Музикантите, които направиха кавър на песента „Аз оставам“, са най-голямото ми разочарование.
Продуцентът Михаил Козирев е създател на няколко култови руски рок-радиостанции, както и на фестивала „Нашествие“. Той е до голяма степен създател на съвременния руски рок. Козирев разказва как са му забранили да организира концерт в памет на Борис Немцов, за злоупотребата с филма „Брат 2“ и за това как в Русия хуморът и гротеската започват да се възприемат сериозно.
Неотдавна той представи в Израел своя авторски проект „НЕмой рок н ролл“. (Играта на думи е свързана с песен на група Би 2, чието заглавие е „Мой рок н ролл“. Немой – онемял, а в същото време – „това не е моят рок н рол“. Група Би 2 също са „чуждестранни агенти“). Козирев коментира и това, че част от руските музиканти поддържат войната и са се превърнали в прислужници на властта.
Ако потърсим името ви в Яндекс, ще открием следното: „Михаил Козирев е чуждестранен агент“. Това е първото, което ще изскочи, след като изпишем името ви, и характеристиката „нацист, избягал в Израел“. Но това е лъжа. Вие не сте репатриран никога. Как да си го обясним?
В тази фраза всичко е лъжа. Именно по тази причина отдавна не използвам Яндекс. Работата е там, че не съм планирал да напусна Русия. Не съм имал план за бягство. Мнозина ми казваха: Човече, бавиш се! Но аз до последния миг се надявах, че това с което се занимавам, ще направи страната по-добра.
До последния ден не вярвах, че Русия ще нападне Украйна. Мислех, че моята страна не може да се превърне в чисто зло, без никакви примеси. Когато настъпи катастрофата на 24 февруари, за мен стана ясно, че всичко е свършено. Имах билет, с който на 26-и трябваше да отпътувам за Лондон, за да снимам там филм за Борис Гребенщиков. Притежавах виза за половин година и резервация в хотел за пет дни. Тогава отпътувах.
Не ми се получи оставането в Лондон, но успях да събера отново екипа на забранения телевизионен канал „Дъжд“ в Амстердам. Аз съм евреин по майчина и бащина линия. Израел винаги ще си остане за мен план Б. Той е авариен изход, подобен на някогашните надписи в автобусите „Вземи чукчето и разбий стъклото“. И разбира се, аз задействах процедурите за получаване на израелско гражданство.
Твърди се, че сте забранили по вашите радиостанции да се излъчват песните на Егор Летов[1] заради неговата съпричастност към Общество „Памет“. Те са написани в първо лице, като лирическият герой е антисемит.
Казах, че няма да пусна Летов в ефира, докато не заяви, че това е художествен образ, а не негова гледна точка, че става дума за сарказъм, чрез който той осмива антисемитизма. Той не го обяви никъде, аз потърсих специално. Но пък намерих запис с хорово изпълнение на тази песен по време на концерт в клуб „Гърбушко“, където публиката пее „Беси евреите и спаси Русия“.
В руския рок винаги и имало хора с чудовищни възгледи. Да вземем например Константин Кинчев. Неговите песни звучаха в ръководеното от вас „Наше радио“.
Когато той записа албума „Слънцестоете” и сложи на обложката свастика (става дума не за класическата хитлеристка свастика, а за шестоъгълен символ, който се използва активно от руските неонацисти, б.а.), разчиташе на поддръжката на „Наше радио“. Тогава му казах, че няма да подкрепим албум с такава обложка, нито да излъчваме неговите песни.
Обещахте да разкажете на една от лекциите си в Израел как руската власт примами музикантите на своя страна. Но може би това е отговаряло на собствените им възгледи? Някои от рокерите например подкрепяха напълно искрено анексията на Крим.
Тогава стана разделението. Едните искаха да гастролират само в Крим, а другите престанаха да ходят в Крим и правеха концерти само в Украйна. Това даваше надежда, че връзките не са напълно разкъсани.
В Русия през 2014 г. имаше огромни митинги срещу войната с Украйна. Защо нямаше голям концерт?
Тогава започнаха масовите репресии, стартирали с побоищата на Блатния площад, където арестуваха много хора. Спомням си как след убийството на Борис Немцов искахме да организираме вечер в негова памет. Получихме съгласието на всички поканени музиканти. Имахме уверението, че техните фенове ще напълнят всяко предложено пространство. Обиколихме всички възможни места в Москва и получихме отказ. Последната ни надежда беше GlavClub, управляван от моя дългогодишен приятел Игор Тонких. Той пое въздух и ми отговори: „Разбираш ли, Миша, не мога да направя това. Моят организатор ми каза, че подобно събитие е твърде опасно“. Така разбрах, че организаторите в много от клубовете са от ФСБ. В крайна сметка се наложи да съберем музикантите в студиото на телевизия „Дождь“ и да излъчим концерта на живо.
Искате да кажете, че рокерите са били заплашени и по тази причина са избрали страната на Путин?
Конформистите винаги са били готови да подкрепят властта, каквото и да прави тя. Постепенно анархистите започнаха да се дистанцират и това се случи някъде около 2000 г. Най-яркият пример е група „Агата Кристи“. Групата се ръководи от двама братя – единият е анархист, а другият – конформист.
Но дори и на фона на всеобщия конформизъм не можех да си представя нещата, които се случиха след 24 февруари. Музикантите, които направиха кавър на песента „Аз оставам“ на Толя Крупнов и я превърнаха в химн на оставащите в страната, нападнала своите съседи, променяйки първоначалния ѝ смисъл… Те са най-голямото ми разочарование.
Особено ме зашемети участието на Владимир Шахрин в този отбор. Не съм очаквал група „Чайф“ да започнат да пеят протестни песни, но не съм и предполагал, че тъкмо той ще се присъедини към хора на одобряващите войната.
Шахрин изглежда готин човек. Как въобще се оказа на страната на злото?
Той е добър и отзивчив човек. Поне беше такъв. Разминаването във възгледите ни не е от вчера. През 2014 г. за кратко време бях у дома – в Екатеринбург. Когато се срещнахме, стана дума за Украйна. Казах му, че не можем да имаме претенции към случващото се в друга държава, още по-малко да крадем от нейната територия. Той отвърна, че съвсем близо живеят бежанци от Донбас и веднага може да ме заведе при тях. След като съм чуел техните истории от първо лице, мирогледът ми щял да се промени. Мисля, че в началото той вярваше в това. Изпращаше на бежанците лекарства, дрехи, хигиенни продукти. Логично музикантите, които се обвързаха с буквата Z, получиха много подаяния и бонуси. Руският културен свят обедня. Преди имаше много музиканти, които човек можеше да покани на всяко събитие и които водеха със себе си огромна публика. Сега от хедлайнерите останаха само „Чайф“ и Гарик Сукачов. Като търсени артисти, те спечелиха много от войната.
Сега и Шаман пълни залите.
Независимо от моето отвращение към неговото творчество, външен вид и естетика (до голяма степен напомнящи Третия райх), длъжен съм да му отдам дължимото. Той създаде няколко шлагера, които се харесват на хората. Невъзможно е да се направи статистика каква част от публиката му са платени държавни служители и колко са заплатили билетите със собствени пари. Музиковедите вече се опитват да анализират песните на Шаман, за да открият какво ги прави толкова популярни. Мисля, че просто се е оказал на нужното място в нужното време.
Но не бива да говорим за Шаман като за типичен представител на Z-артистите. През тези две години никой от тях не създаде нищо. Както и да ги дърпа за ушите Захар Прилепин[2], сред тях няма ярки таланти, а тотална бездарност. Това е някакъв Z-хоспис, който осигурява на артистите богата старост. Всички тези Чичерини, 7Б, Галанини, Джанго, „Смислови халюцинации“ вече забравиха как се пишат добри песни, но пък няма и смисъл. Достатъчно е да се Zигнеш и да влезеш в рамката. Това ти гарантира поне за няколко години участия в Дни на града, телевизионни предавания, концерти и хонорари.
Без вас никой нямаше да чуе за групи като 7Б и „Смислови халюцинации“. Чувствате ли се предаден?
Точно както „Би 2“ и „Океанът на Елза“, тези групи записаха саундтрака към филма „Брат 2“. Няма човек на света, който през 2000 г. би могъл да каже къде ще се озоват група „Чичерина“ и „Смислови халюцинации“. Откривах талантливи хора и им давах шанс. След това те сами решаваха как да се възползват от него.
Много пъти са ви питали за филма „Брат 2“, който стана символ на руския шовинизъм. Кога разбрахте, че това е чудовищен филм?
Не смятам, че това е чудовищен филм. Мисля, че този филм има трагична съдба. Смятам, че филмът засегна някои опорни точки на пропагандата и това сработи. Ако „Брат 2“ се беше появил няколко години по-рано, той нямаше да има такъв ефект. 90-те години бяха пропити с усещането, че Америка е наш приятел. Беше невъзможно да си представим как сюжетът, в който руски юнак „мачка Америка“, е реален, а не комичен. Балабанов[3] снимаше комедия. Самият той не предполагаше, че тя ще бъде възприета толкова сериозно. Разбрах, че нещо не е както трябва чак на премиерата. Когато един от героите произнесе фразата: „Вие, гадове, ще отговаряте за Севастопол“, първоначално залата се разсмя, а след това започна да аплодира. С Балабанов се спогледахме и ми стана ясно, че публиката не възприема нещата правилно. Това е най-отвратителният персонаж във филма, адско изчадие. Когато фразата на този мръсник бе посрещната с аплодисменти, ние бяхме изненадани.
Преди месец-два Путин говори на Руския народен събор, застанал между две изображения на Христос. Нямаше как човек да не си спомни изпълнението на Алексей Кортньов[4] във вашите спектакли „Денят на радиото“ и „Денят на изборите“, в които той от името на патриотичната формация „Гибелта на ескадрата“ пее песента „С нас са Путин и Христос“. Тогава това изглеждаше смешно и гротескно. Сега изобщо не изглежда като гротеска.
Това е доказателство за таланта на Кортньов. Историята на песните и това как те постепенно са се променяли е огледало на случващото се с обществото. Имаше една прекрасна песен на украински с мотиви от традиционния гопак, която по-късно престана да бъде смешна и я махнаха. Същата беше съдбата на „Путин и Христос“. После махнаха „Ти си травестит, Мишка“. Просто Алексей Кортньов беше изключително талантлив и правеше прогнози в гротескна и сатирична форма.
След 7 октомври някои талантливи музиканти на Запад също избраха неправилната страна. Те не съчувстват на жертвите на терористичното нападение срещу Израел. Нямате ли усещането за някакво дежавю?
Моят списък с разочарования продължава да расте. Когато говорим за Роджър Уотърс – там всичко е ясно отдавна. Но не съм си представял, че Бьорк, Брайън Ино или „Масив Атак“ ще поддържат идеята за невинността на палестинците. Вярвам, че причината за това са информационните балони, в които живеят тези хора. В определени кръгове е прието да се оплаква ивицата Газа и през цялото време да се оценява наново и наново създаването на държавата Израел. Хората живеят в балони и единственият начин те да бъдат спукани са просвещението и обясненията. Аз не спирам тези опити, когато става дума за Украйна.
Как се почувствахте по време на т.нар. „черна събота“?
Дълго си мислех, че най-страшното, което съм видял през живота си, е нахлуването на Русия в Украйна. Мислех, че не може да има нищо по-лошо. На 7 октомври разбрах, че може. Създава се впечатлението, че човечеството е попаднало в някаква фуния. А от различни пукнатини на земята изскача най-тъмното зло в различни точки на земното кълбо. Не можем да виним за това само един човек, но началото бе поставено от Путин. Той отвори кутията на Пандора.
Абсолютно обезсърчен съм от реакцията в различните страни. Не съм вярвал, че човечеството може да реагира по този начин на чистото зло. Тези красиви студентки от американски университети, пропалестинските шествия в европейските столици пукат вярата ми в човечеството по шевовете.
Мисля, че Америка и европейските държави ще дойдат на себе си и ще дадат правилните оценки. Ще разберат, че е срамно да участваш в тези античовешки шествия.
Точно както сега украинците застават в защита на Европа от режима на Путин, израелците защитават Европа и човешките ценности от тероризма. Всички трябва да сме искрено благодарни на хората, които сега жертват живота си, за да защитят нашия.
Текстът е публикуван в „Детали“
Превод Александър Бакалов
[1] Егор Летов е музикант и поет. Създател на легендарната пънк-група „Гражданская оборона“ през 1984 г. Считан е за една от най-значимите фигури в руския пънк. Б.пр.
[2] Захар Прилепин – руски ултранационалист, писател, завършил школата на МВР в Нижни Новгород, близък до идеите на Едуард Лимонов. Б.пр.
[3] Алексей Балабанов – съветски и руски филмов режисьор, сценарист и продуцент, носител на множество награди. Определян като „експериментатор с абсурда“ и „неизменен екстремист на безумието“.
[4] Алексей Кортньов – актьор, сценарист, музикант, композитор. Б.пр.
