Ние ще дадем нашата подкрепа за превръщането на ПРО на НАТО в основна мисия на НАТО по време на съвещанието на високо равнище в Лисабон през ноември, заяви министърът на отбраната Аню Ангелов, предаде репортер на БГНЕС.
Министърът на отбраната днес запозна депутатите от комисията по вътрешна политика с поетите от българското правителство ангажименти, касаещи ПРО на НАТО и изводите на работна група, която е направила оценка на рисковете, идващи от Близкия изток. В рамките на изграждането на ПРО на НАТО се предвижда до края на 2011 година на територията на Средиземно море да бъдат разположени радари за откриване на ракети. По време на втория етап, който се предвижда да приключи през 2015 година на територията на Южна Европа ще бъдат разположени съоръжения на ПРО. По план до края на 2018 година ПРО на НАТО трябва да покрие цялата територия на Европа. В рамките на втория етап се очаква да бъдат разположени и прехващачи в Румъния, нещо, което нашата северна съседка вече е изразила желание да направи. До 2015 трябва да придобием нов изтребител, коментира още министърът. Ангелов коментира, че общия фонд за изграждане на ПРО в Европа възлиза на 400 милиона евро. Тези средства ще трябва да бъдат поети от страните - членки на Алианса в рамките на 10-12 години. В разговора си с генералния секретар, той подчерта, че се обсъжда участието на Русия в ПРО в Европа и тази ПРО не е заплаха за Русия, каза още военният министър.
Няма посредник при сключването на договора за закупуване на хеликоптерите от “Юрокоптер”, коментира министърът на отбраната. “Нямаме никакви отношения с Николай Гигов”, коментира министърът. Той обясни, че договорът е директен между българското правителство и френската компания. Коментарът му беше по повод на това, че месеци наред в общественото пространство се разпространяваше информацията, че Гигов е консултурал “Юрокоптер” при сключването на сделката с българското правителство. От френската компания настояват държавата да изплати задълженията си за миналата година по договора. Той съобщи, че 276 души трябва да напуснат министерството в рамките на предприетите мерки за оптимизация на състава, от тях 171 работят във “Военно – почивното дело” . Има, обаче, хора, които отказват да си получат трудовите книжки от министерството, хора, които отказват да подпишат и да си вземат заповедта за освобождаване от работа. С оптимизацията се очаква бюджетът на военното министерство да бъде натоварен с близо 12 милиона лева, с които бъдат изплатени обезщетенията.

/БГНЕС/