Предстои дълг, труден и емоционално изтощителен период, в който ДПС ще се разделя със себе си. А Доган ще наблюдава как творението му умира, сринато под тежестта на неговите грешки.
На 27 май 2025 година Делян Пеевски стана единствен законен председател на ДПС, след като изнесе драматична битка с основателя и почетен председател на партията Ахмед Доган.
Как се случи това, какви процеси се развиха пред и зад кулисите в тази партия, ще се опитам да разкажа в няколко последователни публикации.
ПЪРВА ЧАСТ - РАЗРИВЪТ
В средата на 2024 година, в разгара на горещините и в навечерието на 35-ата годишнина от началото на промените, най-знаковата партия, родена в зората на прехода – ДПС – бе разтърсена от мощен скандал.
На върха ѝ се случи неочакван, нечуван по своята острота и неподозиран по размера на последвалите процеси драматичен разрив между почетния председател д-р Ахмед Доган и неговия политически „син“, „наследник“, душеприказчик и финансов покровител Делян Пеевски. И двамата силни играчи, с подчертано его, с размах на влияние в държавата и с неотстъпчива непоколебимост в правотата на своите действия и решения. Разривът беше толкова зрелищен, че постави в ступор цялата партийна върхушка в държавата.
Гневът на Философа се стовари върху Феномена, чийто ответен удар се оказа зашеметяващ. Публиката, ошашавена от размаха на двубоя, наблюдаваше вцепенена титаничния библейски сблъсък и не можеше да се ориентира защо се случи, къде е генезисът и какво предстои.
От дълги години наблюдавам процесите в ДПС, познавам и Доган, и Пеевски и първата ми оценка, изказана публично, беше категорична: Това е краят на ДПС – такова, каквото го познаваме в последните 35 години. Това е краят на тази партияи краят на мита „Доган“, който е и последният мит от прехода.
ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО ПРОГНОЗАТА МИ БЕШЕ ФАКТ
Доган загуби като никой друг политически лидер у нас – имаше солидна партия, изкачила се на върха до втора парламентарна сила с 47 депутати и с шанс за влизане в управлението по червения килим. Вече я няма.
Доган загуби влияние сред етноса си – допусна брат срещу брата да се изправи, разбивайки една стройна партийна формация, която мнозина даваха за пример.
Доган загуби и в личен план – Феномена го победи на политическия терен. Митът „Доган“ окончателно отива в небитието, а историята тепърва ще дава оценка за провала на проекта „Доган“.
Спечели Пеевски, който, въпреки разцеплението, успя на последните парламентарни избори през октомври 2024 година да вкара 30 депутати, изпреварвайки БСП, аДоган остана на опашката с 19.
Битката беше жестока.
Започна на 3 юли 2024 година и завърши на 27 май 2025 година.
КАК СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА
На 8 май 2023 година Доган излезе с многозначителен поздрав към председателя на ДПС Мустафа Карадайъ. Нарече го „драги“ и му пожела да „намери мярата“. За познавачите на тънкостите в ДПС обръщението „драги“ в устата на Доган, означаваше едно – посоченият е пътник. В партията вече беше даден знак, че осемте години на застой, на безвремие, на арогантно отношение на председателя към структурите, изтичат. Карадайъ се беше постарал да прогони всичко, де що е умно, кадърно и образовано, от управлението на партията. Парламентарната група беше безлична, активът по места беше изритан от властови позиции.
Доган знаеше всичко това, но не взимаше мерки за промяна, защото Карадайъ му беше удобен – поредната марионетка на върха в ДПС, която обслужваше почетния председател в прокарването на личните му интереси.
Месец по-късно в парламента се появи Делян Пеевски, депутат, който от десетилетие не излизаше на светло и не стъпваше по парламентарния килим, макар през цялото това време да беше избиран за депутат.
Пеевски отвори с трясък вратата на Народното събрание и каза: ДПС повече няма да е в изолация, аз мога да управлявам и ще ви покажа как.
И го показва – сутрин отваря парламента, вечер го затваря. За отрицателно време така се развихри, че без неговата дума нищо в държавата не можеше да се случи. Депутатите от управляващата коалиция ПП-ДБ отначало го посрещнаха с недоверие, после видяха, че той може да решава проблемите в движение, че им дава решения за изход и от най-критичните ситуации и се скупчиха около него. Започнаха – сутрин на кафе с Пеевски и разпределяне на задачите, на обяд – заедно с Пеевски подписване на законопроекти, вечерта пак с Пеевски решават какво ще прави правителството на следващия ден. За кратко време Пеевски постигна още нещо много важно – стана партньорът на евроатлантическите ни съюзници, които видяха, че думата му тежи, че може да укротява неадекватните ни политици и че ще тика правителството в правилната посока в условията на днешните геополитически турболенции.
За изненада на всички Пеевски се оказа подготвеният човек за управление на тежките баланси в нерегулираните политически процеси у нас, особено в отношенията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Това го направи естествен лидер в парламентарната група на ДПС.
Доган наблюдаваше този процес, къде с насмешка къде с недоверие – какво ще направи Делян, кой ще го приеме… все пак има минало, което тежи. В средата август 2023 година Доган ми се обади по телефона и изказа възхита от размаха на Пеевски. Тогава в разговора ни, обсъждайки качествата на Пеевски, за първи път се появи определението, че Пеевски е феномен, защото е успял да надскочи сатанизирането си, да извади ДПС на авансцената и да стане парламентарен фактор, с който всички се съобразяват. За това, че може да стане председател на партията, не стана дума. Вероятно Доган не е допускал изобщо възможността Пеевски да поиска мястото на официален лидер на партията.
За Доган ролята на Пееевски като задкулисен играч беше много удобна – знаеше се, че повече от десетилетие Пеевски фактически издържа партията, плаща кампаниите, издържа почетния председател, плаща за охраната му, за сараите, за различните му желания да развива бизнес, грижи се синовно да няма проблеми. И Доган няма. Митът е жив. Битът му е подсигурен. През всичките тези години тандемът им е непробиваем. „Младшият“ се учи от „Старшия“, който обаче не пуска „Младшия“ на авансцената, защото има сенки върху образа му.
МЛАДШИЯТ РЕШАВА ДА СИ ВЗЕМЕ СВОЕТО
В един момент обаче „Младшият“ решава, че това вече не го удовлетворява, че дълго време е плащал, заради наложената стигма, и вече е време да излезе на светло и да се докаже сам. И го направи. Това предизвика разривът.
Когато Пеевски прецени, че е готов да застане очи в очи пред обществото, Доган се оказа неподготвен да приеме този факт. „Младшият“ искаше да заеме своето място, за което дълги години беше работил в сянка. Решението му беше дълбоко обмислено, планът бе начертан с няколко хода напред и вече никой не можеше да го спре.
Доган беше пропуснал момента, в който Пеевски го надскочи и поиска своето.
Пеевски започна да дирижира парламента, стана и пълновластен господар на групата. Карадайъ се почувства изолиран и настоя да се оттегли. Подава 7 – 8 пъти оставка пред Доган. Той я отхвърля. Доган много добре разбира, че Карадайъ е изчерпан, но не е намерил подходящата марионетка, с когото да го замени, и не го пуска. А Пеевски става неудържим. Съвсем съзнателно всеки ден се появява в новините, в праймтайма, диктува реда на държавата и така постепенно структурите на ДПС започват да припознават в него новия фактор в партията и в държавата.
Доган се опита да го спре, но не успя.
Аргументите на Пеевски са железни – партията е в застой, структурите са кухи, електоратът на ДПС изтича в чужбина – това трябва да се промени, ако искаме да променим живота на хората. За да участва обаче в легитимното ръководене на парламента, на Пеевски, който до този момент е обикновен депутат, му трябва пост. И той си го взима.
На 16 октомври 2023 г., в разгара на кампанията за местни избори, медиите бяха изненадани със съобщението на пресцентъра на ДПС, че Пеевски е станал съпредседател на парламентарната група на ДПС, разделяйки поста с Мустафа Карадайъ, който все още е председател на ДПС. Доган е бил против. Пеевски обаче отново излиза с аргументи – кампанията ни е провал, Карадайъ нищо няма да постигне, в централата е пусто. Двамата водят многократно разговори, сблъсквайки позиции. Пеевски е категоричен, че трябва да застане начело на партията и да я извади от летаргията. Доган се опитва да го спре. Среща категоричната позиция на Пеевски: „Абсурдно е да продължаваме така. Не може да оставим партията да се провали“. И решава действа през главата на почетния. Енергично. Със замах. Взима първо властта в парламентарната група.
КАРАДАЙЪ НИЗВЕРГНАТ
Карадайъ научава, че половината парламентарна власт му е отнета, докато пътува с партийния автобус, правейки предизборна кампания. На другия ден се прибира тихомълком в София.
Тогава Пеевски тръгна из страната. В последните две седмици на кампанията направи три тигела между общините на ДПС, срещна се с кметове, с активисти, с обикновени хора и вдигна партията на крак. Хората видяха в него енергичен лидер, който, каквото кажеше, го изпълняваше. И резултатът дойде.
На изборите за местна власт ДПС увеличи присъствието си, спечели знакови общини и това даде импулс в системата.
„Партията ме поиска. А Доган вече не можеше да контролира еднолично този процес. Партията се оказа по-силна от Доган. Тя е жив организъм, искаше да расте, да лети – и аз я направих да лети, което той никога не успя“, ми каза тогава Пеевски.
С една дума – партията видя в Пеевски шанс да си върне позиции, които Карадайъ беше изпуснал и за които Доган нямаше интерес да се бори. Така се роди и логото – НОВОТО НАЧАЛО. Пеевски се оказа мотор за инициативи, машина на терен, балансьор в политически и междуличностни отношения.
Ден след края на изборите, на 7 ноември, Карадайъ подаде оставка като председател на ДПС, въпреки че мандатът му изтичаше на 12 декември. Това предизвика стрес, защото някой спешно трябваше да го замести. В отворения властови вакуум се завърна Доган – обяви, че поема оперативното ръководство на партията до провеждането на Национална конференция, след като не го бе правил това от 2013 година.
Вместо да наложи енергичен темп на работа, Доган проведе само едно заседание на ЦОБ, на което чу откровените изказвания на представители на елита на партията и разбра до каква политическа нищета е доведена организацията от Мустафа Карадайъ. Разбра каква къртовска работа предстои. И се уплаши. Работата на терен е неблагодатна, изисква много време, енергия, средства. А той бе напуснал отдавна този режим на живот.
РОДИ СЕ ФЕНОМЕНА
На 17.11. 2023 г. Доган насрочи заседание на Централния съвет. Всички очакваха да го видят там. Той не се появи. В негов стил.
Изпрати писмена позиция до Централния съвет на ДПС, в която написа: „Делян Пеевски за мен е феномен в българската политика през последните 5 – 6 месеца. С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи“.И го остави да се доказва в партията. А Пеевски точно това искаше. Хоризонтът пред него беше открит.
Първо се справи с репутационния проблем. Реши го с тези, които съсипаха репутацията му през последните 10 години. Всички видяха работохолизма му, организаторските му качества и нещо много важно, което липсва на много политици - стабилните му познания по функционирането на държавната машина.
„Само за два месеца репутацията на Пеевски бе „избелена“ от същия този политически елит, който преди това публично го заклеймяваше“, написа Петър Чолаков в коментар за Дойче Веле.
„Пеевски си „връща“ на всички, които го хулиха денонощно, като завзе ролята на говорител на ДПС. Това е негово право“, мотивира поведението на депутата Росен Плевнелиев.
В медиите на Прокопиев вече нямаше нищо негативно за депутата, когото доскоро обливаха с кални потоци.
Във форума на „Дневник“ чета:
„ – Видно е за всички, че без г-н Пеевски десните демократични сили няма да могат да проведат успешна съдебна реформа, рестарт на парламентарната република, отстраняване на Гешев и т.н. и т.н.
– В края на краищата от г-н Пеевски зависи дали ще победим оня зелен чорап, онази ушанка пРезидентът Радев!
– Затова, моля! Крайно наложително е форумното гражданско общество да забрави думи като Шиши, въпроси като КОЙ? и т.н., защото те обслужват путинската пропаганда!“
Така пред очите на всички Делян Пеевски започна да пише собствената си политическа история, реабилитиран на базата на качествата си от бившите си политически палачи.
От психологическа гледна точка беше интересно да се наблюдава, че той не прояви реваншизъм към никого от тях. Не се забелязаха дори наченки на отмъщение за това, което са му причинили. Те пък си мълчаха за „греховете“ към него, за доносите, пращани на „Козяк“ и в САЩ. Това неписано публично помирение балансира политическите процеси, отвори възможности за търсене на изход и от най-заплетените ситуации. Пеевски се оказа подготвеният човек именно за управление на тези баланси.
След заседанието на ЦС на ДПС Делян Пеевски обяви, че на предстоящата национална конференция ще се кандидатира за председател на ДПС. И подчерта, че ще бъде единственият кандидат.
Въпреки, че го нарече „феномен“ Доган е бил против Пеевски да става председател на партията. Знаел е силата на стихията му. Но публично нищо не каза.
Структурите обаче започнаха да номинират Пеевски. Вдигна се вълна. И вече никой нямаше ход назад. Тогава, за да намали устрема му, Доган решава да сложи втори човек до него. Започнаха да се чуват слухове, че „турските фактори“ не биха приели добре начело на „турската етническа партия“ да застане българин. Това обслужваше тезата на Доган.
На 22 ноември в статията: „Етнореволюция в ДПС“ написах: „Сякаш минава вълна, която ще сбъдне „голямата мечта“ на Доган още от 2006 година „лидерът на ДПС да се казва Иван, а не Хасан“. Доган изрази несъгласие със статията ми. В Турция щели да бъдат недоволни. В единственото си интервю, след като подаде оставка, Мустафа Карадайъ заяви, че някои медии и журналисти се опитват да прокарват нов „възродителен процес“ и дословно цитира пасажи от статията.
Стана ми ясно, че между Доган и Пеевски напрежението вече е сериозно.
ИЗПИТАНИЕТО НА ТЮРКЯН ЧЕШМА
На 26 декември 2023 г. Пеевски се изправи пред множеството на възпоменателния митинг в село Могиляне, след като се поклони пред паметника-чешма на най-малката жертва на т. нар. „възродителен процес“ – 17-месечната Тюркян. Беше с изопнато лице, изключително концентриран – това е свещено място за българските турци и той знаеше – ако тук го приемат, значи е успял. Беше посрещнат от хиляди етнически турци с аплодисменти, а емоционалното му слово завърши с: „Обичам ви“, „ДПС ще бъде гарант никога повече в България да не се върне тоталитарният режим и да се повторят събитията от преди 39 години“.
Атмосферата беше заредена с усещането за болка, за гняв и за примирение. Дълги години ходя на този ден на Тюркян чешма и знам каква е мъката на тези хора, които продължават да не са получили възмездие за дадените жертви на тоталитарния режим. Пеевски обаче за първи път попадаше в тази атмосфера. „На гроба на малката Тюркян брат ѝ ме попита ще има ли наказание за това, което се случило в онези трагични дни. Щом на днешния ден, 39 години по-късно, все още търсим наказание, значи имаме какво много да свършим“, каза на митинга и им обеща: „Ще бъдем до вас, за което си давам думата“.
Но голямото му емоционално изпитание дойде часове по-късно. След официалната част Пеевски, от името на ПГ на ДПС, даде обяд за близо 600 изселници и тогава очи в очи се сблъска с проблемите им, които отлежават с десетилетия: не им се признават годините, които са прекарали по затворите, за пенсионен стаж; няма наказани агенти на ДС, които са били между тях и са съсипвали човешки съдби. Тази тема беше нова за Пеевски. И за първи път изникна въпросът: а какво е правил досега Доган и защо е оставил тези проблеми да буренясат? Темата за възмездието от т.нар. Възродителен процес влезе в дневния ред на Пеевски.
ЧАКЪРОВ - СЪПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗА ДА ВЪЗПИРА ПЕЕВСКИ
През това време отношенията Доган – Пеевски са на приливи и отливи. Ту се скарват, ту се сдобряват – нали са като баща и син. Но никой не отстъпва от позициите си. Пеевски е решен да върви докрай, защото е убеден, че е направил толкова много за ДПС, че е време да застане отпред. Доган пък, познавайки характера му, не иска това да се случи и се чуди какви „пранги“ да му сложи.
И го измисля – сложи до него Джевдет Чакъров. Двамата са абсолютно противоположни като натури. Да постигнат синхрон беше абсурдно. Пеевски прие това като унижение. Но всеки трябваше да отстъпи малко, за да има мир. Доган беше принуден да приеме Пеевски като бъдещ председател на ДПС, а пък Пеевски трябваше да приеме Чакъров – в противен случай всичко щеше да се взриви. Стиснаха зъби в името на това да настъпи спокойствие.
Доган отново не се появи никъде. Хората го чакаха да го видят. Структурите искаха да им даде знак.
Отново в писмена позиция разпредели ролите на двамата. „Д-р Джевдет Чакъров да носи отговорност предимно за традиционните ни райони, за добросъседските ни взаимоотношения с Република Турция и с либералните формации. Г-н Делян Пеевски е представител на новото поколение технократи в политиката, които имат, като че ли, вроден инстинкт за прагматично решаване на проблемите на хората и на държавата. За кратко време той се очерта като парламентарист и ще бъде позитивно да продължава да се утвърждава в това направление. Визирам партийния му ангажимент да се фокусира предимно в разширяване на електоралното присъствие на ДПС“.
Ходът със съпредседателството се оказа фатален и за Доган, и за ДПС. Но това ще го разберат малко по-късно.
Пеевски постига обаче една важна договорка – макар и съпредседател, той да бъде единствен председател на парламентарната група на партията и в парламента да важи само неговият подпис.
НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ, ПРОМЯНА НА УСТАВА - ДВАМАТА ЗАЕДНО И ПООТДЕЛНО НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДПС
На 24 февруари 2023 г. ДПС провежда своята Национална конференция, която избира двамата съпредседатели. Те стоят един до друг, а изопнатите им лица издават напрежение и прикрита непоносимост. Героят на конференцията е Пеевски, когото цялото европейско либерално семейство аплодира от първия ред на залата. Променят устава на ДПС – двамата съпредседатели заедно и поотделно носят отговорност за партията. Тази уставна норма по-късно изиграва драматична роля в разразилата се само след месеци шумна раздяла.
Пеевски и Чакъров почват да ръководят уж в тандем партията, но това е само на книга. Мудният Чакъров не може да удържи на енергията и работоспособността на Пеевски. В групата започва да тлее напрежение, подклаждано от Чакъров и Аталай, които се чувстват излишни в сянката на Пеевски.
ГРЕХОВНАТА ЛЮБОВ НА ПП-ДБ С ПЕЕВСКИ
Малко след конференцията на ДПС в диплите на парламентарното задкулисие започна да се забелязва благосклонно отношение на лидера на „Да, България“ Христо Иванов към Ахмед Доган. За публиката това прозвуча като цинизъм, защото с„геройското“ акустиране на Христо Иванов на плажа пред летния сарай на Доган на „Росенец“ три години преди това, започна щурмът на ПП-ДБ към властта в държавата.
Но за морала на Христо Иванов това е дребна подборност. И започна “греховната любов” на ПП-ДБ с Делян Пеевски. С гласовете на ДПС наложените от Христо Иванов промени в Конституцията бяха приети и беше редно ДПС да влезе официално в „сглобката“. Пеевски беше легитимиран, Даниел Лорер от ПП обяви, че той вече е нов човек, от когото управлението на Промяната има нужда. Премиерът Николай Денков не спираше да го търси при решаването на сложни казуси. Това продължи до последните дни на 2023 година, които финализираха приемането на промените в Конституцията.
Изведнъж в първите дни на 2024 година Христо Иванов се обърна на 180 градуса и обяви: “Дотук с ДПС! Приехме Конституцията, край на партньорството с ДПС, след ротацията ние и ГЕРБ ще разпределим регулаторите в съотношение 50:50, приемаме реформата в съдебната система. В откровено интервю пред „Свободна Европа“ лидерът на десницата даже призова да се направи партнъорство с Доган, за да се елиминира Пеевски. Това беше шок и за Пеевски, и за десните. Но пък освети връзката Доган – Христо Иванов. Малко след това сглобката се счупи и ротацията се разсъхна. Това навя на мисълта, че Доган може би е търсил съдействие от десницата, за да бъде спрян Пеевски и е намерил резонанс на намеренията си при Христо Иванов.
ДПС-ВТОРА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА. ПЕЕВСКИ ВКАРВА 47 ДЕПУТАТИ, ДОГАН НЕ ГО ПОЗДРАВЯВА
Първите шест месеца на 2024 година преминаха в скандали по счупената сглобка. ПП-ДБ започнаха да потъват в обяснителен режим кой колко пъти е пил кафе с Пеевски и какво се е договарял с него.
На 9 юни 2024 г. дойдоха предсрочните парламентарни избори, на които ДПС, за всеобща изненада, изскочи на върха – завоюва второ място и вкара в парламента 47 депутати.
Победата бе шеметна, партията се устреми за влизане в управлението – така, както е обещавала по време на цялата кампания. В структурите започнаха да се събират CV-та на кадри за всички нива на държавната власт. Пеевски беше на върха на успеха, събираше овации. Но му липсваше един поздрав – на почетния председател. Доган не поздрави нито Пеевски, нито ДПС, нито депутатите за победата.
Пеевски разчете този факт като сигнал за сериозен проблем между двамата: той не призна моя успех!
ПЪРВИ СЪДБОНОСЕН СБЛЪСЪК - юни 2024
В средата на юни почетният председател го кани на разговор в сарая в „Бояна. Между двамата пламват сериозни искри.
Доган настоява Джевдет Чакъров да стане съпредседател на ПГ на ДПС, както е по устав, с което потъпква собственото си обещание, че ще остави на Пеевски парламентарните дела, а на Чакъров – изявите в Турция. Пеевски не се съгласява, като му припомня, че това е червена линия за него. Обяснява, че не може да работи с Чакъров. “Баща” и “син” се разделят хладно – всеки остава на позицията си.
На 17 юни Доган се обажда по телефона и нарежда на Пеевски да изпълни уставната норма по отношение на съпредседателството на Чакъров в ПГ на ДПС.
Пеевски отказва. Доган никога не му е нареждал каквото и да е. Всичко са постигали в съгласие и взаимно уважение. Пеевски има самочувствието, че тази партия, колкото е на Доган, толкова е и негова, защото в последните 19 години целият партиен живот се осъществява с неговото активно съдействие и финансиране.
Получил отказа на Пеевски, Доган му заявява: „В такъв случай ще трябва да напуснеш партията“.
Отговорът, който чува в слушалката, буквално го стъписва. „Не, ти ще напуснеш партията!“, казва Пеевски.
Реакцията на Пеевски е толкова неочаквана, че Доган млъква за известно време, след което със студено-благ тон му казва: „Помисли, нека да се чуем утре. Трябва да уредим нещата“.
На следващия ден, вместо да уредят нещата, секретарката на Доган Биршен Ибрямова показва на телефона си имейл от Доган, който нарежда на Пеевски да изпълни устава.
След това тя му разпечатва имейла на хартия.
Пеевски го смачква и го хвърля в коша.
В този момент връзката между двамата се скъсва. Драматично и окончателно. 19 години общ живот, общи идеи, общи сривове и общи успехи, отиват в небитието. Изчезват!
Силното его и на двамата няма да позволи да направят стъпка един към друг.
Доган изобщо не е допускал, че някой може да прескочи думата му, да му строши хатъра или да не му се подчини. Това в неговото съзнание е отсъстваща категория. Точно обратното – той се навива срещу онзи, който му се е противопоставил до степен, че да го изтрие от съзнанието си. В същото време Доган е наясно, че Пеевски не е марионетка, знае, че с него отношенията могат да бъдат само на равна нога. Но не приема този тон.
Пеевски пък се чувства предаден, обиден – той е правил за Доган толкова много, дал е на партията толкова много, че не може да проумее как това с лека ръка се зачерква.
И двамата запазват мълчание – и пред партията, и пред медиите.
Пеевски все пак таи надежда, че на Доган ще му мине. Това не се случва.
Дните са напрегнати. Пеевски прави ходове, с които да покаже, че уважението към Доган като към баща остава. Прави многократни опити за среща. Покрива обичайните месечни финансови задължения на Почетния. Стотици хиляди!
От сараите няма реакция.
Доган е отсякъл и категорично е затворил тази врата.
ПАРТИЯТА ЗАПОЧВА ДА СЕ ЦЕПИ- ФАТАЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЪРВИЯ КАБИНЕТ НА ЖЕЛЯЗКОВ
Междувременно Пеевски отстранява от ключови постове лица, които или не са работили добре по време на кампанията, или срещу тях има брожения в структурите, или се причисляват към обкръжението на Доган. Един от изключените е Рамадан Аталай – най-приближеният на Доган от създаването на ДПС. По собствено желание групата напуска и Филиз Хюсменова, която се отказва и от парламента. Пеевски освобождава секретарката на Доган – Биршен Ибрямова. Акция на КПКОНПИ довежда до ареста във Варна на бившия областен председател на ДПС Сали Табаков, изключително близък на Доган.
Партията започва лека-полека да се цепи.
На 3 юли 2023 г. в парламента се гласува кабинетът на ГЕРБ с пректо-премиер Росен Желязков.
Вече беше известно, че той ще мине с гласовете на ДПС и още неколцина депутати – всички очакваха да има правителство.
На влизане в парламента Рамадан Аталай съобщава пред чакащите навън журналисти, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган е наредил да не се подкрепя кабинет на ГЕРБ-СДС. Аталай разкрива, че има разрив между съпредседателя на ДПС Делян Пеевски и основателя и почетен председател на партията Ахмед Доган.
Новината минава като мълния. Пеевски е шокиран. Той научава от телевизора, че Доган му нарежда да не се подкрепи правителството, което е отрицание на цялата предизборна концепция на ДПС – на всяка цена да има кабинет.
В 9.00 часа започва заседание на групата на ДПС, на което Аталай свежда до депутатите разпореждането на почетния. Йордан Цонев пита с какви мотиви се променя курса на партията, след като две седмици преди това по време на консултациите при президента те са заявили, че ще гласуват „за“ кабинет на първата политическа сила и това е документирано и в програмната им декларация от трибуната на Народното събрание. Аталай отговаря, че почетният председател не дава аргументи за своите позиции, а дава нареждания да се гласува така.
Тогава Делян Пеевски удря по масата буквално и казва: „Няма да се подчиним! Ще гласуваме за кабинета“.
Излиза пред медиите и обяснява мотива да не се подчини на Доган: „Аз ще изпълня волята на хората. Хората в цялата страна съм ги видял, искат правителство. България трябва да има правителство. Ние трябва да се грижим да нашите хора. Аз, като лидер на ДПС, съм отговорен само пред хората на ДПС. Това е спазване на устава на ДПС. ДПС се управлява от своя председател“.
Същия ден Аталай е изключен от групата, която се разцепва.
КЪРВАВОТО ПИСМО НА ДОГАН
Седмица по-късно, на 10 юли 2023 г., Ахмед Доган призовава за оставката на съпредседателя на Движението Делян Пеевски и още петима от ръководството на партията. В изключително остро писмо-обръщение към депесарите той ги обвинява в нарушение на устава, в опит за преврат в партията, в мутренски подход, „нехарактерен за ДПС“. Почетният председател се обръща към шестимата с „Късно е, либе, за китка“, визирайки призивите на Пеевски да заровят томахавките и да не разцепват партията. Писмото до депесарите няма подпис на ръка, изпратено е от имейл DPS-Dogan и завършва с думите „Винаги ваш, Ахмед Доган“.
Два часа по-късно Пеевски отговоря още по-категорично: „Няма да се откажа и няма да предам хората, които ми дадоха доверието си! Не съм предател! Никой не може да спре Новото начало!“.
В изявлението си Пеевски се усъмнява, че наистина Доган е писал писмото с искане за оставката му. „Така поднесено нещо, изпратено от група фракционери, буди основателно съмнения за своята автентичност. Но! Дори и да е така, какво се случва? Това ли е апотеозът на борбата за демокрация, права и законност или авторитарен похват, несъвместим с правовата държава?“, гласи част от отговорът му.
И отправя обвинението си към Доган: „В апогея на ДПС, която изведохме до втора политическа сила и рекордните за всички 34 години брой депутати, чия е волята, която иска да прекърши този успех!?.. И кой ще понесе отговорността пред тези, които ни гласуваха това доверие и възложиха на нас надеждите за собствения си живот!?
Или отново от тях се иска да мълчат и да се подчиняват на върхушката, която ги употребяваше толкова дълго. Това е неприемливо и невъзможно. И не, аз няма да се откажа и няма да предам хората, които ми дадоха доверието си“.
Интересен е финалът на писмото на Пеевски, който е обозначен като послепис: „PS. Двамата с Ахмед Доган се познаваме прекалено добре и двамата знаем каква е истината. Историята ще покаже, че съм бил прав. Никой не може да спре Новото начало“. И това се оказа факт. Пеевски беше разчел много правилно ходовете си. Доган разчиташе на влиянието на мита "Кой съм аз!", но реалността бе друга.
Разривът, станал публичен около гласуването на проекто-кабинета на ГЕРБ с премиер Росен Желязков, отприщи лавина от негативни процеси, които фактически разцепиха ДПС.
Пеевски успя да се пребори за марката ДПС и с нея се яви на изборите под наименованието „ДПС-НОВО НАЧАЛО“.
Доган набързо сформира Алианс за права и свободи, с който участва на вота заедно със земеделците. Хората го очакваха да мине по регионите, някои се надяваха, че ако той слезе на терен, ще предизвика вълна. Това не се случи. Доган се покри в централата, хората около него нямат нито харизма, нито влияние, за да съживят мита за Доган.
Така „пирамидата „ДПС“ рухна, а Доган не успя да консолидира в такава степен етническия вот зад себе си, че да му позволи да излезе с достойнство от тази битка, която загуби.
Вероятно и чисто човешката завист при Доган от постигнатите резултати на Пеевски на последните предсрочни парламентарни избори да е изиграла роля в конфликта и разделението в партията. Оттам нататък разцеплението мина през спазване и неспазване на уставните норми, всяко действие на двете фракции се оспорваше в съда, в ожесточение между двата лагера и разцепление и на етноса.
Тогава написах: "Процесът не е завършил. Предстои дълг, труден и емоционално изтощителен период, в който ДПС ще се разделя със себе си. А Доган ще наблюдава как творението му умира, сринато под тежестта на неговите грешки".
Прогнозата ми се сбъдна.
Сбърках само в едно - смятах, че този процес ще продължи няколко години.
А той завърши само за 10 месеца.
Защо се случи толкова бързо?
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Автор: Валерия Велева
