Протестите в България не са насочени само срещу настоящото правителството, а срещу всяко такова, което третира народа като безполезна мебел. Това коментира политологът Иван Кръстев в авторска статия, публикувана в британския в. „Гардиън” .

Стратегията, предприета от управляващите в балканската държава, е да се държат така, сякаш нито важно не се е случило и да чакат протестиращите да отидат да си отпочинат. Но хората не си тръгват.

На какво ни научиха летните протести в София за „революцията на световната средна класа”? Първо: след повече от 40 дни, тълпите по улиците на столицата впечатлиха чуждестранни представители, но не трогнаха българските управляващи.

А крайният урок от цикъла протести-избори е, че народните протести могат да променят почти всичко, но не е задължително това да се случи чрез изборите. Ако протестите не успеят да излязат с политически варианти, които хората са готови да подкрепят, те са обречени да останат просто преминаващи епизоди, които участвалите в тях един ден ще могат носталгично да си припомнят като една красива нощ с демокрацията.

Но дори и да не постигне целта си, протестът постигна много. Последните проучвания на общественото мнение показват, че след почти два месеца на протести подкрепата на българите за демокрацията и за Европейския съюз се е увеличила.