Последната премиера в Сатиричния театър е комедията „Добре дошли на борда“ на френския драматург Жан Пиер Мартинез, заредена с черен хумор, сатира и сарказъм

Смешните ситуации, каламбурите и двусмислените реплики са начин да се кажат важни истини за старостта и смъртта, за които никой не иска да говори. Ивайло Ненов е актьор и режисьор – носител на приза за най-добър млад театрален режисьор Слави Шкаров 2019 и на наградата Млада надежда на „Златен кукерикон“ 2020. Режисьорът и актьорите са подходили с творческа свобода към драматургичния текст, като са добавили свои импровизации, които го обогатяват и го правят още по-колоритен и смешен. Всеки разработва индивидуализиран персонаж, придавайки му характерност чрез походка, особен говор, жестове и интонация. Това засилва комичния ефект без да нарушава убедителността и органичността на персонажите. Всички са споени в единен ансамбъл и се усеща удоволствието, с което играят и си партнират на сцената.

„Добре дошли на борда“, постановка на Сатиричния театър, фотография Петър Петров

Кристиян (Иван Панев) – синът на 86-годишната бивша актриса Бланш (Йорданка Стефанова), се опитва на всяка цена да се отърве от нея, все едно тя е „домашен любимец, който той трябва да остави в приют, преди да замине на почивка“. Дошъл е нейният ред в списъка с чакащи за старческия дом, след като една от обитателките – Делия, е починала предната нощ. Така нареченият „дом за асистиран живот“ на практика е „дом за асистирано умиране“: „светъл и топъл като Ада“, цивилизовано Чистилище с чакащи за оня свят. В духа на католическата строгост директорката (Полин Лалова) и медицинската сестра (Стефания Кочева) са облечени в черно, което навява погребални мисли, въпреки насиленото им дружелюбие и широки усмивки.

Домът е последен пристан за старците, озовали се „зад борда“ на живота – изхвърлени и изолирани, за да не пречат на останалите, като им напомнят за старостта и смъртта. Хариет (Деляна Хаджиянкова) е сладка старица с деменция и избирателна глухота, която плете шал, здрав като въже за убийство. Тя помни потъването на „Титаник“, макар и да бърка имената на музикантите от оркестъра му с тези на певците от „Бийтълс“, които вероятно са бегъл спомен от младостта ѝ. Реджи (Калин Арсов) е примирен старец – парцалив и с отпуснати тиранти, прегърнал възглавница за успокоение, както правят малките деца. Най-запазеният е капитан Харолд (Димитър Баненкин) – бивш военен с аристократична жилка, тресящ се от Паркинсон и спящ като бебе. Въпреки напредналата си възраст и дългия стаж като пенсионер той все още е плейбой и кавалер с дамите. Старците са се примирили с това, че са ненужни отломки – „коли, които са превъртели километража си“ по израза на Хариет. Надеждата им е, че някой ден учените ще направят безсмъртието възможно, като инжектират на хора клетки от безсмъртната медуза, открита наскоро.

„Добре дошли на борда“, постановка на Сатиричния театър, фотография Петър Петров

Новопристигналата Бланш е истински „трън в задника“ и вече е изгонена от поредица старчески домове, в последния от които дори инсценира пожар. Тя е изобретателна и саркастична – играе си с думите, не е ясно кога е сериозна и кога се шегува. Нейната поява нарушава казармения ритъм на старческото всекидневие, разчетено от закуската, обяда, следобедната дрямка, чая и вечерята.

Старците намират в дневната положителен тест за бременност, а подозренията за неговия произход се насочват към любовното трио: италианският доктор – мачото Роберто (Михаил Сървански), бъдещата му годеница – директорката Натали, и тайната му любовница – медицинската сестра Керълайн. Ситуацията се заплита от уликите, сочещи към насилствената смърт на Делия, убита от Хариет заради мястото на масата на капитана. Директорката и докторът ще прикрият престъплението ѝ, за да не загубят наградите „Златно чене“ и звездата за дом с най-много дълголетници. Техният бъдещ брак е и бизнес сътрудничество под мотото: „Ти ги гледаш – аз ги ремонтирам“: тя гледа старците, той им сменя ставите на промоция в частната си клиника.

Навързват се поредица от комични ситуации – в тях е вплетена тихата война между обитателите на дома, отношенията им по график и по навик, повтарящият се дневен ред, в който няма радост и човешко общуване, а само скука, миризма на застояло и неизменните замразени спагети в столовата. Деменцията им прави добра услуга, като изтрива това, което не искат да виждат и помнят.

За разлика от останалите Бланш не е загубила живеца си – тя е бунтарка, която иска да живее по свой ритъм и да се наслаждава на живота: мечтае за пътешествия и свобода, за сухо мартини в изстудени чаши и къпане във вана, за ресторанти и блясък. Тя се спасява от реалността на старостта чрез фантазията, като лъже останалите, че е спечелила награда от викторина в старческото списание – круиз до Антарктида. Дори там е по-добре от старческия дом – белота и пустош, върху които да напишеш новата страница от живота си. Събуждането на мечтите прави старците отново живи – качва ги „на борда“ на кораба, дори и въображаем, който ще ги върне обратно към живота и ще им припомни какво е да си млад и да не си сам. Сцената, в която всеки от тях споделя от авансцената най-съкровените си желания, е много силна и истинска със своята топлота и човечност. Обитателите на дома вече не са самотни удавници, а част от екипажа на мечтите.

„Добре дошли на борда“, постановка на Сатиричния театър, фотография Петър Петров

Сценографията на представлението (Чавдар Гюзелев) е условна и графична, функционална и комбинативна – прави линии, кубични елементи, които чрез преместване и преобръщане трансформират сцената, вплитайки в едно реално и фантазно пространство – интериорът на старческия дом се превръща във въображаемия кораб, отправил се към Антарктида. Двойната функция на сценичната кутия – едновременно дом и кораб, се подчертава от кръглите корабни прозорчета по стените. Сценичното пространство е разделено от елементи в сиво, в чийто център е ярко червен правоъгълник, който обрамчва центъра – символична алюзия за сивотата на старостта и пулсиращия червен цвят на непримиримата жизненост. Сценичният дизайн не отвлича вниманието, а служи като рамка, която подчертава изпълнението на актьорите – изчистените от детайли форми насочат погледа към тях. Правоъгълниците на декора са метафора на обитателите, сврени в кутийките на затвора, създаден от немощните им тела, и пространството на последния им пристан. Елементите на сцената са като части от детски конструктор, с който могат да се сътворяват различни реалности – наклоненият червен правоъгълник, изобразяващ катастрофиралия кораб, в последната сцена вече е изправен и с всички „на борда“.

Представлението е много добре разчетено като ритъм и владее вниманието и емоциите на публиката във всеки един момент. Искреният смях от сърце надделява над тъгата, а финалът е оптимистичен – кръговратът на живота се завърта и внукът на Бланш е най-новият член, приветстван от екипажа с „Добре дошъл на борда“. Оказва се, че намереният тест за бременност е на съпругата на Кристиян.

Мечтите и въображението създават светове и прехвърлят мостове между сцената и залата. Зрителите са също пътници на този кораб, който отвежда всеки към залеза на живота му. Понякога най-доброто оръжие срещу страха от неизбежния край на човешката трагикомедия, наречена „Живот“, е смехът, а духът и мечтите са магията, която преодолява ограниченията на плътта, времето и пространството и разширява живота отвъд кутийките на всекидневието.

Автор: Николина Делева