Длъжниците да влизат в затвора, ако поискат обявяване във фалит и след това скрият част от парите си. Това предвиждат промени в проектозакона за несъстоятелност на физически лица, които са внесени от депутати от ППДБ преди второ четене на текстовете, пише "Труд".
Предложението на депутатите от ПП-ДБ е човек да влиза в затвора за срок до три години за умишлен банкрут, ако поиска от съда обявяване в несъстоятелност и след това скрие или даде на близки или роднини пари или ценни вещи, които може да бъдат взети от кредиторите.
В момента такава наказателна отговорност е предвидена за търговци в процедура по фалит. От ППДБ искат тези строги правила да важат и за хората.
Друго предложение на депутатите предвижда, да не бъдат опрощавани задължения на човек, който 5 години преди да поиска обявяване в несъстоятелност е продал вещ или имущество на занижена цена. Идеята на промените е да бъдат пресечени опити на длъжници умишлено да увредят интересите на кредиторите, гласят мотивите.
Предложения към законопроекта са направили и депутати от ГЕРБ-СДС и от “Възраждане”. Народните представители от ГЕРБ-СДС предлагат законът за фалит на граждани да бъде прилаган само при дългове в размер над 30 минимални заплати.
Това прави дългове за над 23 400 лв. при сегашната минимална заплата от 780 лв. При приемане на това предложение, за хората с по-малки задължения законът няма да бъде прилаган и борчовете им няма да може да бъдат опрощавани.
С повишаване на прага “ще се ограничи възбуждането на съдебни производства за задължения, които не представляват голяма стопанска тежест”, пише в мотивите на депутатите. Проектът на Министерски съвет предвижда законът да се прилага да дългове над 10 минимални заплати, тоест над 7800 лв.
Да не бъдат опрощавани и дълговете на хора, които са продали свое имущество на значителна стойност на свързано лице през последните две години преди подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, предлагат още депутатите от ГЕРБ-СДС. Идеята е в този случай длъжникът да бъде считан за недобросъвестен и съответно да не може да се възползва от новия закон.
Ако след приключване на процедурата по обявяване в несъстоятелност, част от борчовете на длъжника са опростени, той да бъде лишаван от правото да упражнява търговска дейност като едноличен търговец, да заема длъжността управител или член на управителен или надзорен орган в търговско дружество, както и да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, предлагат още депутатите от ГЕРБ-СДС.
Целта е да се “въздейства дисциплиниращо върху поведението на участниците в стопанския оборот”, гласят мотивите на депутатите.
Законът да бъде прилагат да задължения в размер над 5 минимални заплати, тест за борчове над 3900 лв., предлагат депутати от “Възраждане”. Освен това те искат целият процес по обявяване на човек в несъстоятелност изцяло да бъде движен от съда, а не от синдик.
Така длъжникът няма да плаща за заплата на синдика. Да бъдат съкратени и сроковете, в които ще опрощават задълженията на длъжници, предлагат от “Възраждане”. Проектът на Министерски съвет предвижда това да става три години след стартиране на процедурата, а депутатите искат срокът да бъде съкратен на една година.
А ако длъжникът няма имущество, което да покрие поне една трета от дълговете му, срокът за опрощаване на борчовете да бъде година и половина, вместо предлаганите от Министерски съвет 5 години, искат депутатите.
