Соня Стамболийска

13 146 е общият брой двойки, получени на държавните зрелостни изпити тази година. Това заяви вчера министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Той обясни, че слабите оценки се разпределят между 11 503 зрелостници, което означава, че близо 1600 ученици са с по две двойки на матурите, като в това число не влизат изпитите по желание. Тази година отличните оценки от всички предмети са 23 095. Те са били получени от 14 504 ученици. 8591 са тези, които са изкарали шестици и на двете матури. От МОН отчетоха, че общият брой на явилите се на държавен зрелостен изпит (ДЗИ) 2009 г. е 76 450, което е с 3499 повече от миналата година.
Вълчев коментира, че резултатите от зрелостните изпити тази година са по-ниски като общ среден резултат в сравнение с миналата. „Понижението на средния успех се отчита при най-масовите изпити, което намалява общата успеваемост на випуска“, допълни образователният министър. Той представи статистика, според която в сравнение с 2008 г. по-високи тази година са резултатите по предметите: история, физика, биология, руски език и философия. Зрелостниците обаче са се представили по-зле по български език, география, математика и чужди езици. Според Вълчев причината за по-ниския среден успех тази година се дължи на по-големия брой зрелостници, които избират изпит просто за да се явят на нещо, а освен това в общата статистика влизат и резултатите на младежите, които не са успели да си вземат матурата миналата година.

Всяко пето дете със „слаб“ по география

Тази година в сравнение с оценките от 2008 г. най-голямо е увеличението на двойките при изпита по география и икономика, сочи статистика на МОН. Миналата година слабите оценки по този предмет са били 6,26%, докато тази те са близо 3 пъти повече – 18, 93%. Географията е била избрана от 43,66% от зрелостниците, или 32 840 като изпит, на който искат да се явят. Те са получили общо 6215 двойки. „Това означава, че почти всяко пето дете е получило слаба оценка по предмета. Една от причините за това е илюзорното усещане, че географията е лесен предмет и тройка може да се получи само с обща култура“, обясни Вълчев. По думите му другото, което е допринесло за ниските резултати по този предмет, е отливът от някои други дисциплини от миналата година като история, философия, физика, които са поуплашили тазгодишните зрелостници с получените относително слаби оценки. Според министъра се наблюдава очевидно нежелание у явилите се на изпита да осмислят фактите и да разсъждават. „За съжаление трябва да отбележа, че някои от зрелостниците са с пълно отсъствие на обща култура“, коментира той. Вълчев даде примери от самия изпит по география, в които 5% от учениците са отговорили, че България е на едно от първите места в света по раждаемост, а над 9% от явилите се на изпита смятат, че сме в челните класации по средна продължителност на живота. 11% от младежите пък са решили, че нос Калиакра и Мадарският конник са в Родопите. Според статистиката на МОН значително по-големият процент слаби оценки по география е довел до намаляване на общия резултат от матурите със седем точки. Министърът отчете като проблемен факта, че от 6215 двойки на зрелостниците по предмета, 4522 са на ученици от професионални гимназии. Той обясни, че това ще доведе до неминуеми проверки.

Най-високи са резултатите по чуждите езици

Най-високите оценки тази година са на зрелостниците, които са избрали да държат изпитите по чужд език. От МОН обясниха обаче, че предметът се избира главно от ученици, обучавани в профилирани гимназии. „Не може да се каже, че тези резултати са представителни, понеже на тях са се явили много малко хора с изключение на изпита по английски език, на който са се явили близо 8 хил. зрелостници“, коментира Вълчев. Той обясни, че най-висок е средният резултат от матурата по италиански език, следван от този по френски и испански. Относително високи са и оценките на зрелостниците по немски и руски език. По английски, на който учениците са се явявали най-масово, средният успех е малко под 5,00.
На задължителната матура по български език тази година зрелостниците са изкарали среден резултат от 54,83 точки, с 2 точки по-малко от миналата година, който се равнява на приблизителна оценка „добър“ 4,30. При изборните матури по география и математика, на които са се явили най-голям брой ученици, средният резултат варира между 3,50 и 4,00. От МОН обясниха, че скалата за оценяване на писмените работи не е променяна от миналата година. По думите на министър Вълчев тази година са получени близо 20 сигнала за преписване на матури в цялата страна. Той обясни, че вече текат проверки по тях.
15,05% от зрелостниците, или над 11 500, не са положили успешно държавните зрелостни изпити и ще трябва да се явяват повторно, сочи статистиката на образователното министерство. От тях 32 са получили 0 точки на матурите. Процентът на зрелостниците пък, които са получили две отлични оценки, е 15,46%. От тях 166 са изкарали пълен брой точки на зрелостните изпити.

---

Американският колеж с най-висок успех по български език

---

Американският колеж в София и тази година отбелязва най-висок среден успех на матурата по български език и литература. Това сочи статистика на МОН, представена вчера. През 2008 г. колежът отново оглавяваше класацията на 10-те училища с най-висок резултат на матурата. Средният успех на зрелостниците там е 5,81. На второ място с резултат от 5,79 се нарежда 91-ва гимназия с преподаване на немски език „Проф. Константин Гълъбов“. Според извадката на МОН по видове училища с най-висок успех от 5,31 са профилираните гимназии в страната, следвани от училищата по изкуства с 4,75 и СОУ - с 4,27. На последно място се нареждат професионалните гимназии и специалните училища, където успехът е близо 3,90.
С най-нисък резултат на матурата по български език тази година е Професионалната гимназия по строителство в Казанлък. Средният успех на зрелостниците в училището е 2,79. Със седем стотни повече, или 2,86, е резултатът на Професионалната гимназия „Васил Левски“ в Кърджали. Сред зле представилите се на матурите са и някои от учебните заведения в Силистра, Стара Загора, Нови пазар, Плевен и София.

---

Най-високият връх на Рила бил Еверест

---

Най-високият връх на Рила е Еверест. Така зрелостници са отговорили на един от въпросите на държавния зрелостен изпит по география. Министърът на образованието Даниел Вълчев прочете част от най-интересните бисери на учениците. Сред тях са, че най-големият проблем на Рила е отрицателният естествен прираст или че планината се свързва чрез Боровецката седловина със Средновековието. Зрелостниците смятат още, че в Рила животните са защитени от „Червеният кръст“ и в планината се влива река Искър. Сред най-колоритните отговори са: „Тук се намират Седемте Рилски езера: Окото, Бъбрека, Сърцето, Мозъка, Ухото, Носът и Устата“. Учениците са писали още, че трябва да се вземат драстични мерки за премахването на проблемите, защото малко по малко Рила изчезва.