Здравко Райков е редовен професор по публична комуникация в СУ “Св. Климент Охридски”. Има докторат по социология. Работил е и като социолог и журналист. Автор е на книгите “Публична комуникация”, “Технология и техники на публичната комуникация”, “Корпоративен имидж”, “PR. Технологията на успеха”, “Корпоративен гражданин. Печелившият бизнес” и др. В свободното си време спортува (бягане, вдигане на тежести, ски, туризъм, йога) и пише книги за здравословния начин на живот. Създал е уникална система за хранене и физическо натоварване, благодарение на която държи докторите далече от себе си. С голям интерес бяха посрещнати първите две книги от неговата библиотека “Това, което докторите няма да ви кажат” – “Вино за здраве” и “Сън за здраве”. Как да бъдем здрави, без да търсим помощта на медицината, която не е нито всемогъща, нито безпогрешна? Как да избегнем лекарствата с техните опасни странични ефекти? Как да се защитим от убийците, които са във въздуха, които дишаме, в течностите, които пием, и по рафтовете в хладилника ни? Е, няма как, ако не разполагаме с достатъчно парички. Тайните, които са позволили на повече от 300 души да станат богати, ви разкрива книгата „Пари за здраве“ на Здравко Райков, издателство „Дармон“. Тя е необходима за всеки, който иска да се измъкне от омагьосания кръг на недоимъка и да се радва на отлично здраве, щастливо всекидневие и благодатни старини. 055. В края на януари 2008 г. медиите разпространиха новината, че брокерът Жером Кервиел със свои търговски експозиции е нанесъл щети на френската банка Societe Generale в размер на близо 5 млрд. евро. Всичко това създаде маса неудобства на младия човек, но... всяко зло за добро. От никому неизвестен финансов служител на втората по големина банка във Франция той доби световна слава. Впрочем нищо ново под слънцето. Не зная дали си спомняте за Ник Лийсън – брокерът, който с подобни манипулации доведе до банкрут Barings Plc през 1995 г. Същият днес е един от най-търсените коментатори по случая “Кервиел”. Но интереса към него не е само от медиите – в цял свят той е желан и високоплатен експерт, който разяснява какви гафове могат да се случат на една банка и как да се строи успешният рисков мениджмънт. Тарифата му достига до 10 000 паунда за едночасова консултация. Истината е, че богатите и банките не са обичани от обикновените хора. Това обяснява защо Жером незабавно се превърна в любимец на стотици хиляди, които го възприеха като човек, станал жертва на една хищническа система, която чрез него се опитва да прикрива некомпетентни и корумпирани мениджъри. Веднага след като стана известен неговият случай, бяха регистрирани 649 негови фенове в сайта за социални контакти Facebook, а 679 души застанаха зад идеята да му бъде дадена Нобелова награда за икономика. Когато за първи път името му прозвуча в новините в Google, го потърсиха 10 човека. Но това бе само началото – след няколко дни от него се интересуваха вече милиони. Регистрирани бяха домейни с неговото име – jeromekerviel.com, jerome.kerviel.com, jeromekerviel.net. На YouTube и Dailymotion се появиха множество видеокадри, незабавно му бе открита и подробна страница в Wikipedia. Да не говорим пък за безбройните коментари в блогове и по форуми – там Жером е характеризиран от “Че Гевара на финансите” и “Джеймс Бонд от SG" до “Борсовия Бен Ладен”. Определено доминираха мнения от типа: браво, славно момче, което натри носовете на технократите от SG, вярващи си, че системата им на защита е безупречна! И този случай е поредното доказателство за това – пари се правят, ако не закъснееш да се възползваш от ситуацията. Броени часове, след като започна скандала със SG, в интернет вече се предлагаха тениски с надпис “Момичето на Жером” и “Жером Кервиел. 4 900 000 000 евро. Моите уважения!” на цена 17,99 щ. д. за брой, цвят по желание. За количеството на парите, които направиха знаещите интереса си хора, можем само да предполагаме... Но едва ли са малко! 056. Предполагам, че сте наясно коя е Парис Хилтън – очарователна блондинка, шоу звезда и наследничка на бая парички. За съжаление бруталната американска съдебна система (това сравнение неизбежно ти изскача, когато я съпоставиш с истински демократичното ни родно правосъдие!) вкара тази сексбомба за няколко седмици в затвора. Представяте ли си - такова момиче да се разхожда не сред палми и бляскави заведения, а в обкръжението на главорези в раирани костюми! И то само защо била шофирала не по правилата! Загубени са си тези щати, откъдето и да ги гледаш... Я си представете, че някой от тези американци реши да шофира у нас – та той сигурно ще кара по правилата и отгоре на това и трезвен! Затова ви призовавам, ако забележите някой американец да се готви да седне на волана в София, незабавно сигнализирайте на органите! Най-добре е своевременно да го тикнат в дрънголника – откъде накъде ще пречи на останалите нормално каращи си шофьори? Но думата ми е за Парис – след като излезе от затвора, тя се превърна в тотална мания за милионите си фенове. Което пък донесе много парички на хората, които знаят да се възползват от всяка открила се възможност. Кое ми дава основание да твърдя това? Ами това, да речем, празна кутия от кучешка храна, взета от боклука на известната наследничка, беше продадена в нета за 305 щ.д. Четката за зъби, използвана от Парис в пандиза, замина за същата сума. За два пощенски плика от писма, получени от Парис в затвора, купувач плати 510 щ.д., а за кен от кока-кола, отворен от нея самата – 51 щ.д. Вярно, не само у нас ще се намерят хора, които няма да повярват на прочетеното. И те си имат логични основания за това – същата консерва от храна за кучета, която предизвика истински фурор в нета например, може да бъде намерена в над 150 търговски вериги в Южна Калифорния и в още над 50 в Ню Йорк. При това цената й варира между 8-12 щ.д.. Освен кучето на богаташката с такава храна се глезят още над 600 000 кученца, собственост на не толкова известни блондинки, а и на брюнетки. Това потвърждава и фирмата производител. Но така разсъждават онези, които мислят, че това не може да стане. Мъничката разлика между тях и тези, които не мислят като тях, е в това, че последните изобщо не си задават подобни въпроси. Те просто продават. И затова парите постъпват в техните джобове, а не на тези, които си мислят правилно. За ползата да ви ухапе котарак Маса парички може да направите и ако добре си знаете правата. Живеем в свят, в който има всевъзможни закони и юридически казуси, които могат да ви донесат съвсем прилични суми, ако ги познавате и се възползвате от тях. Но и това не е всичко – във времето на глобалната конкуренция никой производител не е заинтересован да му се развали репутацията. Какво ви засяга това ли? Ами непосредствено, иначе нямаше да му отделям място в тази книга. Я да ви припомня как е разрешил свой проблем преди повече от век любимият ми американски писател Марк Твен. Един ден той отишъл да си напазарува захар. Купил си човека пакетчето, занесъл си го в дома и както си свирукал, решил да си подслади кафето. Отворил той новата си придобивка, бръкнал с лъжичката в нея и добре, че си бил наблюдателен – видял, че там има пясък, към който е добавена захар. Е, хумористите са хора не само с невероятно въображение, но не са и така отнесени, както поетите например. Потрил ръцете си нашия Марк и се усмихнал леко злорадо. Възможно е дори да си е казал: „Абе на мене ли вие ще ми правите такива номера!” После седнал зад пишещата си машинка, която за времето си била върха на техниката. За ужас на производителите на захар на следващия ден на първата страница на вестника, който той издавал, се появил следният текст: “Умолява се фирмата, дала ми пакет захар, примесена с пясък, да ми изпрати в срок от 24 часа пакет с чиста захар. Ако не го направи ще съм принуден да изнеса името й във вестника”. Дали това е довело до някакъв резултат? Сериозно ли питате? Та още на другия ден редакцията му била залята с чували със сладкото вещество. При това, забележете, захарта била доставена и от производители, съвсем различни от фирмата, от която си бил купил своето пакетче Марк. За какво ми трябваше да ви връщам повече от век назад? Ами защото този пример подсказва как можете да си осигурите маса парички, с които да развъртите и някой бизнес. За това не е нужно да сте талантливи, колкото Марк Твен - по-важното е да си знаете добре правата. Е, няма да е лошо да си имате под ръка и телефона на някой печен адвокат. За да се уверите в перспективите, които разкрива съвременната демокрация пред вас, ще ви разкажа малко истории, донесли съвсем прилични суми на хора, които си знаят отлично правата. 057. Сега безброй телевизионни и радиостанции провеждат всевъзможни конкурси и обещават какви ли не награди. И немалко хора участват в тях, надявайки се да спечелят. А някои дори, след като са отговорили на въпросите и са познали, кой знае защо се разминават с честно спечелената си премия. И което е по-лошото - махват с ръка и с огорчение се примиряват със срещащата се непочтеност от страна на организаторите на конкурсите. А не бива - човек трябва да държи на справедливостта и да брани интересите си. Като Кети Макгоуен например. Тя била страшно зарадвана, когато водещият на радио Buxton й съобщил, че тя правилно е отговорила на въпроса от тяхната викторина и е спечелила голямата награда - автомобил Renault Clio. Кети била на 26 години и страшно си падала точно по този модел. Но скоро радостта й се сменила с огромно разочарование - когато посетила офиса на радиото, там и връчили мъничък модел на автомобила. За нещастие на собствениците на радиото Кети не била някоя от пърхащите шушумиги, а съвсем оправно момиче. Тя незабавно се обърнала към съда и той се произнесъл: след като радиото е сключило с Кети Макгоуен законен контракт, то било длъжно да и изплати 8000 фунта, за да си купи истинско Renault Clio. Справедливостта победила, но представяте ли си какво щеше да се случи, ако Кети не беше така упорита в защита на интересите си? Ами да, трябваше да продължава да си се вози на претъпканото и здравата ароматизирано метро. 058. През 2004 г. към немския адвокат Юрген Граф се обърнала възрастна дама от градчето Сент-Августин недалеч от Бон. Пенсионерката получила от данъчната служба искане незабавно да възстанови на хазната 287 млн. евро. И то при положение че годишният и доход бил едва 17 хил. евро. Тъй като бил опитен юрист Юрген драснал за пет минути едно стандартно писмо до държавните органи и светкавично решил проблема на дамата. Аз, естествено, не бих си позволил да загубя от вашето скъпоценно време, ако всичко се свеждаше единствено да решаването на ситуацията, в която била изпаднала немската пенсионерка. Много по-интересно е това, което последвало. Тъй като законите на Германия позволяват на адвоката да си начисли хонорар, съобразен със сумата, делото, за която той е успял да спечели, Юрген много скромно си определил възнаграждение от някакви си 440234 евро. И държавата нямала къде да ходи - платила му исканата сума. 059. Ако скоро летите, молете се да ви се падне възпълничък съсед на креслото до вас. Такъв късмет имаше Барбара Хюсън например. Качила се тя на самолета на британската авиокомпания Virgin Atlantic, настанила се на мястото си и се приготвила за приятно пътуване през Атлантика. Но след малко на седалката до нея седнала огромна дебелана. В резултат на това комшийство по време на целия 11-часов полет Барбара здравата се измъчила. Но тя също си знаела интереса. След като кацнала незабавно си извадила документи, които доказвали, че заради натиска на дебелата си спътничка е получила сериозни здравословни проблеми: нарушаване на кръвообращението, разтягане на мускулите на краката и остър ишиас, заради което изпитва редовни болки и е принудена да ходи с бастун. И завела съдебен иск срещу авиокомпанията. Е, от Virgin Atlantic се отнесли към Барбара като към една от поредните претенциозни откачалки и за да се отърват от нея й предложили като компенсация кошница с подаръци на сума 15 фунта. Това не само, че ядосало дамата, но и я амбицирало да даде един урок на алчните собственици. Тя наела адвокат и завела дело срещу тях. То продължило близо две години и завършило с пълен успех за Барбара. Тя получила 13 000 фунта стерлинга от авиокомпанията за това, че по време на полета е била притисната на седалката си от дебелата си съседка. Както се казва – не много, но от сърце!