Изказването на Бойко Борисов колко добре са платени журналистите е "върхът на цинизма", казва Мария Черешева от АЕЖ - България. "Журналистите в България работят при лоши финансови условия, стрес и политически натиск."В своя позиция
Асоциацията на европейските журналисти - България осъди синхронизираната атака срещу медии и журналисти на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, председателя на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. ДВ разговаря с Мария Черешева, председателка на АЕЖ - България.
Делян Пеевски, партия "Възраждане", а днес и Бойко Борисов нападнаха директно журналисти и медии, обявявайки ги за проводници на чуждо влияние. Подобна кампания от дни водят определени издания и инфлуенсъри онлайн. Виждате ли в тези действия координирана атака?
Бойко Борисов заяви в четвъртък, че журналистите взимали по-добри заплати от депутатитеСнимка: BGNES
Мария Черешева: Ние в Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) наблюдаваме медийната среда в България от над 15 години и тези атаки много рядко сe случват независимо една от друга. Топката сега вдига Костадинов, което не е нищо ново - той има дългогодишна позиция спрямо медиите, които работят с чуждестранно финансиране, има и принос за нарочването им като "грантаджии" и "соросоиди". Това са термини, които са целенасочено разработени и свързани с руската пропаганда, която партия "Възраждане" съвсем открито отстоява. В случая впечатление правят санкционираният по Магнитски лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски и Бойко Борисов, които декларират евроатлантически позиции. Големият въпрос е какъв е проблемът им с финансиране от САЩ и от Европейския съюз. Дали смятат, че Америка ги счита за враг?
Доказателство, че говорим за координирана атака, са множеството публикации в определени медии, които по редакционната си политика изглеждат приближени до тези партии. Определени инфлуенсъри в социалните мрежи избухнаха в последната седмица с опити за очерняне и заглушаване на малкото медии в България, които си позволяват да бъдат критични към Борисов, Пеевски и останалите силни политически лица.
"Това е чиста пропаганда"
Важно е да посочим, че ако нямаше чуждестранно финансиране за журналистически проекти, нямаше да има разследвания като "Осемте джуджета" например. Говорейки за това, на кого и защо пречат?
Мария Черешева: Да, някои от най-големите журналистически разследвания в последните години, включително "Осемте джуджета", са реализирани благодарение на работата на медии и фондации, които ползват чуждестранно финансиране. Чуждестранно финансиране ползват и медии като "Гардиън", ДПА, ТАЦ, "Франс Прес", "Белингкат" и много други. Политика за затвърждаване на международното финансиране водят включително и европейските институции, които много добре осъзнават, че медиите, особено в Централна и Източна Европа, са завладени и имат нужда от ресурси, за да могат журналистите да работят. Опитът да се прокара тезата, че чуждестранното финасиране защитава чуждестранни интереси, е чиста пропаганда.
Костадинов от "Възраждане" вчера отново заговори за законопроект за чуждестранните агентиСнимка: BGNES
Вчера ГЕРБ не подкрепи законопроектите на Пеевски и на "Възраждане", но днес Бойко Борисов изказа сходни тези като вносителите им. Какво ги спира?
Мария Черешева: Прави впечатление, че Бойко Борисов от години се пази и се опитва да изкара други отговорни за атаките срещу медиите - като Пеевски и "Възраждане" в случая. ГЕРБ все пак е най-голямата партия в България, която се счита за гарант пред Европейската народна партия и други международни институции. Това не е нищо ново - правя едно, говоря друго. Пеевски и смятаните за контролирани от него медии много пъти са обслужвали самия Борисов, както днес припомниха колеги като Миролюба Бенатова. Гледаме една и съща стара песен на нов глас.
Да добавим към това и идването на власт на Доналд Тръмп, изключително агресивната реторика срещу медии и журналисти, както и всеки, който си позволява да е критичен към властта, и тоталното залитане към авторитаризъм. Те дадоха нови криле на нашите си автократи.
"Наблюдаваме една подмяна на реалността"
Какви са най-големите рискове, които произлизат от политиките на Тръмп и Мъск, включително по отношение на чуждестранното финансиране?
Мария Черешева: Рисковете не са малко, като за мен най-опасни са атаките срещу устоите на либералната демокрация. От Мъск и Тръмп виждаме едно завладяване на системата на работа на американските институции. Вярваме, че в САЩ има система на контрол - checks and balances - която не би оставила който и да е президент да може да овладее държавата. Сега виждаме нещо съвсем различно - Мъск, който е овластен да влиза в министерства, да събира информация, да уволнява хора. В същото време това е най-богатият човек на света, който контролира голяма социална мрежа. Ако те започнат да овладяват и други комуникационни канали, възникват сериозни рискове за разпространяването на пропаганда и промяна на начина, по който консумираме информация.
По отношение на финансирането - не смятам, че спирането на финансирането по USAID е опасно за България, защото българските медии от години не получават почти никакви средства от USAID. Това кранче, което се тръби, че ще бъде спряно, е спряно с влизането ни в НАТО и Европейския съюз. Не трябва да пренебрегваме обаче влиянието на тези решения върху нашия регион. В Източна Европа и Черноморския регион има много разследващи медии, които получават значителна част от финансирането си по линия на тези фондове.
За мен все пак най-опасно е това, което се случва на ниво реторика. Откакто Тръмп е на власт и Мъск и другите техноолигарси взеха своите решения, се стигна до значителна агресия спрямо журналистическата общност. Наблюдаваме една подмяна на реалността, в която работата ни става все по-сложна.
По време на управлението на ГЕРБ България се беше бетонирала на последно място по свобода на медиите в ЕС. Печатните издания, а и не само, бяха овладени, ключови журналисти загубиха работата си. Кои са най-големите рискове сега, когато партията на Борисов отново е във властта?
Мария Черешева: По времето на ГЕРБ наблюдавахме най-сериозното овладяване на медиите и директни "опразвания на столчета", да цитирам политици оттогава. Мисля, че тези процеси до някаква степен се случват отново, но смятам, че занапред те ще са по по-перфиден начин. Съществременно имаме и доста повече независими медийни проекти, включително онлайн, които показаха, че критичните гласове могат да намерят своята аудитория. Овладяването на големите медии, за което има опасения, че вече е започнало, ще навреди на достъпа на гражданите до независима и обективна информация.
Борисов днес заяви, че заплатите на журналистите били "в пъти по-хубави от тези на министрите". И в АЕЖ ли имате подобни наблюдения?
Мария Черешева от АЕЖ - БългарияСнимка: privat
Мария Черешева: Това изказване е върхът на цинизма. АЕЖ провежда анкета за свободата на словото на всеки две години. В нея събираме данни не само за средата и за натиска, но и за условията на труд. Ситуацията никак не е розова. През 2024 година отчетохме, че журналистите работят при лоши финансови условия, значителен стрес и рекорден политически натиск на фона на предходните изследвания. Така че не знам каква информация е дал Антон Хекимян на Бойко Борисов по отношение на заплатите на медиите. Ние нямаме директен поглед върху финансовото състояние на български издания, но това, което знаем и от личен опит, и от колеги, е, че твърдението му е абсолютно невярно.
Какво трябва да направят обществото и медиите, за да избегнем грузински сценарий - като най-пресен пример?
Мария Черешева: Ако знаех, щях да съм го направила. Никой не иска нещата у нас да се развият както в Грузия и Унгария, откъдето имам пряк поглед върху овладяването на медиите. Според мен най-важно е гражданите да подкрепят независимите журналисти - тези, които им поднасят информацията, която силните на деня не искат да бъде чута. Най-устойчивата журналистика е тази, която е подкрепена от своите зрители, слушатели и читатели. Изберете си медията или журналистите и ги подкрепяйте, включително и финансово. Проверката на информацията, разказването на истории и създаването на качествен медиен продукт струва пари. За да сме спокойни кой плаща за него, най-добре да плащаме самите ние.