Изложбата „Символите на българската държавност” ще бъде открита на 12 декември в националния исторически музей (НИМ). Тя е посветена на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България и представя над 500 експоната от български музеи, галерии, архиви и библиотеки. Символите в Средновековна България са свързани с владетелските образи, титли и регалии, чрез които политически се легитимира България пред Изтока и Запада. Представени са части от съкровището на хан Кубрат и от съкровището от Над Сент Миклош, които се съхраняват в НИМ и в Националния археологичeски институт с музей при БАН. Най-значимите средновековни знаци са златният медальон на хан Омуртаг, златният печат на цар Симеон, златният пръстен печат на цар Калоян. Коланите накити символизират йерархията във войската. Пръстените печати, монетите, сечени от българските царе, носят инсигниите на императорската власт и родовите знаци на владетелите. Сред тях са чашата на жупан Сивин, златният пръстен на Витомир, златната монета на цар Иван Асен ІІ – копие на единствената монета, която не се показва, сребърни монети на Теодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Страцимир и др. Иконата „Св. Богородица” от ХVІ в. от Националния историко–археологически музей напомня за покровителката на втората българска столица Велики Преслав. За първи път са изложени и неизвестни гербове на България от европейски гербовници, открити и проучени от членовете на Българското хералдическо и вексиложко общество. Сред тях е гербът на краля на България от гербовника на лорд Маршал (около 1295 г.). Колекцията от наградни отличия на Националния военноисторически музей представя наградната система на модерната българска държава. Най-високият орден на Царство България - „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий”, е създаден с рескрипт на цар Фердинанд в памет на обявяването на независимостта на България. Малкото огърлие на ордена, съхранявано в НИМ, и знакът на ордена, с който е удостоен народният поет Иван Вазов, са важен акцент в темата за независимостта. Сред знамената, свързани с бойната слава на България, са знамето на Голямоконарската чета от съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. от Регионалния исторически музей в Пловдив, формени знамена от 1881 и 1937 г. на Националния военноисторически музей, знамето на Македоно-Одринското опълченско дружество – Бургас, 1912 г., вдъхновявало бойците от Трета българска армия при превземането на Лозенград, Бунархисар и Одрин – от Регионалния исторически музей в Бургас. Темата за държавния герб и за владетелските гербове е проследена в държавните печати, в украсата на сувенири за българските владетели цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Сред регалиите на властта се отличават владетелският жезъл – тамбур, на княз Александър І, личната сабя на цар Фердинанд І от Софийския исторически музей. Националният политехнически музей е предоставил позлатен лавров венец с вензел на цар Борис ІІІ и с надпис “На падналите за Родината слава и признателност”. Лични вещи на видни дейци на националноосвободителното движение и на български политици – наградни отличия, снимки, документи и грамоти, печати и оръжие допълват експозицията. Историческата тема в живописта е представена в платната на Николай Павлович, Димитър Гюдженов, Цанко Лавренов, Ярослав Вешин, Никола Маринов, Антоний Пиотровский, Александър Мутафов и др., съхранявани в Националната галерия за чуждестранно изкуство, в Националния музей на българското изобразително изкуство и в Националния военноисторически музей.