Веселин Янчев Проникването и разпространението на социалдемократическите идеи в България е факт от средата на 80-те години на ХІХ век. През 1890 – 1891 г. първите български социалисти, стигнали по твърде лъкатушни пътища до марксизма, преминали през индивидуални съмнения и колебания, през нелегални кръжоци и пропаганда, политически преследвания, стигат до идеята, че трябва да се конституират в самостоятелна организация. В действителност сложната обстановка в България, различната образованост, култура, познаване на марксизма и европейската действителност още от самото начало пораждат сред българските интелигенти различни виждания и концепции относно марксизма и неговото приложение в България. Многообразието в крайна сметка се свежда до две основни теоретични концепции, материализирали се в две организационни форми. Едната е на т.нар. съюзисти – представителите на българската социалистическа студентска група в Женева около Слави Балабанов и Кръстю Раковски и на част от социалистите в страната – Сава Мутафов, Евтим Дабев, Константин Бозвелиев. Другата е на партистите около Димитър Благоев и Никола Габровски. Българските студенти в Женева първи издигат идеята за системно разпространяване на социалдемократическите идеи в България и за организирането на техните привърженици. Още в края на 1890 г. Слави Балабанов, лидерът на българските студенти-социалдемократи в Женева, предлага един цялостен план за създаване на социалдемократическа партия в България. Той е убеден, че капитализмът у нас се развива с бързи крачки и скоро ще се приближи до европейския, а българското общество ще бъде класово диференцирано. Балабанов реалистично отчита, че тези процеси са в своя начален стадий, че у нас все още не се е създал промишлен пролетариат като трайна социална категория, а където го има, той трябва да бъде събуден и организиран. Оттук извежда и задачите на българските социалисти и набелязва три етапа, през които трябва да мине тяхната дейност. Първи – предварителен или подготвителен, който да разясни какво представляват социалдемократическите идеи и да привлече младежта и интелигенцията към тях. Средствата, които трябва да се използват, са пропагандата и разпространението на социалистическата литература. Този етап според Балабанов практически е преминал. Втори – теоретичен период, през който да се изясни кой начин за действие е най-полезен и целесъобразен в конкретните български условия. През този етап трябва да се определят методите на борба – тайни или легални, социалните сили, които ще бъдат обект на въздействие – селото или града, и средствата за борба – мирни или насилствени. Точно тази задача Слави Балабанов счита за най-актуална в началото на 1891 г. Успоредно с това трябва да се изработи научна програма и програма за действие, около която да се обединят привържениците на социалдемократическите идеи и се създаде работническа социалдемократическа партия в България. До тогава социалдемократите могат да се появяват в политиката чрез подкрепата на политически партии, които отстояват демократични принципи. Балабанов е убеден, че една социалдемократическа партия трябва да изразява и се бори за интересите на социалните сили, които стоят зад нея – работниците, а не в името на политически доктрини и абсурдни идеали. Третият етап е вече на практическата дейност, на политическата борба, водена от партията на работниците. Според Балабанов „засега” социалистическата дейност трябва да бъде теоретическа, посредством литературата, сред интелигенцията, занаятчиите, пролетариата и организирането на самия пролетариат. Второто виждане за развитието на социализма в България и задачите на българските социалисти се формира вътре в страната от Никола Габровски и Димитър Благоев. Получил образование на Запад, присъствал на създаването на Втория интернационал, Габровски е убеден, че България ще се върти в европейската орбита и каквито изменения протичат там, такива ще има и у нас. Според него и на Запад, и на Изток бъдещето е на социализма. В представите на Габровски социализмът ще бъде дело не само на работническата класа, както твърдят Маркс и Енгелс, а и на всички „осиромашели”, на всички недоволни. Тяхното положение според Габровски може да бъде подобрено чрез намесата на държавата, която трябва да създаде кооперативни дружества. В тази насока той вижда дейността на социалдемократическата партия – оказване на натиск върху държавните институции за извършване на реформи и подобряване положението на населението. За разлика от Балабанов и Габровски, които виждат социалдемократизма в неговата естествена среда, Благоев се запознава с него в Русия – твърде изостанала по това време в икономическото и политическото си развитие. След като през 1885 г. той се завръща в България и прави опит за пропаганда на социализма, до февруари 1891 г. Благоев застъпва тезата, че в България няма условия за разпространение на социалистическите идеи и защитава общонационални и общодемократически позиции. Едва от април 1891 г. той дава една по-различна оценка на стопанското развитие на страната ни, от което извежда и нови политически идеи за бъдещото й развитие. Според Благоев в България протичат същите икономически процеси, както и в Западна Европа, обществото ни твърдо е поело пътя на капитализма, следователно българските социалдемократи трябва да започнат своята дейност със създаването на една политическа партия, която веднага да се включи в политическите борби. Политическата дейност не трябва да преследва временни и частични цели, а да е насочена към крайната цел на социализма – премахването на частната собственост и обобществяването на средствата за производство. И Благоев счита, че на този етап практическата дейност на социалистите трябва да бъде агитационна и организационна – разпространение на научния социализъм и обединението на работниците под социалистическото знаме. Възгледите на женевци и тези на Габровски и на Благоев намират концентриран вид в програмите, които се подготвят за насрочената през лятото на 1891 г. обща сбирка на социалистите в България. Програмата на женевци носи названието “Проект за привременна програма на българските социалисти” и е съставена в началото на месец юли 1891 г. Д. Благоев и Н. Габровски изработват проект за програма още през април 1891 г., копирайки програмата на Френската работническа партия, и с някои изменения го предлагат на сбирката, свикана на 20 юли (2 август) 1891 г. И двете програми се състоят от три части. Първата излага в най-сбита форма основните положения на марксизма. Втората прави преглед на състоянието и тенденциите на обществено-икономическото развитие на България, а в третата се поставят конкретни задачи и се издигат политически и икономически искания. Общотеоретичната част в първия и втория проект съвпада почти изцяло, и това е обяснимо, като се има предвид общата идейна основа. Във втората част се появяват различия при оценката на състоянието на социално-икономическото развитие на страната. Позицията, изразена в първия проект, изхожда от схващането, че процесът на развитие на капитализма у нас е още в началото. Според втория проект страната ни се намира под пълното влияние на капиталистическото производство. Тези различни констатации пораждат различия в задачите, поставени пред социалдемократите в България. Въпреки че и двете програми провъзгласяват необходимостта от създаване на политическа партия, женевци се стремят към създаването на една чисто работническа организация, ориентирана към непосредствените икономически интереси на наемниците. Поради това те считат, че първоначално българските социалдемократи трябва да се насочат към синдикирането и организирането на работниците. Едва след като си създадат една стабилна социална база, те трябва да се включат в политическата борба, за да могат да разчитат на конкретни резултати. Затова предлагат учредената организация да се нарече „Български социалистически съюз”. БСП си пише историята Направихме една изключително ценна първа крачка в изследването на историята на социализма в България. Това заяви вчера председателят на Народното събрание Георги Пирински на представянето на сборника „Изследвания по история на социализма в България“. Книгата разглежда периода от организирането на българското социалдемократическо движение през 1891 г. до края на Втората световна война през 1945 г. „Това е само началото на поредицата, която ще даде един по-обективен исторически прочит на историята на социалистическото движение в България“, заяви за „Класа“ един от съставителите на сборника д-р Евгений Кандиларов. От Центъра за исторически и политологически изследвания към Висшия съвет на БСП заявиха, че ще излязат поне още 2 тома, които ще разглеждат периода на държавния социализъм 1944 -1989 година и прехода от 1989 до наши дни. В изследванията участват утвърдени историци като доц. Веселин Янчев, проф. Витка Тошкова, проф. Трендафил Митев.