Нещо не е наред със сигурността в Европа. Така в едно изречение може да се изкаже съдържанието на годишния доклад, озаглавен „До ръба и обратно", изготвен от Мюнхенската конференция по сигурността. Тя се провежда ежегодно от 1962 г. и е най-авторитетният форум по военнополитическите аспекти на сигурността. В него освен европейските държави участват САЩ, страните от Залива, Китай, Индия и Япония. На тазгодишната 54-та конференция на 16 – 17 февруари България ще бъде представена от президента Румен Радев.
В международен план 2017-а е характеризирана с продължаващото ерозиране на т.нар. либерален международен ред и все по-непредсказуемата външна политика на САЩ. Напрежението в много части на света нараства: реториката между САЩ и Северна Корея ескалира, разривът в Персийския залив се задълбочава. Анализирано е значителното разширяване на китайската инфраструктура в Южнокитайско море и изобщо нарастващото глобално военно присъствие на Китай.
Публикуван е обзор върху състоянието на режима за неразпространение на ядрено оръжие, ядрените програми на КНДР и Иран, въпросите за екологичната и климатичната сигурност, както и киберсигурността.
В частта си за сигурността в Европа докладът отбелязва сериозна опасност от денонсирането на споразуменията за контрол над въоръженията, разполагането на допълнителни въоръжения, напрежението около провеждането на военни учения, конфликта в Украйна, като така се засилва рискът от въоръжен сблъсък с Русия.
Съвършено вярно! Нещата стават още по-сериозни, когато се анализира участието на европейските страни в сдържащите въоръженията международни договори, както и възможностите им да влияят активно върху процесите, застрашаващи сигурността им.
Кои са договорите за контрол над въоръженията в Европа? Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМ), подписан още през 1987 г. между Рейгън и Горбачов, премахна най-голямата и реална опасност от ядрена война на континента. По силата му САЩ унищожават 849 ракети „Пършинг" и „Томахоук", а СССР – 1846 „Пионер" и „Ока". Сега този договор се поставя отново под съмнение, САЩ обвиняват Русия, че разработва ракети със среден обсег, а Русия обвинява, че разполагането от САЩ на системи за Противоракетна отбрана (ПРО) в Румъния и Полша е нарушение на ДРСМ, защото пусковите установки са идентични с тези на ракетите „Томахоук", а няма механизъм за проверка какво точно е инсталирано. Москва заплашва, че ще денонсира договора, ако се предоставят такива системи на Япония. Ако обаче ДРСМ отпадне, Европа отново ще бъде натъпкана с ракети и ще се върнем в епохата на 1980-те. Възможността за въздействие от страна на ЕС за запазване на договора е почти никаква, това си е договор между САЩ и Русия и ЕС може само да изразява загриженост.
Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), подписан през 1990 г., поставя лимити върху войските, силите и средствата от Атлантика до Урал. Тук вече страните от ЕС са основни участници. За съжаление обаче този договор отдавна е невалиден. През 2007 г. Русия излезе от него заради скоростното разширяване на НАТО към нейните граници.
Третата ни гаранция – договорът, забраняващ разработването на противоракетна отбрана, също е невалиден – той пък е денонсиран от президента Буш. ЕС също не е участник по него, а е единствен потърпевш, защото системите за ПРО на САЩ се инсталират в Европа, а руските средства за поразяване са насочени към европейски цели.
Заплаха за сигурността на Европа е и украинският конфликт. Тук ЕС (Германия и Франция) участват като гаранти в споразуменията «Минск-2», но рязкото покачване на напрежението и опасността конфликтът да излезе от контрол се предопределя от предоставянето на украинската армия на нападателни въоръжения, зависещо от Конгреса на САЩ, и от предоставянето на ответното ниво нападателни средства в Донбас от страна на Русия.
На практика ЕС е страничен наблюдател на събития, които могат да направят отново страните от ЕС заложник на противопоставянето и геополитическите амбиции на извъневропейски държави. Бавната и тромава Европа вече демонстрира неохотата си да поеме отговорност за сигурността на континента – по време на войната в Югославия, когато САЩ вече приключваха с бомбардировките, европейските лидери още обмисляха участието си.
Неслучайно председателят на Мюнхенската конференция Волфганг Ишингер заявява, че «ЕС е най-големият потърпевш» от ситуацията. И настоятелно приветства самостоятелната европейска отбранителна инициатива – Постоянното структурирано партньорство (PESCO), т.нар. европейско НАТО, като единствения механизъм за независимо присъствие и глас по въпросите на сигурността в собствения континент.
Защото резултатът от политиката на съглашателство е печално известен – Европа вече го преживя по време на Студената война. И на европейците едва ли ще им хареса отново да са само територия между суперсилите.
Димитър Гърдев
Най-четени статии:
-
Румъния изпълнява формално всички технически изисквания, за да бъде част…
-
Създадената от Иран "Ос на съпротивата" в Близкия изток с…
-
Министърът на отбраната на Украйна, Рустем Умеров, уволни четирима свои…
-
Руската армия настъпва в Лиманско и Купянско направления близо до…
-
Руската икономика като цяло не само се адаптира към западните…
-
FT: Киев в голяма степен е готов да обсъжда прекратяването…
-
Меркурис: ВСУ са подложени на смъртоносна опасност заради недостига на…
-
Дубинский: Швейцария подкрепи плана на Китай за Украйна заради провала…
-
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова нарече в…
-
Специалните служби на редица страни от НАТО и Украйна подготвят…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Истинска бъркотия ви…
-
1 октомври е вероятно денят, в който се отбелязват най-много…
-
Съд в афганистанската провинция Фаряб постанови публично бичуване с камшик…
-
Ако чувствате нужда да направите сексуалния си живот малко по-пикантен…
-
В горната част на почти всяко проучване за това какво…
-
Какво ви очаква според рождената ви дата, без значение от…
-
Стареенето е естествен процес, който може да настъпи рано. Жените…
-
Най-популярното инфлуенсърско семейство у нас – семейство Бачорски, сподели радостна…
-
Все по-често принц Хари започна да се появява сам. Той…
-
Раздялата с любим човек е труден и болезнен процес, през…