Малко под една пета от пълнолетното население на страната има профил в поне една от т.нар. социални мрежи в интернет. Това сочат данните от най-новото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.
![](/images/articles/921501-33.jpg)
Най-активни във виртуалните мрежи, логично, са хората във възрастовата група 18-24 години. Всеки втори от младежите използва този метод за комуникация. И разбираемо – немалка част от съучениците и приятелите на тези хора са в чужбина и интернет е един от малкото начини за връзка с тях.
Активни в общуването чрез социални мрежи са и висшистите, живеещите в столицата и хората с висок материален статус.
Половината от потребителите на социалните мрежи са изключително редовни – влизат в профилите си всеки ден или почти всеки ден. Втората по честота група е на хората, които влизат в профилите си веднъж – два пъти седмично. Средното време, което прекарват потребителите на такива мрежи онлайн, е около 53 минути.
Наскоро в медиите излезе информацията, че много държавни и общински служители влизат в социални мрежи и дори играят на виртуални игри по време на заседания и срещи, вместо да взимат участие в обсъжданията. Затова някои началници на отдели и кметове въведоха забрана за ползване на такива сайтове в службите. В много от големите частни компании отдавна има рестрикции и служителите нямат достъп до социални мрежи и програми за чат.
![](/images/articles/921501-22.jpg)
Отношението към социалните мрежи на работа сред хората, които ползват интернет, е дори още по-либерално. Разликата между хората, които са против забраната на този тип сайтове в офисите, и тези, които подкрепят такава мярка, е почти 20%.
Разбираемо, мнението на хората, които се занимават със собствен бизнес и носят отговорност за състоянието на бизнеса, е малко по-негативно – 28% от тях са на мнение, че употребата на такива методи за комуникация в работно време трябва да е забранена срещу 17% по-либерално настроени бизнесмени.
Изследването е национално-представително, проведено е през първата половина на месец февруари и обхваща 1004 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.