Икономическата криза чука на вратата. И вероятно няма да подмине театъра. Как ще я посрещнат жреците в храма на Мелпомена? С този въпрос се обърнахме към директорите и художествените ръководители на театрални трупи, към актьори мениджъри. Всички са единодушни, че театърът знае 2 и 200. И че няма да загине. Въпросът е обаче как по-лесно да оцелее? Ириней Константинов, директор на театър „София“: Отдавна търпим лишения, свикнали сме Ние, хората на изкуството, търпим лишения от много време насам. И вече сме отработили механизми за оцеляване. Страшното е, когато душата не иска театъра! Купища битови проблеми налягат хората и им пречат да мислят за изкуство. С това трябва да се преборим! Пътят е един – така да провокираме публиката, че на душата винаги да й се иска театър!. Като гледам лицата на нашите почитатели на влизане в салона, разбирам, че преживяваме тежък момент. А ние самите още не сме усетили осезателно недоимъка. Не е паднала нито една постановка, не сме орязали репертоара. Пък и никой не би ни простил, ако започнем да се извиняваме: „Костюмите ни са бедни, осветлението ни е лошо“. Значи, изходът е един – така да работим, че на хората да им се иска да идват при нас. Но да не го правим единствено със средствата на комерсиалния театър! Няма извинение за трупа, която е готова на всичко в името на печалбата! Търсим бартери, съвместни проекти с други театри. Звената, които се занимават с реклама, работят с пълна сила. Актьорите са мотивирани. Премиерите ни минават на пълни салони. Много често няма билети и внасяме допълнителни столове. Значи ще ни има! Илия Раев, директор на театъра в Шумен: Ще се спасяваме с работа Театърът знае 2 и 200! Никога не сме били много богати, но винаги сме оцелявали. Така ще бъде и сега, в условията на икономическа криза. Всички казват, че тя иде към нас, че ни притиска. Но все още не ни е притиснала така, че да започнем да се оплакваме. А може би по страшна от нея е духовната криза? За щастие тя няма да сполети театъра. Аз съм пълноправен директор на театъра от два дни. Не мисля, че всичко започва от мен – тук се е работило и ще се работи. Разчитам на актьорите, които си знаят задълженията, както и на моя виртуозен главен счетоводител. Изобщо институцията е стабилна – изпълняваме си плана, играем на пълни салони, публиката ни харесва. Има най-различни начини за свиване на разходите. Например по-малко нови постановки, повече спектакли на старите заглавия. Или по-малък щат, с по-голяма натовареност. И двата пътя не ми харесват – нито искам да режа премиерите, нито да гоня хора. Ще се спасяваме по други начини – чрез работа. Наближават коледните празници, затова увеличаваме спектаклите за деца. През януари вадим премиера – „Пиеса номер 27“ на младата режисьорка Катя Димова. Сериозен проблем за мен е заплащането на колегите, които работят по програма „Мелпомена“ – става дума за социална програма, която осигурява по 200 лв. на човек, не само артисти, но и сценични работници, и администратори. Мисля, че и не е справедливо – хората работят наравно с другите, а получават по-малко пари. А иначе бих казал, че сега актьорските заплати са доста по-добри, отколкото преди 10 години, да речем. Проф. Атанас Атанасов, художествен ръководител на Сатиричния театър: Паниката е най-големият враг на творчеството Сатиричният театър „Ал. Константинов“ има свой административен директор в лицето на г-н Павел Васев. Аз бях поканен в неговия екип като художествен ръководител. В този смисъл нашите вече общи творчески идеи и цели за развитието на театъра, би трябвало да бъдат разглеждани в два аспекта. Единият е обусловен от конкретната икономическа и законова ситуация, в която българският театър като цяло реализира своя творчески потенциал. Другият аспект е художествен, и ние сме длъжни да бъдем прозорливи и мъдри в „сатиричното си творчеството”. Художествените идеи задължително трябва да стъпят върху образците, създадени от тези преди нас, да намерят своите устойчиви в съвременните театрални процеси творци и да съдържат в себе си потенциал за проекция в близкото бъдеще на театъра. Струва ми се, че това е едно творческо предизвикателство, предлагащо големи възможности. Идеите, които бих искал да отстоявам и да осъществя като художествен ръководител в театъра, в който от известно време заемам тази длъжност, имат своя предистория още от времето, когато г-н Васев беше директор на НТ „Ив. Вазов”, а аз – актьор във формираната от него щатна актьорска трупа. Тези идеи нееднократно, но вече на друго ниво и съобразно спецификата на конкретното театрално пространство бяха дискутирани между нас по време на работата ми върху постановката „Ноември“ на Д. Мамет. Авантюристично и никому ненужно е, прибързано да споделям категорични намерения или идеи за бъдещето на творческата институция, за която вече имам честта да работя. Безотговорността и паниката са най-сериозните врагове на творчеството. Първата ми грижа е, да ги игнорирам. Вашият въпрос ми помогна да остана в конкретиката на идеите си, в чиято реализация и с екипа на ДСТ „Ал. Константинов“ аз вярвам. Иван Добчев, ръководител на „Сфумато“: Държавата е зарязала културата Кризата в театъра все още не се усеща. Салоните са пълни и хората имат какво да видят при нас. Може би финансовите проблеми няма да засегнат толкова драстично театъра, защото в това изкуство не се влагат кой знае колко пари. И докато банките, моловете са в криза, на принципа на махалото хората може да се запътят в обратната посока, към изкуството и духовните ценности. Започнахме репетиции по нова програма с работно заглавие "Оооо, сънят на Гогол“, която включва две ателиета и представление. Заедно с Маргарита Младенова сме създали текст по четирите произведения на Гогол – "Невски проспект", "Иван Фьодорович Шпонка и неговата леля", "Женитба" и "Записки на лудия" ("Дневникът на един луд"). А премиерата се очаква в началото на март 2009-а. За съжаление заплатите на актьорите ще си останат все така малки, докато държавата мисли за културата като за нещо последно. Нещата все някой ден ще се променят в полза на културата. Страхувам се обаче, тогава дали все още ще имаме държава? Дарин Ангелов, актьор в Младежкия театър: Смешно е да се събличам за 9,50 на вечер Звучи доста пародийно актьори да се събличат за 9,50 лева на вечер, но е факт (визира спектакъла „Страхотни момчета“, където играе главна роля). Банкоматът всеки месец ми дава по 320 лева заплата. Но аз съм в театъра, защото страхотно го обичам. С брат ми имаме дружество за инвеститорство и строителство, за нас работят между 40 и 60 човека. Те, разбира се, доста се забавляваха на представлението – все пак да видиш шефа си по голо дупе си е забавно. Тепърва ще се усети кризата у нас, и то в зловещи мащаби. И няма да подмине театъра. Въпросът е как по-леко да я понесем, за да бъде по-леко и самото оцеляване? Може би трябва да минем на делегирани бюджети. И тогава да стане ясно каква продукция дава определен театър в рамките на бюджета. Тогава ще се види много ясно и дали ръководството на институцията си върши работата. Другият ни шанс е да работим като на Запад – прави се една постановка, тя се играе всяка вечер, докато идва публика. После тръгваме с нея на турне. Обикаляме цялата страна. Тоест представлението се изиграва и си връща парите, които са вложени. А не както е сега – през месец два нови постановки, които се играят по десетина пъти. Мисля, че за театъра се задават хубави времена! Защото ще дойде време, когато на сцената ще започнем да пресъздаваме щуротиите на нашите управници! Всички дивотии, които сега ги правят, ще се намери някой да ги опише. А ние, актьорите, не след дълго ще ги качим на сцената под формата на гротеска или на сатира! Ще има хора да се забавляват!