Д-р Илко Семерджиев е учредител на БЛС през 1989 г. и три мандата член на УС, два от които е зам.-председател; създател е на НЗОК и е нейният първи директор; заместник-министър е на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов. Към момента е почетен председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване. Редови член на ДСБ.

Г-н Семерджиев, препоръчахте на ДСБ да си довърши резолюцията, приета на 12-ия национален съвет. Как обаче оценявате самите решения? Осигуряват ли те политическа физиономия на Реформаторския блок  и съответно победа на евроизборите?

В резолюцията се приема Реформаторския блок като „единна политическа сила, като траен съюз на десницата и центъра", след което в т.1 се одобрява Учредителното споразумение за „траен политически съюз", а в т.2 се дава мандат за подписване на „споразумение за коалиция за явяване на избори". Само в няколко реда имаме три определения, които са доста разнородни и не дават яснота към какво бъдеще ще се върви от чисто партийна гледна точка, а от политическа – неяснотата е тотална. Ако приемем буквално, че РБ ще се оформя като „траен съюз на десницата и центъра", веднага възниква въпроса какво ще бъде поведението на сегашния формат на РБ към другите, които се определят като десни и център – например ГЕРБ, Синьо единство и т.н. С всичко това искам да кажа само едно – резолюциите, които дават освен позиция, но и мандат за организационно и политическо поведение следва да бъдат прецизни, а не еклектични и позволяващи буквално всичко. Ние, които сме редови членове на ДСБ, искаме яснота и точност, откритото и неманипулативно отношение към нас е не само въпрос на стил, но и знак за бъдещето ни, което не ни е безразлично. Колкото до политическата физиономия – мисля, че с подобни документи тя става все по-неясна и надали може да привлече повече поддръжници, след като отблъсква досегашни следовници.

Статусите Ви във Фейсбук не показват особен оптимизъм по отношение на успехите на Реформаторския блок. Може ли тази „единна политическа сила", за каквато я възприемат в ДСБ, да бъде идентифицирана като носител на автентичното дясно? И така ли я припознават избирателите?

Засега Реформаторския блок не е създал и предложил някакъв консенсусен документ, който да ни даде основание за обективна оценка и това е сериозен дефект. Идеологията на една партия или траен политически съюз изисква като минимум да се състави някаква основа – платформа, която да я идентифицира политически, правно, морално, философски, дори и естетически чрез идеи, представи и понятия извлечени от условията и нуждите на личния, обществен и държавен живот. Така тази партия или политически съюз може да отрази общественото битие в момента и да го ретранслира обратно към общественото съзнание, със своите виждания за общото благо и бъдещото добруване на хората. Всеки гражданин се интересува, ако гласува доверие на някого, докъде и как този субект ще развива обществото и държавата, както и каква ще бъде личната му възможност да се възползва от новите условия и правила, вследствие на делегирането на представителна власт към носителите на определена идеология. Това е форма на поемане на публичен ангажимент за придържане към декларираните политики, ценности и визия за бъдещето. Който иска доверие трябва да даде гаранции. Екзистенц-минимум като гаранция е политическата и ценностна платформа – да се знае какви са ангажиментите, за каква отговорност можем да пледираме. С оглед на факта, че след два месеца предстоят избори, опасявам се че липсата на такъв документ ще попречи на ясното разпознаване на политическия профил на РБ от избирателите.

Задават ли Ви въпроси избиратели какво прави след десните партията на Касим Дал? И какви позитиви носи тя на реформаторите?

Тази партия и нейните лидери нямат достатъчно публични изяви и не е докрай ясно в общественото съзнание какво точно представлява, какво предлага и с какво се различава от етно-религиозния антиконституционен субект ДПС. Възприема се по-скоро като отцепено от ДПС крило – казвам го с опасението, че това може и да не е съвсем коректно, но тяхното прикриване зад гърба на говорителите на РБ не позволява оценка. Дали са десни, либерали или някакви други, засега не можем да разберем. Само делата дават основание за преценка, а НПСД до момента демонстрира предимно етно-религиозна активност, което е проблем.

В резолюцията на ДСБ са идентифицирани политическите врагове – две партии от парламента и една извънпарламентарна сила. Сред тях не са ГЕРБ и Атака. Това означава ли, че тези две сили се разглеждат от ДСБ като потенциални партньори?

Не става ясно от резолюцията. Да се обяви ББЦ за основен политически противник е смешно. ББЦ засега е носител единствено на амбиция, но не и на политика, шоуто преобладава и е съвсем естествено да не им се обръща политическо внимание, защото това им дава косвено признание, каквото те не заслужават от други политически субекти. След като се явят на избори и ако евентуално започнат да влияят на политиката, ще им даваме оценки и ще правим преценки. Колкото до ГЕРБ – там нещата са много сериозни и аз не разбирам плахостта на Реформаторския блок относно вземането на ясно отношение спрямо тях. Колебливостта им ще бъде зле оценена от избирателите, защото ГЕРБ са крайъгълен камък все още, не могат да бъдат подминати. Мълчанието по техен адрес издава задни мисли.

Каква е оценката Ви за Радан Кънев?

Не бих си позволил да давам лични оценки, политиците трябва да се оценяват по политиките, които предлагат и постиженията им. След изборите през май ще дойде време за оценка на постиженията, а засега, преценявайки предложенията, лично аз не изгарям от оптимизъм.

Крим проведе референдум и САЩ и ЕС не го признаха. България също. Някои наблюдатели обявиха тази позиция за лицемерие, а други я нарекоха политика на двойните стандарти. Какво е Вашето мнение?

Разбирама е емоцията в Русия и в Крим, историческите факти като хронология и причинно-следствена верига имат своето значение, но водещи в съвременния свят са международните правни регламенти, особено когато става въпрос за държави. Ето защо не могат да бъдат приемани онези действия на Русия спрямо Украйна, които не почиват на международното право, защото това е прецедент застрашаващ устоите на света. Русия трябва да остави историята настрана и да си построи стратегиите за действие единствено върху правни и търговски аргументи. Всичко останало е самоуправство, което провокира войни – както студени, така и горещи. Русия ни изправя пред огромно предизвикателство и ние трябва да бъдем солидарни с позицията на ЕС без никакви колебания, още повече, че това е не толкова политическа позиция, колкото позиция от гледна точка на правото.

След тези позиции няма ли опасност провеждането на референдуми да се обезсмисли при положение, че резултатите от тях не се признават по важни съображения?

Неделимостта на държавите в 21 век не може да зависи от частични референдуми в отделни техни области. Един такъв прецедент ще създаде огромни проблеми навсякъде по света. Ето защо ще наблегна отново на мотивацията – определящи следва да бъдат не някакви обявени за „важни" съображения, а само тези, които са „правни" по смисъла на международното право.

Каква е прогнозата Ви за евроизборите и ще има ли предсрочни след тях?

Не мисля, че сегашното управление е склонно да прекрати мандата си под външен натиск. Ако има предсрочни избори, те ще са по решение на БСП и ДПС, а не защото на някой много му се иска да ги измести в управлението. ГЕРБ са неспособни да предизвикат предсрочен вот, но една икономическа криза на фона на събитията в Украйна може и да разклати властта. В този смисъл, евроизборите не са някакъв определящ фактор, ще бъдат по-скоро спомагателен елемент за предсрочен вот, ако икономиката ни се срине под външни и вътрешни проблеми.

Личното Ви мнение за президента Росен Плевнелиев? Успешен държавен глава ли е той, изпълнява ли си конституционната роля на обединител?

Последното упражнение, предложено от президента относно референдума за изборния кодекс за пореден път показа, че приоритетите му са смущаващи. Личното ми мнение е, че по време на евроизбори трябва да се говори за Европа и България в нея, а не за технологията на изборите. Още по-смущаващи са въпросите, които поставя но това е дълга тема, в момента и в следващите два месеца, за мен тя не е на дневен ред. Има някаква страст политиката на президента и мисля, че тя не е толкова държавническа, колкото би ни се искало да бъде.

Г-н Семерджиев, възможно ли е да се появи нормална десница и нормална левица и кога може да се случи това?

Когато политиците престанат да загърбват нормите на индивидуалната нравственост, за да постигнат желания властови резултат. Ако проумеят, че да си точен, почтен, открит, честен, достоен и съхраняваш и достойнството на тези, които те следват, ще имат по-добър шанс да получат доверие и мандат. Мисля, че в момента българската политика е болна от макиавелизъм, политиците са готови да постигат властовите си цели без да подбират средствата и това я превръща в мръсна работа. А трябва да е ясно – добра цел не се постига с лоши средства. Пътят до целта и това как се постига тя, може да компрометира резултата или... да му направи чест. Разбира се, тази теза за леви идеологии не важи – те залагат на различни форми на насилие, болшевизъм, тежък материализъм, съмнение към свободната инициатива и частната собственост, преразпределение през държавата и прочие самодоказали се злини. Десните обаче, трябва да стъпят върху изконните десни, заимствани във висока степен от християнството, ценности и да ги практикуват във всяка своя проява, ако искат да имат успех.

komentator.bg