Мащабът на новата криза ще зависи от броя на засегнатите държави – от местни до регионални

Ударът, извършен от Израел срещу Иран в нощта на 13 юни като част от операцията с гръмкото име „Нация на лъвовете“, вече не може да се нарече обикновен акт на сплашване или отмъщение. Това е де факто покана за пълномащабна война.

Не само ядрените съоръжения, които бяха обявени от правителството на Нетаняху за основна цел на подобни възможни действия, бяха подложени на въздушни, ракетни и саботажни атаки на иранска територия. Засегната беше цялата военна структура на Иран - щабове, летища, ракетни бази, системи за противовъздушна отбрана, радарни центрове.

Някои от безпилотните летателни апарати бяха предварително скрити от „Мосад“ на иранска територия, по примера на неотдавнашната операция на украинските въоръжени сили (кой от кого е заимствал технологиите?).

Ракетите полетяха и по жилищни сгради, в които живеят високопоставени ирански военни, с неизбежни жертви сред техните цивилни съседи. По-специално, командирът на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) Салами и, очевидно, началникът на щаба на цялата иранска армия Багери, както и някои други важни генерали, бяха убити.

Нещо повече, ударът се очакваше още същата нощ, но по някаква странна причина гореспоменатите лица не слязоха в убежищата, а го посрещнаха на повърхността. Но на 13 юни двумесечният ултиматум, поставен на 12 април от Тръмп, към който се присъедини Нетаняху, относно прекратяването на иранската ядрена програма (ИЯП), изтече.

Какво е ръководило жертвите - източния фатализъм или напразната вяра, че жилищните сгради няма да бъдат ударени - сега не може да се каже със сигурност. Редица учени - физици, включително ректорът на университета Азад, бяха убити по различни начини.

Подложен е на атака и свещеният град Кум, където постоянно живеят членове на управляващия съвет на аятоласите, включително върховният лидер Али Хаменей. Самият той е жив и се обърна към нацията предния ден с призив да се даде решителен отпор на агресорите.

Също така не е ясно дали има изтичане на радиоактивни вещества от бомбардирани ядрени обекти, като например горящия център в Натанз. Властите твърдят, че няма изтичане никъде, но е възможно да го отричат, за да не плашат населението.

Фактът, че това е нов качествен скок в ескалацията на напрежението в региона, се посочва и от безпрецедентните мерки за сигурност, предприети в Израел. След атаката в 3 часа сутринта в страната е обявено извънредно положение, обявена е мобилизация на много хиляди хора, предимно във войските за противовъздушна/ракетна отбрана и военновъздушните сили, както и затваряне на предприятия и образователни институции.

Израелската гражданска авиация е „евакуирана в Европа“. Цялата страна се крие в убежищата. По този начин Нетаняху за пореден път отложи въпроса за запазване на кабинета си и съответно на себе си на свобода, който отново буквално предния ден беше остро пред него.

В същото време интензивността на военните действия в Газа и военните операции на Западния бряг на река Йордан (ЗБРЙ) рязко се увеличи. Ракети бяха изстреляни и по хуситите в йеменската Сана и по базите на проиранските сили в Багдад.

Всички чакат отговора на Иран и се чудят дали е способен да противодейства на Израел и САЩ, които стоят зад него, въпреки че досега са декларирали неучастие в операцията му. Вече е очевидно, че Техеран не може да си позволи да пропусне тази атака, за разлика от някои предишни.

Те просто ще я „стъпчат“ във всяко едно отношение на световната сцена, а също така ще провокират вътрешна криза. Със сигурност ще има отговор, но какъв? В навечерието на израелската атака иранците направиха много войнствени изявления.

Например, уж „строго секретни“ израелски документи за военната ядрена програма на Израел и неговите ядрени съоръжения със снимки и техните подробни координати, уж получени от иранското разузнаване, бяха умишлено публикувани в медиите. В същото време, официални лица направиха изявления, че в случай на атака срещу ядрените съоръжения на Иран, той от своя страна ще предприеме ответен удар срещу съответните израелски съоръжения, включително евентуални складове за ядрено оръжие.

Може да се предположи, че последните предварително са въвели режим на максимална защита върху тях. Реакторът в Димона, по-специално, официално е посочен като спрян отдавна. Способността на иранските балистични ракети да проникнат през тази защита обаче вече е доказана в предишни ситуации. И възможността за ядрена катастрофа на израелска територия не може да бъде напълно изключена.

Много ще зависи от способността на Иран да „разпечата“ бомбардираните си подземни ракетни бази и да ги изстреля точно. В момента множество дронове (200 в първата вълна) летят от Иран към Израел през Саудитска Арабия, Ирак, Йордания и Сирия с очевидната цел да изтощят противовъздушната му отбрана. Армията на отбраната на Израел се опитва да ги сваля точно над чужда територия, което всъщност е нарушение на техния суверенитет.

Йордания обаче, както се очакваше, отвори въздушното си пространство за израелските изтребители. Съобщава се за няколко вълни ракети, някои от които са пробили системата „Железен купол“. Експерти съобщават, че по-голямата част от системата за противовъздушна отбрана и „всички“ собствени военновъздушни сили на Иран са били фокусирани снощи предимно върху защитата на ракетните бази за ответен удар, което обещава „гореща нощ“ за Израел.

Иран със сигурност ще се опита да активира и своите прокси сили срещу Израел в целия регион, чиито възможности обаче са значително ограничени след оттеглянето на Хизбула в Ливан, която понесе болезнени удари от Армията на отбраната на Израел, и смяната на режима в Сирия. Въпреки това те запазват способността си да извършват отделни болезнени атаки. Това се отнася преди всичко за йеменските хусити, които въпреки скорошните си загуби все още са способни да спрат корабоплаването в Червено море.

По същия начин, една от най-мащабните стъпки на иранските въоръжени сили в хода на разгръщащата се война може да бъде затварянето на Ормузкия проток в Персийския залив. Разчетът може да се основава на факта, че спирането на доставките на петрол от тази зона ще доведе до скок на цената му до 120-150 долара за барел, което ще принуди западните страни съвместно да окажат натиск върху Израел, за да го принудят да прекрати военните действия.

Възможната склонност на Техеран към този вариант на отговор като най-предпочитан може да се докаже от назначаването на военноморския адмирал Хабибола Саяри на поста началник на щаба на въоръжените сили на страната на мястото на починалия Багери.

Блокадата на Ормузкия проток, поради неговата теснота, може да се осъществи с най-прости дронове и ракети с малък обсег, разпръснати и скрити по цялото крайбрежие на Иран в тази зона. Дори ВМС на САЩ не са способни надеждно да ги неутрализират.

Нещо повече, в резултат на действията на Израел може да се реализира най-кошмарният за него сценарий и точно обратният на декларирания - Иран ще се превърне от държава „на прага“ в истинска ядрена сила. Неговите лидери многократно са заявявали, че подобна мащабна атака срещу ядрените изследователски центрове на страната ще доведе само до това, че в отговор, в най-кратки срокове, тя реално ще произведе ядрени оръжия на места, недостъпни за поражение.

Израелски анализатори твърдят, че Иран вече разполага със запаси от оръжеен плутоний, достатъчни за производството на десет ядрени бойни глави, и може да добавя още по една всеки месец. Тази информация беше подхваната дори от влиятелния New York Times. И ако това е вярно, а не поредната фалшива новина, тогава часовникът на „Страшния съд“ в региона бързо ще достигне 12 часа.