Сръбските мераци да са лидер на Балканите са неизживян югокомплекс за превъзходство. Сърбия няма шанс да стане лидер на Балканите. Страната има население от 7,5 милиона души, приблизително колкото е населението на България, и то продължава да се топи. Много хора се изселват, прирастът не е голям. Сърбите нямат никакъв капацитет да играят ролята на велика сила в региона, каквато едно време се опитваше да бъде бивша Югославия. След разпадането на Югославия на Балканите продължава да има нерешени конфликти. Босна и Херцеговина след споразумението в Дейтън (1996 г.) остава нестабилна държава, която се крепи на това, че там има представител на ООН с широки правомощия. Центробежните сили там са все по-силни.
Република Сръбска все повече гравитира към Сърбия. В хърватско-мюсюлманската федерация в хърватската част на Херцеговина са много силни стремежите тя да се отцепи и да отиде към държавата майка Хърватия. Национализмът в бившите югославски републики се засилва все повече, а това не носи нищо добро. Сърбите са много разочаровани, че промените не се случиха. Преходът от старата комунистическа система се превърна в доста тъмна и мътна история за преразпределение на богатство и сфери на влияние, което отчая много хора.
Сърбите, които преди години бяха по улиците, за да протестират, са очаквали да се случи нещо по-добро, от днешната реалност. В момента сърбите се смятат за втора или трета класа европейци. Сърбите са разделени Населението на Сърбия е разделено. Половината, които не бих определил като националисти, държат на своето и не искат никой да им се меси и да им дава акъл в живота. Те са против присъединяването към Европейския съюз. Като основна причина изтъкват бомбардировките през 1999 г. Другата половина смятат, че единственото бъдеще на страната е в рамките на Европейски съюз. Интересно е какво ще се случи, ако Западните Балкани не успеят да се присъединят към ЕС.
Напълно естествена реакция е руснаците да протегнат ръка на Белград и да направят платформа, представяща руските интереси на Балканите. Това ще е най-лошият сценарий. В Сърбия има много проруски сантименти, които никой не може да разбере. Най-вероятно те могат да бъдат обяснени с православната религия. Сръбската православна църква е може би още по-консервативна от българската и е доста близка до руската. На тази карта залагат много хора. Оттук и братството им с руснаците. Другото са енергийните проекти. Това ще бъде страхотен бизнес, но още нищо не се е случило. Досега сърбите са получили от Москва само обещания. Сърбите могат да се опитат да доминират на Балканите, само ако са дългата ръка на Русия. Иначе не могат. Бивша Югославия беше голяма.
След нейното разпадане остана Сърбия с нейните 7,5 млн. души. А останалите държави са Хърватия и Босна и Херцеговина с по 4-5 милиона души, Словения – 2,5 млн., Македония – 2,2 милиона. Оставяме настрана големия северен съсед Румъния и Гърция на юг, която си има своите проблеми и не е ясно колко време ще им бъде необходимо, за да се справят с тях. Вучич, Дачич, Шешел и другите P: 954760 Имам чувството, че сръбският премиер Александър Вучич се опитва да изгради едноличен режим.
В началото на своята кариера той беше безличен. Напомняше ми на свещеник, който всяка неделя се моли пред енориашите си. Но явно Вучич притежава качества, защото успя да изтласка президента Томислав Николич и да му отнеме партията. Днес Вучич е навсякъде. Когато се срещна с мои приятели и стане време за техните новини, които се излъчват в 19.30 часа, казвам: "Хайде, да видим какво ще каже Вучич днес?".
Така беше по времето на Сталин, на Вълко Червенков, когато бях млад, или Ердоган днес в Турция. Това са първите сигнали, че даден политик иска да бъде вожд. Но в демокрацията има граници. До каква степен властта на един президент може да се толерира от демокрацията? Външният министър Ивица Дачич е популист. Той е бивш комунист, който се опитва да намери мястото си в условията на новата демокрация. Понякога говори глупости, които не можете да си представите. Има специално предаване по телевизията, което му събира бисерите.
Той има и изказвания, от които един външен министър би трябвало да се срамува. Но това е сегашната сръбска действителност. Нещата се усложниха значително, след като Воислав Шешел бе пуснат на свобода. Това, че той не беше осъден от Международния трибунал, е позорна история. Сега той се е захванал със стария си бизнес – да насъсква хората по най-гадната и неприятна линия на етнонацианализъм, на шовинизъм, на противопоставяне на чужденците. Това е неговата радикална политика. Вучич беше негов ученик навремето, пребоядиса се и дръпна напред. Да не ровим в миналото, да гледаме напред На Балканите не трябва да се ровим в историята, защото всяка една от страните има мръсно бельо. Ровенето в нея не ни помага за днешното развитие.
Трябва да гледаме напред и да видим как отношенията между България и Сърбия могат да се подобрят, защото те не са никак нормални за две съседски държави. Транспортните и търговските връзки са лоши. В магазините в Белград липсват български стоки. Моят хазяин в Белград беше посланик Радойкович. Той също беше безсилен да промени нещо, защото тяхното министерство, тяхната власт нямаше интерес да подобри отношенията с България.
Какво е отношението тук в София по този въпрос, не знам. Останали са неприятни спомени от миналото, за които едната страна мълчи, а другата говори. За мен задачата на политиката е да помири тези две държави, вместо да се връщат 100 години назад в историята си. Имах проект как да се развият отношенията между двете страни. Идеята ми беше да организираме трансгранично сътрудничество между жителите на Североизточна Македония, Западна България и Източна Сърбия. То трябваше да обхване етнотуризма, занаятите, създаване на малки предприятия. В този район има прекрасни планини и гори, които пустеят. Този регион може да стане прекрасен туристически международен обект като Шварцвалд в Германия.
С такава красива природа, в туризма – заедно, промишлеността по някакъв начин да си сътрудничи, пазарите да се обновят. Двете държави да си продават стоките и тук, и там. Да се пътува свободно. Сърбите идват и сега, тъй като адриатическото крайбрежие вече не е тяхно, а и е много скъпо. Колкото повече хора идват, толкова повече се отваряме един към друг. Колкото повече се отворят тези народи един към друг, толкова по-малка е вероятността в бъдеще отново да станат врагове по една или друга причина. Единственият начин държавите на Балканите да тръгнат напред, е в рамките на Европа.
-----------
Марин Троянов, представител на Немската държавна организация за техническа помощ (ГИЦ) в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на югославските конфликти са описани в книгата „Балканска елегия" (2008).
