Оперната прима Франческа Патане е в София за премиерата на „Момичето от Златния запад” на 13 декември. Италианката ще се превъплъти в изключително трудната партия на Минни, главната героиня. Момичето от бара, което вдъхновява златотърсачите в Калифорния и открива любовта в лицето на един бандит. Франческа е изпълнявала трудната роля по най-големите оперни сцени в Европа. Тя е дъщеря на легендарния италиански диригент Джузупе Патане, оставил светла диря в историята на оперния театър. - Франческа, вие сте потомка на велик оперен маестро. Това помогна ли ви в кариерата, или ви попречи? - Музиката ме съпътства от най-ранното ми детство. Започнах да се уча да пея само на 5 години. Това е предимство, ако се сравнявам с други певици. Но баща ми беше против моето увлечение и се опитваше да ми попречи да се занимавам професионално с музика. Започнах да пея професионално чак след неговата смърт. Той почина на пулта – така, както бе мечтал, защото операта беше животът му. Баща ми е роден на сцената – моята баба, оперна певица, пяла до последния момент, родилните болки я хванали в антракта. А дядо ми бил зад пулта на театър „Сан Карло“ в Неапол.. - Вие учите музика в Ню Йорк. А кариерата ви започва не в театъра, а на модния подиум, така ли е? - Да, започнах като модел. И докато дефилирах, срещнах бъдещия си мъж. Тогава всичко се обърна – родих и си останах у дома да си гледам дъщерята. Цели десет години. Не е лесно да съчетаеш оперната кариера със семейните задължения. Чак когато се разведох с мъжа ми, се заех сериозно с пеенето и му посветих всичко. А дъщеря ми беше вече голяма, отгледана. Значи, първо станах мама, после – оперна певица. - Значи все пак може хем да имаш дете, хем да пееш по световните сцени? - Може, но е доста трудно, особено в наше време. Много станахме сопраните, страшно много! Конкуренцията е убийствена. Друг е въпросът колцина са певците, които наистина пеят добре! Ако трябва да сравняваме живота на примадоните от XX век и сега, трябва да признаем, че днес е много трудно да оцелееш в операта. Вече не е достатъчен само гласът, но и визията. Налага се да пееш седнал, легнал, едва ли не с главата надолу. И да изпълняваш какви ли не режисьорски решения. Ако нямаш опората на семейството, загубен си! На мен ми потръгна, защото вторият ми мъж е оперен певец, той е с мен тук, в София, и също участва в „Момичето от Златния запад”. - Вие явно обичате ролята си в тази по-малко популярна опера на Пучини? - Обожавам я, тя е прекрасна. Трудна е като „Турандот“, но е много по-раздвижена. В „Турандот” може да стоиш на едно място и да си пееш, в „Момичето” е невъзможно. Трябва да се бориш, да се движиш, да общуваш с тия мъже, които търсят злато и са готови на всичко за няколко минути щастие. Голямо предизвикателство за всяко сопрано. Изпълнявала съм я на много сцени, никога не пропускам възможността да я изпея на непознато за мен място. - Какво ще кажете за българската режисьорка Вера Немирова? - В Берлин се наложи да пея Минни в нейната постановка. Вера я нямаше, нейната асистентка ми помогна да вляза в спектакъла. Тук, в София, работихме с Вера много ползотворно. Тя е не само талантлив режисьор, но и много приятна за общуване в живота. Променихме някои акценти, които присъстват в берлинската постановка. Мисля, че стана интересно. - Коя според вас е примадона номер 1 на нашето време? - Гена Димитрова (разплаква се). Великата Гена, чийто глас непрекъснато звучи в ушите ми. Бяхме много близки. Гена ми помогна много за Турандот, и изобщо в пеенето. Беше изключително интересна жена. Глас, който няма да се роди повече. Не мога да си представя друга певица с такъв обем на гласа. При други обстоятелства – имам предвид времето, в което тя беше на сцената, щеше да постигне много повече. Мъчно ми е, че си отиде толкова рано. Ден преди да умре, разговаряхме по телефона. Мисля, че тя не можа да прежали мъжа си Джорджо (Георги, съпругът на Гена, загина в нелепа катастрофа – бел. а. ). След неговата гибел е тръгнал туморът, който я погуби. Иска ми се да пея в нейна памет. Ще говоря с директора на Софийската опера Пламен Карталов да организираме голям концерт, за да си спомним за голямата Гена. Интервюто взе Елиана Митова