Преди броени дни Надка Караджова се завърна от Франция. За 59-и път тя бе посрещната в страната на галите с бурни аплодисменти и много цветя. Известната ни певица и нейният квартет „Славей“ бяха връщани няколко пъти на сцената. На гласовитата певица утре предстои запис за новогодишната празнична програма на БНТ. Следват много турнета у нас и в чужбина. Както много години и този 31 декември тя няма да си бъде у дома. Още 16-годишна Надка има шанса да бъде включена в Държавния ансамбъл на Филип Кутев и да се задържи там цели четири десетилетия. Участва още в хоровете "Космически гласове" и "Големите гласове на България". Надка е инициатор и за създаването на квартет „Славей“, в който извисява глас заедно с дъщеря си Светла и певиците Лиляна Галевска и Маряна Лютова. Успоредно с хоровия репертоар, певицата събира и свой личен архив от над 350 песни. Прави стотици студийни записи за фонда на Българското национално радио, издала е 27 албума и участва в много филми. - Госпожо Караджова, имате много фенове по целия свят. Къде ви посрещат най-топло? - В Япония се чувствам почти като в родината си, много комфортно. Това е един народ, който не само обича да слуша нашата музика, но и я изучава много задълбочено. Японците са доказали научно, че българските народни песни имат и лечебна сила. Вероятно харесват интуитивно нашите песни, защото им напомнят на японския автентичен фолклор, с типичните за него пентатоники, каквито има и в нашата родопска народна музика. В Страната на изгряващото слънце има клуб „Приятели на квартет „Славей”, докато в родината ни няма такъв... - Готвите ли за Коледа някаква изненада за вашите фенове? - Песните ми са подаръкът за моите почитатели. Както винаги и тази година през празниците ще радвам хората, които обичат да ме слушат. - Къде ще бъдете със съпруга си на Бъдни вечер и как ще посрещнете празника? - Този път на Бъдни вечер ще сме си у дома. Това е много семеен празник и се радвам, че ще бъда с най-близките си. В нашето семейство винаги са се спазвали християнските традиции. Задължително вечерта прекаждаме цялата къща за здраве и успехи. Купили сме си ново кандилце и с него ще извършим ритуала. После подреждам на масата с нечетен брой постни ястия - питка с пара, тиквеник, боб, ошаф, чесън, вино... Моя слабост е киселото зеле и вероятно най-много ще наблегна на сармичките. - Много или малко са четири десетилетия на сцената? - Нито много, нито малко. Зад гърба си имам 14 хиляди концерта и богатия опит на човек, пял 40 години, бил в ансамбъл „Филип Кутев” . Радвам се, че продължавам с изявите си на сцена с квартет „Славей” и защитавам името на България по целия свят. Аз съм един вид посланик на страната ни благодарение на песните, които разнасям в много държави. Преди да влезем в ЕС, евродепутати идваха при нас на концертите ни във Франция. Казваха ни, че сме уникални, че чрез ортодокс сме им дали възможност да се докоснат до необятни светове. Същите тези хора ни уверяваха,че заради хубавата ни музика и прекрасното изпълнение биха лобирали горещо за членството на България в ЕС. Затова си мисля, че може би и ние, от квартет „Славей”, имаме принос този исторически за страната ни момент да се сбъдне. - Имате много награди, коя е най-ценната за вас? - Мисля, че орденът „Стара планина”, който преди години получих лично от президента Петър Стоянов. Разбира се, с нищо не мога да сравня любовта, с която ме дарява публиката. Това е най-голямата радост за един творец. Сред най-силните моменти са и изживяванията ми в Бургас, когато ми връчиха статуетката „Нестинарка”. Там бях аплодирана от почитатели от цял свят. - Защо смятате, че сега българската култура има своето възраждане! - Много години у нас нямаше връщане към корените, народът беше загърбил фолклора си. Вероятно голямата криза, която преживяваме, е в основата, на българина да не му е до песен. Сега обаче фестивалите, концертите, съборите се възродиха въпреки финансовите световни катаклизми. - Кой пръв откри вашия музикален талант? - Баща ми. Той работеше като каменар и обичаше много гостите. Като пийнеха и настроението се повишеше, винаги ме викваше да им попея. Никога не съм му отказвала, макар че някога ме е вдигал и от сън. Така нашите гости станаха първата ми публика. Вероятно благодарение на тези „миниконцерти” след години, като ме помолеха да попея, не отказвах и не се притеснявах дори слушателите ми да са много. Неотдавна, когато бях на зъболекар, попях на доктора, докато все още седях на стола. - Мигът, който винаги ще помните? - Ако говорим за тежък миг, това беше новината за катастрофата на брат ми. Той беше много слънчев човек и правеше страхотно впечатление на околните. За съжаление го загубихме... А най-хубавите ми мигове са свързани с раждането на внуците. Само човек, който не е бил баба или дядо, не знае,че внуците се обичат дори повече от децата. - Защо смятате, че точно фолклорът е това, което държи българите? - Защото в него е отразено всичко - историята ни, нравите, обичаите, седенките, типичните български качества – човещина, гостоприемство, трудолюбие, неподправеното чувство за хумор. Ако българските традиции и идентичност изчезнат, по какъв начин ще докажем, че сме нация? Фолклорът помага да устискаме в кризата. - Кой беше факторът за подбора на квартет „Славей”? - През 1991 реших да създам свой състав. Всъщност вече предстоеше да се разделя с ансамбъл „Филип Кутев”, а чувствах още сили и желание за пеене. Събрах хора, чиито гласове бяха проверени в годините. Бяхме пели заедно в ансамбъла и знаехме, че гласовете ни пасват. Така се роди квартет „Славей”. - Щастлив човек ли сте? - Удовлетворена съм, знам, че след толкова години трябва да държа високо летвата. Моля се на Богородица да мога да удържа тази летва още дълги години. Интервюто взе Доротея Иванова