За мен е тъжно една държава на 1300 години с наслоени хилядолетни културни пластове, богата история, днес да сервилничи и да приема за свои чужди закони, особено когато касае държави на 200 години с макдоналдска цивилизация и култура, възвишена до хотдога

"Да си подариш победата от изборите на едни случайни хора, за мен е далеч от компромис, а по-скоро е близо до класиката в предателството".

Така бившият депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов коментира създаването на актуалното правителство. И добави, че винаги е бил против "сглобката": "Аз въпреки нежеланието ми, но като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ нямах правото да бъда извън общото решение. Това беше компромисът, който се наложи да направя в името на общото", призна той в интервю пред "24 часа"

"Но да се приемат експресни закони в името на Истанбулската конвенция, ползвайки един - единствен случай на Дебора, вдигайки на крака организирани хора с много скъпи и хубави плакати, да се приемат нови закони при наличието на съществуващи, които не се прилагат - аз като човек, който не приема персонифицирането на насилието, не разбирам каква е разликата между насилието над жена, над дете, над мъж, над възрастни хора - нима останалото не е насилие?", казва той.

И подчертава: "С джендърски текстове демографският проблем ще става все по-голям. По какъв начин ще бъде възпроизвеждането на човешкия вид, за мен е неясно. А всичко това е тъжно. Бог е създал мъжа и жената не да изпитват удоволствие, бъркайки си в ушите, а да може мъжът да опложда, а жената да износва възпроизведения човешки вид, за да има земя и бъдеще.

Деветдесет процента от българите добре разбират какво съм искал да кажа. На всеки му е ясно, че аз като човек имам две големи прекрасни внучки, прекрасна съпруга, прекрасна снаха, прекрасна дъщеря, прекрасни приятелки и приятели, че боготворя женското тяло и женската красота и като художник, и като човек. Трябва да е луд, за да си помисли някой, че аз бих адресирал тези думи към жените.

В този неформален частен разговор аз въобще не съм персонифицирал когото и да е. Извинението ми на човек с достойнство е пред тези, които биха могли да се припознаят.

А колкото до вулгарната дума, би било хубаво хората с големи претенции за интелигентност да разлистят речника на Найден Геров, защото няма друга българска дума, за да се определи една прослойка с разгулно поведение, която преследва порочни цели и печалби в живота. Както и днес нямаше да можем да четем с охота Ги дьо Мопасан, Кентърбърийските разкази, “Декамерон” и много друга литература със световна значимост.

А колкото до примера с американския режисьор Харви Уайнстийн - не е тайна, че много жени в Холивуд пътеки направиха към леглата на продуценти и режисьори, за да са днес известни и богати и след 15-ина години се сетиха за насилие, за да прикрият пошлите си икономически интереси. Бих се радвал, ако някой ми каже това как се нарича.

А онова, заради което аз не бих гласувал за въпросния закон, е това, че аз съм за основната клетка на обществото - българското семейство, а този закон, освен че беше закон за текстове от Истанбулската конвенция, той ще развали и много семейства, защото дава възможност за рекет, тъй като всичко в живота опира до битка за оцеляване и икономически интерес.

За мен е тъжно една държава на 1300 години с наслоени хилядолетни културни пластове, богата история, днес да сервилничи и да приема за свои чужди закони, особено когато касае държави на 200 години с макдоналдска цивилизация и култура, възвишена до хотдога."

Във връзка с намерението да се разруши Паметника на съветската армия Вежди Рашидов заяви: "Историята се прави с кръв и саможертва, а не с улични и публични гаври на случайности. Има си институции, има си власт и в обществената среда всички решения се вземат от държавата.

Време е да се поучим от по-опитни държави като Германия, Австрия и други и не е лошо някои истерици да си направят в Берлин по една снимка пред паметника на съветската армия. А там, където отсъстват държавата и държавността, там е естествената среда на хаоса и анархията."