Ето че и професор Кирил Топалов чукна 80 лазарника на 21 май. Оставям на неговите колеги по перо да направят анализ на всеобхватния му принос като писател, драматург, киносценарист, литературен критик, учен, преводач, обществен деятел. За себе си запазвам впечатленията от четиридесетилетното ни приятелство, простряло се между България и Италия.
Първият ми спомен е от един кинофестивал във Варна, където до късни доби разнищвахме представените филми, спорехме за бъдещето на българското кино. Кирил, който дори се впусна да танцува, вече имаше зад гърба си опита на сценарист на „Бягай, обичам те“ и „Бъди благословена“, по негови книги. „Бъди благословена“ (1977) засяга травмите на самотните майки и изоставените от тях деца. Проблем, доста неудобен за България в онези години. Филмът на Александър Обрешков получава първа награда за сценарий Златен Лачено на международния кинофестивал в Авелино, Италия (1979), както и Специалната награда за най-хуманен сценарий на Световния фестивал на червенокръстките филми във Варна (1979).
После срещите ни се прехвърлиха в София – на представяния на книги, пресконференции за филми, раздаване на театралните Аскеери, в издателството „Български писател“, където Кирил Топалов работеше и го посещавах. Той е голям сладкодумец. Неговият идеал – професионален и човешки, е академик Петър Динеков, на когото е първо аспирант по българска възрожденска литература, а после и асистент в Софийския университет. Винаги е признавал с дълбока благодарност, че дължи всичко на Петър Динеков, най-вече своята страст на учен, който дълбае в малко изследвани области и автори от нашето Възраждане (Паисий Хилендарски, Григор Пърличев, Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Георги Раковски).
За известно време пътищата ни се разделиха. Аз потеглих към Италия, докато Кирил Топалов, след като година беше директор на Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“, стана посланик на България в любимата си Гърция. Там е специализирал в университетите в Атина и Солун.
Натрупал опит като дипломат, дойде в Рим и оглави нашето посолство във Ватикана и Малтийския орден. Животът знае как да подреди нещата така, че да осъществи по този необичаен и странен начин мечтата на някогашния студент, подал през 60-те години молба без отговор до Светия синод да стане калугер в Света гора, защото ако бройката на монасите в Зографския манастир продължавала да спада, той щял автоматично да стане гръцки.
Италианският на Кирил не е на нивото на гръцкия (превежда поети), френския (преподава две години българска цивилизация в Екс-ан Прованс) или руския му, но достатъчно добър, за да развие изключително богата дейност за шестгодишния си престой във вечния град. Организираше много конференции, чествания, представяния на книги, изнасяше пред българската общност беседи по исторически, литературни и общокултурни въпроси. Канеше бивши свои студенти, днес професори в наши и италиански университети. Целта му беше да докаже българския духовен принос в европейската култура. Неслучайно събитията бяха посещавани от италианската интелигенция, от представители на Ватикана, от българи, живеещи в Италия. Кирил Топалов, носител на високи държавни ордени на Ватикана, на Суверенния Малтийски орден, има основна заслуга за официалното посещение в България на папа Франциск.
Липсват ми римските ни раздумки, но се радвам, че днес в България Кирил Топалов се занимава с основното си призвание – писането. От неговото перо се родиха „Софийски разкази“ (2021). През пролетта в Плевен беше премиерата на пиесата му „Елате ни вижте“ (режисьор Владлен Александров), в която събира герои на любимия си Иван Вазов от „Под игото“, „Чичовци“, „Елате ни вижте“. В началото на май излезе и „Живот по неизбежност. Мемоарен роман“. За неговия юбилей Софийският университет представя сборник със статии от колегите му „Хоризонти на словото“.
Вярвам, че Кирил Топалов ще млади още дълго, защото е заобиколен от обичта на своето „женско царство“ – съпругата Веска и дъщерите Ани и Ния, които са и неговата „най-вярна стража“.
На многая лета, професоре!
Юбилеят на проф. Кирил Топалов ще бъде отбелязан на 22 май, понеделник, от 17 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С участието на проф. Николай Чернокожев и проф. Михаил Неделчев, актьора Михаил Петров и музиканта Александър Пумпалов.
