни съпоставки за някой (потенциален) септемврийски арт турист в Пловдив.

От 1995 г. Седмицата на съвременното изкуство се провежда ежегодно от сдружение „Изкуство днес“ и вече е неизменно събитие от септемврийския арт календар. Сдружението са ни подготвили и още една международна програма в самия край на месеца. Малко след Седмица на съвременното изкуство започва Фасада видео фестивал. Очакваме откриването му на 27  септември в Лапидариума на Стария град.

И нека да е за по-добър свят.

Яница Фендулова