В какви ситуации ще се забъркат двете проститутки Валентина и Катерина, откривайки скелет в гардероба си? Наистина ли те са майка и дъщеря или роднинската им връзка е фалшива? Тази интрига разплита руският драматург Александър Мардан в "Опасни желания", чиято премиера е довечера в Сатиричния театър. В ролите на двете жрици на любовта се впускат Нона Йотова и Стефка Янорова. Трудно ли е да се играе в черна комедия? Какво им допада и какво ги отвращава в занаята? С тези въпроси се обърнахме към двете известни актриси в навечерието на премиерата. Нона и Стефка попадат в неловка ситуация - клиент си поръчва две проститутки, но държи това да са майка и дъщеря, за да получи и "домашен уют". За специални желания, разбира се, тарифата е много по висока. Двете професионалистки се оказват въвлечени в много сложна криминална интрига. - Героините ви извървяват един парадоксален път към разкриване на себе си в постановката „Опасни желания“. Вие открихте ли нещо за самите вас, превъплъщавайки се в ролята на Валентина – майката, и Катерина - дъщерята? Нона Йотова: Може да се каже, че преоткрих нещо за себе си, свързано с типа театър движение, което някога съм правила. Обичам този вид постановки, те дават възможност за голяма изява на актьора. Благодарна съм на режисьорката, че работи по този начин. Играла съм в такива пиеси, но беше доста отдавна... Особеното в тях е, че за да изпълниш ролята си, трябва всяка фибра от тялото ти да работи. Разбира се, много е натоварващо за актьорите, но пък става много истинско. Убедена съм, че този начин на работа помага много за изграждането на образите. Мисля, че наистина със Стефка успяхме да влезем в кожите на двете елитни проститутки. Това за мен беше голямото преоткриване – начина на работа. Иначе ролята си е роля... Стефка Янорова: Наистина в българския театър много малко се работи така детайлно с артистите и доста дозирано се набляга на движението. С тази постановка, бих казала, че си припомнихме някои азбучни истини за театъра. Такава игра се отразява страхотно на всички – и на актьорите, и на зрителите. Иначе го караме по течението. - Лесно ли се играе в черна комедия и какви качества са нужни за един актьор, за да се справи с трагикомични образи? Нона: Независимо какво играе, комедия, трагедия, бяла, черна, зелена, за актьора е много важно да се концентрира – при толкова много движения на сцената, миг невнимание може да ти донесе цял живот драма. Тази комедия е написана доста сръчно от автора Александър Мардан и предлага едни интересни възможности за игра. Стефка: Мисля, че всеки колега би се радвал, ако му се предложат такива задачи за изпълнение. - Какъв тип жени са вашите героини? Н.: Ние играем ролята не на проститутки от околовръстното. Двете ни героини са елитни жрици на любовта. Ст.: Нашият клиент има още едно изискване, заради което в една голяма част от пиесата мислим,че сме го убили. Мога да кажа, че развръзката на пиесата е в зависимост от клиента. - Когато ви предложиха ролите, как ги приехте, с резерви или с ентусиазъм? С.: Приех ролята с голям оптимизъм. Защото познавам Нона и съм играла с нея. А и винаги съм имала желание да работя с Елена Панайотова (режисьор на постановката) . Н.: Аз като прочетох пиесата, веднага се обадих на нашата драматуржка Роза Радичкова. Нямах търпение, особено когато разбрах, че ще сме двете със Стефка. Не познавах Елена Панайотова, не бях гледала нейно представление. Но подскочих до небето от радост, когато разбрах, че се занимава с движенчески театър. Аз дълго време съм се занимавала с танци и винаги съм искала да работя върху такъв тип пиеси. - Кои черти харесвате у героинята си? Н.: Валентина е силна жена, със самочувствие, която си знае цената. И успява да се справи с изключително тежката ситуация, в която попада. Ст.: Катерина ми е симпатична с това, че все още търси своя път. Но пък има голямо желание да се оправя с всякакви обстоятелства. Амбициозна е, непримирима е, не се оставя на течението. Тази роля за мен е предизвикателство, защото аз съм по-друг тип жена. Просто е интересно да изиграеш такъв персонаж. Н.: Аз мисля, че и двете не сме играли досега такива героини. - А успяват ли да се справят накрая с проблемите? Ст.: Е, това ще разберат зрителите като видят пиесата... Н.: Само ще кажа, че донякъде успяват, донякъде съдбата продължава да играе своите игри. Ние не сме сложили категоричен финал. Аз обичам отворените финали. Не да се казва на зрителите този проблем се решава по еди-кой си начин. Не мисля, че в живота има рецепти за това как да живееш. Какво да правиш, например ако намериш скелет в гардероба си. Няма такива упътвания за съжаление. - Може ли да се каже, че участието ви в тази пиеса е едно голямо предизвикателство за вас? Н.: Да, и за двете ни е предизвикателство. Когато трябва да работиш с много предмети, накрая не вярваш, че можеш да се оправиш с целия този хаос пред очите ти. Но след многото повторения идва моментът, когато разбираш, че тази сложна партитура вече можеш да я изпълняваш. Ст.: Усещането е прекрасно. Това е като учене на чужд език. Натрупваш много думи и в един момент проговаряш. - Как се задържа интересът на публиката с пиеса, в която участват само две актриси? Н.: Най-вече ще заложим на искреността. По принцип ние и двете сме тип хора, които не са по лъжите. Според мен най-важното на сцената е, актьорът да е честен. Ст.: Хубавото е, че и двете сме много мотивирани. Защото, ако излезеш пред зрителите апатичен, те веднага ще го усетят. - Кои са сериозните проблеми, които поставя драматургът? Н.: Правото на избор и отстояването му. Всеки живее в някакви обстоятелства, но накрая въпреки всички обрати човек сам решава какво да прави с живота си. Ст.: По отношение на частната си работа, героините ни са истински професионалистки, но се случват неща, които ги изкарват извън равновесие и те трябва да се справят с няколко изключително сложни, зловещи проблеми. Н.: Има и нещо много хубаво в пътя, който извървяват двете героини. Тези две жени се откриват една за друга, след като са се запознали в екстремна ситуация. Накрая се получава едно много топло, човешко общуване. Ст.: Може да се каже, че на финала наистина стават майка и дъщеря. - Какви са очакванията ви за бъдещето на постановката? Н.: Аз лично нямам очаквания. За мен е важно, че се случи тази среща между мен, Елена, Стефка и другите хора от екипа. Ще бъде истинско удоволствие да играя на представлението. Бих се радвала, разбира се, ако пиесата се хареса на зрителите. Дълбоко съм убедена, че "Опасни желания" ще допадне на публиката. Ст.: Имам един голям проблем, това че свършват репетициите си е голяма трагедия. Н.: И аз винаги страдам, когато излезе премиера. Репетиционният период е нещо страхотно. Това може да го усети само човек от нашата гилдия. Голяма част от хората си мислят, че ние не сме в ред, защото съжаляваме, че репетициите приключат. Всеки път, когато има премиера, си плача, не го чувствам като празник. Но мисля, че тази пиеса ще трябва да се поддържа. - Не е ли прекалено изморително за две актриси сами да играят цели 95 минути на сцената без почивка, в непрекъснато движение? Н.: Трудно е, но не непостижимо. И затова вероятно ще се наложи, всеки път преди представление да минаваме цялата пиеса отново. Може би ще го правим без костюми, но репетициите ще са си факт... Когато само двама души са на сцената, е добре всичко да е изработено до детайли. Ст.: Аз имам около 15 преобличания в пиесата. И двете не обичаме да мерим дрехи, когато ходим по магазините. Вероятно прекалено много пъти го правим на сцената... - Вашите планове? Ст.: Надявам се да имам среща с Юлия Огнянова, но всичко предстои. - Има ли роля, за която мечтаете и все още не сте играли? Н.: О, те са много. Едната от любимите ми роли я играе в момента Стефка в "Укротяване на опърничавата". Например бих изиграла с мерак "Леди Макбет", но бих го направила само с добър режисьор. Може би ако Елена Панайотова се заеме... Съжалявам, че в пиесата на Шекспир "Антоний и Клеопатра" ролята на Клеопатра не е особено хубава. Но при амбициозна режисура бих изиграла и Клеопатра с радост. Ст.: Аз искам да играя бабичката на Чеховия "Юбилей". Е, разбира се, след време... Интервюто взе Теодора Атанасова