Проф. Георги Василев Великата поема на Джон Милтън (1608-1674) „Изгубеният рай” се появи в свое ново луксозно издание, дело на издателство „Захарий Стоянов”. Преводачът - професор Александър Шурбанов, е преработил предишния си превод от 1981 година и най-вече студията си към него, за да ни представи едно отлично дело. Придобивка на новото издание са и известните красиви гравюри на Гюстав Доре. В западноевропейската литература има две величествени пътешествия в световете – „Божествената комедия” на Данте Алигиери и „Изгубеният рай” на Джон Милтън. В някои отношения „Изгубеният рай” е по-емоционален, защото той е и битка между света на Бог творец и неговия син Христос срещу Сатаната и неговите пълчища от всякакъв род. А ние, българите, имаме основание да бъдем още по-запленени, защото се оказва, че великият английски поет е ползвал сюжети от български богомилски апокрифи. Самото начало на „Изгубеният рай” – Книга I, Съдържание, започва с известния богомилски мит за предателското въстание на Сатаната и повалянето му в бездната от Бога. Ето две преки съпоставки с „Тайната книга” на богомилите. Бунтът на Сатаната срещу Бога и повалянето му от небето „Изгубения рай” – Книга I, Съдържание: Змията или по-право Сатаната в змийското си обличие, който въстанал срещу Бога и привлякъл на своя страна много ангелски легиони, по Божия повеля ведно със своята сган е бил низвергнат от небето във великата бездна. Същият мотив се повтаря и в Книга I, стихове 34-49. “Тайната книга” Той (Сатаната) повлече с опашката си третината от божиите ангели и бе захвърлен от седалището на Бога и управлението на небесата. И сатаната, като слезе на тази твърд, не можа да създаде никакъв покой за себе си, нито за тези, които бяха с него. Оковаването на Сатаната и затварянето му в огненото езеро на ада Тези примери могат да бъдат умножавани, освен това самият Милтън не е криел симпатиите си към еретическите култури и движения. През 1655 година по папско внушение войски на Савойския херцог нахлуват в долината на Пиемонт, където са се установили „еретическите” валдейски общини, сред които има останки от катари (френския и италианския клон на богомилите), и ги подлагат на жестоко клане. Същата година ръководителят на английската буржоазна революция Оливър Кромуел, който е наричан в Европа „защитник на протестантизма”, организира дипломатическа акция за спасяването на преследваните „еретици”. Той изпраща като свой специален дипломатически пратеник Самюел Морланд, а подготовката и кореспонденцията около спасителната акция се извършват с помощта на Джон Милтън, който по това време е „секретар по чуждите езици”, тоест завеждащ чуждестранните контакти на Кромуел. Самият Милтън пише по този повод вълнуващ сонет: На последното клане в Пиемонт …Отмъсти, о, Господи, за изтребените ти светци, чиито кости Лежат, разпръснати връз студените алпийски планини. Не ги забравяй! Запиши в книгата си стенанията им. Въздай на тях, които държаха истината тъй чиста в миналото, Докато нашите бащи почитаха неодушевени предмети. Между другото Милтън използва в сонета израза „неодушевени предмети” (stocks and stones), с който богомили, катари наричат иконите. И така, българският читател има възможност да се сдобие с едно великолепно издание на световна творба, в която се оказва, че присъства силна българска следа. Една възможност, която не бива да се изпуска.