„Класа“ Няма го вече Леон Даниел, доайена на българската режисьорска колегия. Големият творец почина на 1 декември 2008 г. на 81-годишна възраст след тежко боледуване. А с него си отива една златна епоха от историята на българското театрално творчество, чийто възход бе немислим без делото на големия режисьор. Леон Даниел е завършил театрална режисура при П.К. Вейсбрем и Н.Н. Галин през 1952 г. в Ленинградския театрален институт. Започва творческия си път в Русенския театър. После работи в театъра в Бургас като един от знаменитата четворка (с Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов), създала легендарни спектакли, разбита от комунистическата идеологическа цензура. Последователна работи във Военния театър, театър "Народна сцена", в Театъра за поезия и естрада, във Врачанския театър, в Музикалния театър и в Театър "София". След 1982 г. остава трайно в трупата на Театър „Българска армия“. Като гост е поставял и на сцените в Пловдив, Габрово, Пазарджик, Видин, Стара Загора, Велико Търново, Перник, Смолян и във всички софийски театри. Негови забележителни спектакли са "Три сестри" и "Вишнева градина" от Чехов, "Езоп" от Фигейреду, "Чудак" от Назъм Хикмет, "Посещението на старата дама" от Дюренмат, "Хамлет", "Както ви се харесва", "Напразни усилия на любовта" и "Дванайсета нощ" от Шекспир, "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" и "Страх и мизерия в Третия райх" от Брехт, "В очакване на Годо" от Бекет, "Поетът и планината" от Иван Теофилов (забранена от цензурата), "Малки трагедии" от Пушкин, "Сомов и другите", "Еснафи" и "На дъното" от Горки, "Ученик на дявола", "Професията на мисис Уорън" и "Пигмалион" от Д. Б. Шоу, "Когато розите танцуват" и "Честна мускетарска" от Валери Петров, "Великденско вино", "Нирвана", "Босилек за Драгинко", "Одисей пътува за Итака", "Червено вино за сбогом" и "Прозорецът" от Константин Илиев, "На приказки с Карел Чапек", "Аудиенция" и "Вернисаж" от Вацлав Хавел, "Носорози" от Йонеско, "Чудо" от Иван Радоев, "Жестоки игри" и "Години на странстване" от Алексей Арбузов, "Цената", "Последният янки" и "Поглед от моста" от Артър Милър, "Изкуство" от Ясмина Реза. Сред многобройните отличия на режисьора са награди от прегледа на камерните театри, награди за режисура на фондация "Аскеер", награда на Националната академия на изкуствата - Париж. Леон Даниел е автор на три документални и на един игрален филм - "На чисто" (1973), и на книгите "Театър и зрител" (1964), "Пътешествие в театъра" (1975), "Театрални есета" (1979), "Чекмеджето на режисьора" (1988), "Игрите. Есеистична проза (Опит за мемоари)" (1997). Три пъти е бил лауреат на награди за режисура, а през 2007 г. бе удостоен с почетния "Икар" на Съюза на артистите в България за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България. Съюзът на артистите и фондация "Аскеер" изказват дълбокото си съпричастие към скръбта на близките и приятелите му. Драматургът Иван Теофилов: В Бургас той направи чудо В театъра имаше свой кабинет, който беше в съседство със стаята на драматурзите, и аз всекидневно го посещавах. Или го сварвах наведен над бюрото да изписва лист след лист със специфичния си почерк от малко разкрачени букви, изграждайки дълъг-предълъг „трактат“, с който трябваше да настройва актьорите си по време на репетициите. Или да реди пасианс - нещо като заслужена след положения труд аристократична пауза. Всичките му бургаски спектакли, един след друг, година след година, ставаха все по-впечатляващи и предизвикателни. Най-голямата благодарност обаче, която дължа на Леон от този период, е за прочита му на „Вишнева градина“. Чрез него за първи път усетих „тайната“ на Чеховата драматургия. Безпогрешно уловеният механизъм на човешкото общуване: всеки инстинктивно е обсебен от себе си и диалогът неволно се превръща в неосъзната размяна на монолози. И нещо още по-важно, характерно за времената на безизходица: всички са в очакване, че нещо ще се случи… А нашето време беше и време на мъчително очакване! Актьорът Милен Миланов: Паметта му не може да бъде застрашена За Леон трябва да се говори спокойно. Паметта му не може да бъде застрашена. Вярвам, че всички, които по един или друг начин са се докоснали до изкуството му, ще пазят тази памет. Не познавам човек, който можеше така да работи, с такава енергия, с такава продължителност. Каквото и да се каже за Леон, е малко. Най-добре го разбираме всички ние, които бяхме край него – кой повече, кой по-малко. Да кажем, Кирил Дончев, аз, Миро Пашов, Жоро Новаков сме с Леон поне 30 години. Но и само една година да си с Леон, той си оставя незабравим. Леон разглеждаше нещата дълбоко, необичайно. Умееше да открие същественото и в най-баналните неща. Припомням си как работихме с него в „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, „В очакване на Годо“, „Червено вино за сбогом“. Имам поне 12 постановки с Леон. Жалко е, че и разум като Леон остана впрегнат в една тленна професия, каквато е театърът. Но той в никакъв случай няма да бъде забравен. Със своите книги, защото Леон беше пишещ човек, той тепърва ще блесне в световната култура. Композиторът Кирил Дончев: Не познавам тандем като нашия Аз съм от 50 години с него. Аз съм му стъкмявал музиката почти за всички спектакли в Театър „Българска армия“. Няма такъв аналог в историята на българския театър, пък и не само в нея. Още в Бургас работихме заедно „Сизиф и смъртта“. После си спомням десетки прекрасни спектакли като „Океан“, „Поетът и планината“. „Хамлет“. Последното ни общо дело беше „Случка в зоопарка“ в „Сълзата“. На 13 октомври ние с Леон навлязохме в една юбилейна година – 50 години заедно в театъра.