Елиана Митова Хотел ще затапи уникалния храм на богинята майка Кибела, открит миналата пролет в Балчик, алармира вчера кметът на крайморския град Николай Ангелов на кръгла маса в Археологическия музей. Година и половина след находката, определена от спецовете като единствена на Балканите, съдбата на обекта е неясна. Защото храмът на богинята се намира върху терен, който е частна собственост. Тук бизнесменът Борис Кушев, който търгува с кожи в Полша и рядко идва в Балчик, е започнал да строи хотел с подземен етаж. Докато копаят, работниците се натъкват на масивна каменна стена, част от храма на Кибела. Съгласно действащото законодателство находката автоматически става държавна собственост. Но нито държавата, нито общината имат право да се разпореждат с терена, който си остава неприкосновена частна собственост. Въпросът стои открит – модерен хотел или възстановен уникален храм ще извиси снага на това място? Храмът на Кибела е най-добре запазеният елинистичен храм в България. От изкопа са извадени мраморна фундамент-колона с надпис на латински, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз, гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда. Багерът е спрян в момента, когато се опитва да извади голям мраморен купел. Великолепна глава на Посейдон, в отлично състояние, също е извадена при разкопките. В храма са открити десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят великата майка на боговете Кибела, както и мраморни релефи, оброчни плочки на Тракийски конник. Богинята носи името "Понтийска Майка на боговете", а самият храм е наречен Метроон. Намерените надписи и мраморната пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис. Това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм, твърдят археолозите. Кметът на Балчик Николай Ангелов: Чудим се как да излезем от безизходицата! Частната собственост е неприкосновена, в това никой не се съмнява. В същото време ние като община сме задължени да спасим разкопките. Взели сме всички необходими мерки те да бъдат добре охранявани и запазени. До края на ноември ще бъдат покрити. Общината иска да инвестира и занапред във възстановяването на храма. Но ние в никакъв случай не можем да принудим собственика да ни продаде терена на приемлива цена. Защото по този начин ще го ощетим. И на практика се оказва, че в момента инвестираме в частен имот! Собственикът поиска по 1000 евро на квадратен метър. Сумата не е малка, но не е и чак толкова голяма. Обаче какво ми гарантира, че когато тръгнем да се споразумяваме, той няма да поиска и по 3000 евро?! Археологът проф. Димитър Овчаров: Това не е частен имот! Според сега действащото законодателство, когато в земята се открие ценен паметник, той веднага става общонародна собственост. А тук става дума за паметник със световно значение. Значи паметникът си е на държавата! Собственикът е длъжен до седмица след откриването на находката да уведоми държавните органи за нея. В случая той не го е направил. Значи той попада под ударите на закона. Според мен, казусът трябва да се реши човешки – да се заплати теренът, а не паметникът! И на същия този терен разкопките да продължат. Зам.-министърът на културата Иван Токаджиев: Изконното право на частната собственост е записано в конституцията! Тук не става въпрос за собствеността върху паметника, а върху терена. А този терен наистина е частна собственост. Бизнесменът, който иска да строи хотел, не е виновен, че е попаднал на ценна археологическа находка. Сега е моментът да видим и да преценим дали проектът за закон за културното наследство би могъл да реши този казус. Аз мисля, че не би могъл да го реши. И аз дълбоко се опасявам, че казусът „Кибела“ ще остане висящ и за следващите поколения. Разбира се, Министерството на културата ще се опита да се намеси. Въпреки ниския бюджет, с който разполага. Но не е там работата. Депутатът Любен Дилов-син: Всичко това ми напомня една нашумяла пиеса от недалечното минало, „Римска баня“ на Станислав Стратиев. Трябва да се помисли за промяна в ситуацията – собствениците, на чиито терени се строи, да се радват, когато там бъдат открити ценни паметници. А не да си бият главата в стената или да се чудят как да прикрият находката, за да си продължат строежа. Просто трябва да се създаде един фонд за обезвъзмездяване на собствениците на такива терени. Парите могат да дойдат от излишъка например. Да стане така, че собственикът да има максимална изгода от тази случайност. Ако този фонд бъде създаден, веднага ще бъдат решени поне десетина случая, подобни на казуса „Кибела“. Арх. Йордан Тангъров: Гражданското общество би трябвало да се ангажира по-активно с такива казуси. Чест прави на кмета на Балчик, че търси помощта ни за Кибела. Според мен в спора между общината и собственика на терена има още двама участници – това са собствениците на два имота – на жилищния блок, който е край южната стена на храма, и на имота, който е край източната. Неминуемо те ще бъдат засегнати, ако започне възстановяване на храма. Вместо да ги правим противници, по-добре е да ги включим в инициативата. Самият собственик на терена може да бъде оставен да си построи хотела, като продаде само част от терена. И точно той да построи заведението, където ще отсядат хилядите туристи, които ще посещават храма на Кибела. А пък другите двама собственици, чиито имоти също ще бъдат засегнати,биха могли да стопанисват в мазетата си магазини за сувенири. Когато храмът бъде възстановен, неизбежно ще изникне въпросът кой концесионер ще го стопанисва. Защо да не приобщим хората, които по стечение на обстоятелствата вече са набъркани в случая? Депутатът Иво Атанасов: Трябва да се намери начин държавата да се погрижи за Кибела. И да се нагърби с обезвъзмездяването на собственика на терена. Оттам насетне ще се решава какво ще се прави на това място. Разбира се, най-разумното е храмът да бъде възстановен. Когато става дума за обект с толкова голямо значение, държавата не бива да стои настрана. Такива казуси трябва да бъдат решавани според закона за културното наследство. За жалост, струва ми се, в този мандат Народното събрание няма да го приеме.. Просто проектът няма да мине, след като предизвика толкова много негодувания сред дейците на културата. Археологът проф. Николай Овчаров: Аз съм оптимист за Кибела. Спорът ще се реши, въпреки че е сложен. Важното е, че цялата общественост реагира. Такива казуси трябва да бъдат решавани с мисълта за туристическото развитие на региона. Защото археологията е част и от туризма, тя не е изолирана наука, чиито експерти работят сами за себе си. В последните години държавата даде много пари за археологически разкопки, огромни средства дойдоха и от европейските фондове. Така че, убеден съм, храмът на богинята Кибела ще извиси снага в Балчик и ще се превърне в едно от най-привлекателните забележителности на региона.