Дебютът на Станислава Станоева в прозата е като да си попаднал на изложение за фина керамика и някой внезапно да потроши всичко пред очите ти, за да ти демонстрира техниката кинцуги.
Оставаш омагьосан от златните шевове, които спояват счупеното, без да го скриват. Защото разказите на Станислава са писани с дълбоко уважение към литературата и към собствената философия на намирането и загубата.
Книгата е организирана в четири цикъла: Дребни години, Свободни години, Други години и Последни години. Тези цикли са не само биографията на детството – дълго толкова, колкото време ти е подарено да имаш живи родители, но и биография на спомена кой си, чий си, как и защо. Затова и откривам в „Трева и звезди“ Станислава Станоева, едновременно уязвима поради автобиографичното, но и силна именно заради начина, по който ни се разкрива – безпощадно честно писане.
Разказите в сборника не са къси, но скъсяват дистанцията с читателя до степен на припознаване. „Но аз съм си такава – умея да скъсявам разстоянията красиво…“, ни казва Станоева в книгата си. Възможно е читателят да си помисли, че книгата съдържа именно неговите разкази, разказите за неговия живот – колективното детство позволява подобно плагиатство на автентичност. Но съществува още една логика на припознаването и тя се нарича читателски вкус. Именно на добрия читателски вкус разчита тази книга – да бъде оценена дълбочината на прозренията, температурата на случката, вниманието към детайла. И към езика на разказването.
Словото е голяма зараза – веднъж пипнеш ли я, няма отърване. Взех да пиша. И тогава започна трагедията. Веднъж направиш ли го, вече си се пристрастил, превръщаш се в наркоман. От онези, които друсат всичко. Разбираш, че абсолютната свобода е само там и никъде другаде. Ставаш част от себе си. По-голямата част. (от разказа „Рокендрол дизайнер“)
Поезията в тези разкази е съвсем очаквана за тези, които познават силната поетична страна на авторката. Запомнящи се сравнения и образи (например „Когато съм тъжна се смалявам като спукан надуваем дюшек.“// „От стоповете човек научава много за човешката природа.“), внимателно обмислен изказ, дори особен музикален ритъм има на места и всички поетични моменти само придават още към безспорната стойност на книгата. Изборът на заглавия на разказите също впечатлява със словесни находки.
Специално внимание заслужават последните два разказа – „Пътници“ и „Разпадането на камъка“, брилянтни в тежестта на внушенията и в лекотата, с която поставят експлозии в детството.
Книгата „Трева и звезди“ е за невидимите нишки между земята и небето, между годините от всички прелистени календари и ненаписаните страници от идното. Толкова чиста и качествена литература, че чак ми се иска да упрекна в нещо авторката. Например за пилеенето на сюжети: често един разказ носи в себе си бухналото тесто за още няколко. От друга страна – подобно сгъстяване само концентрира по-голямо читателско внимание.
Дребни, свободни, други и последни: независимо как ги е озаглавила, годините на Станислава Станоева са високосни, защото в тях има поне един допълнителен ден. Ден, в който светът е пълен с храна за душата.
