За незабавно прекратяване на концесиите на „Дънди прешъс металс“ в България настояват в специална декларация от Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД). С възмущение забелязахме рекламата на „Дънди прешъс металс“, в която се говори за "отговорност към обществото”. Тази отговорност на „Дънди прешъс металс“ се свежда до следното: превръщане на природата на България в лунен пейзаж, грабителски концесионен договор и отровни отпадъчни вещества, пренасяни в отворени и остарели улеи, в чиято близост пасат диви и домашни животни. Многобройни са случаите на раково болни работници, жители и деца в засегнатите райони, които обаче „отговорно” се пазят в тайна. Взривовете в мините са нацепили къщите в Челопеч, същото очаква и Крумовград, където ще пострадат и богатото историческо минало на района, и ценните паметници. Най-старият златен рудник в Европа е край Крумовград. Той е на 3500 години и е от Микенската епоха. Рудник от тази  епоха не е откриван досега, дори в Гърция. До този извод са стигнали множество реномирани учени от страната и чужбина. Споменатият безценен исторически паметник ще бъде безвъзвратно изгубен при експлоатацията на мината. Неолитното селище около рудника също ще бъде разрушено или поне непоправимо повредено, твърдят от ГОРД.
Местните хора в Челопеч  са подложени на всекидневни взривявания и трусове. Мръсният въздух е най-малкият им проблем, тъй като домовете им се рушат, алармираха за пореден път еколози в края на миналия месец. Тогава природозащитникът Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие изтъкна, че рудник Челопеч три пъти е увеличил годишния си добив, а с това на практика три пъти са се увеличили и вредните влияния върху хората. Селото непрекъснато е заплашено от взривове, шум, прах. Домовете ни са напукани, потъват. Почвата ни е отровена, твърди Райна Димитрова, жителка на селото. Какво ще може да се очаква от тези окупатори? Ние гълтаме отровите, а фирмата изнася печалбите, недоумява тя. Жената се оплака и от наглото и безотговорно отношение на институциите към хората в Челопеч. Димитрова обвини „Челопеч майнинг“ в хищническо изземване на благата на България. Тя настоява фирмата да обезщети пострадалите за порутените им домове. Дано бъде чут гласът ни. Вече 7 години никой не ни обръща внимание, даже и кметът,  каза и Мария Узунова. От „Челопеч майнинг" обяснили на хората, че домовете им се рушат не от взривовете в рудника, а заради некачествено строителство. Узунова недоумява как така цялото село е строено некачествено.
Скандално известната  канадска компания „Дънди прешъс металс“ освен със замърсяването на р. Тополница край Челопеч e известна и с опитите си да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт „Пристанище Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда, писа преди време в. „Класа“. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара.