Няколко прессъобщения от правителствени представители потвърдиха подозренията, че в момента се провеждат дипломатически разговори за компромисно третиране на България по пътя й към еврото.
„Гласове“ няколко пъти написа, че неизпълнението на инфлационния критерий става все по-малко и така се отваря времеви прозорец за дипломация с цел постигането на политически компромис преди сериозният проблем с бюджетния дефицит да стане видим и от чужбина.
В понеделник финансовият министър Теменужка Петкова се срещна с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, с председателя на Еврогрупата – Паскал Донахю и със заместник председателя на Европейската комисия с ресор еврозона – Валдис Домбровскис. След разговора финансовото министерство публикува постно прессъобщение от едва един абзац, но от втората му част струеше оптимизъм.
„Въз основа на наличната информация институциите на ЕС се съгласиха, че България прави необходимия напредък към приемане на еврото. Това ще даде възможност на България в кратки срокове да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади“.
Тази новина е повече от оптимистична. Преведена от езика на дипломацията, поканата да искаме извънредни конвергентни доклади от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка, означава, че едва ли не този път заключенията им ще препоръчат допускането ни в еврозоната. За справка, редовните доклади в края на миналата пролет констатираха неизпълнение на инфлационния критерий и несигурност как се справяме с ограничаването на бюджетния дефицит.
Фактите са, че в момента България е в безспорно неизпълнение на инфлационния критерий. Затова писахме миналата седмица, но някои политици спекулираха, че неизпълнението е твърде малко и ако се изключи една от трите страни с най-ниска инфлация при осредняването на прага, спрямо който се мерят страните кандидати, ние ще покрием критерия.
Точно компромисът да се изключи една от трите държави с най-ниска инфлация при изчисляването на прага е въпрос на дипломация. Той може да се направи именно и само в тези месеци, преди да се види тежкото състояние на бюджета с напредването на неговото изпълнение през годината. И да, ако се случи, ще е пълен майтап – да ни дадат дата за влизане в еврозоната – 1 януари 2026, да влезем, и само месец по-късно – на първи февруари, да отчетем най-големия бюджетен дефицит в историята ни от виденовата криза насам. Това ще е знак, че формализмът надделява над обективността и отдавна правилата не са колони, върху които се крепи европейската институционалност. Вместо това са се превърнали в правно обтегаеми предлози на богатите и силни държави да третират малките според текущото им разбиране за собствен интерес.
Повод за оптимизъм дойде след срещата във вторник на премиера Росен Желязков с председателката на Европейския парламент Роберта Мацола.
„България е много близо до присъединяването към еврозоната. Това ще приближи държавата ви още повече към сърцето на ЕС и аз подкрепям усилията ви да го постигнете колко се може по-бързо. Както Шенген, така и приемането на еврото, ще улесни живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни дава стабилност, като насърчава растежа на работните места в условията на поредица от кризи, а в настоящия контекст емитирането на втората по важност валута в света ни дава откровено голяма полза в един иначе много неспокоен свят“, е казала Мацола по-рано днес пред българската делегация, което също звучи много оптимистично.
Едно на ум трябва да имаме от факта, че Роберта Мацола е единственият високопоставен европейски лидер, от който не зависи абсолютно нищо, свързано с еврото. Тя може да си говори всичко, защото в случая думите й нямат много значение, като в същото време не се създава усещане за натиск и вмешателство в работата на институциите, чиято позиция е единствено важна.
Резервираност струи и от коментара на Валдис Домбровскис след срещата от понеделник.
„Добра първа дискусия с Теменужка Петкова, българският министър на финансите и очаквания за силно сътрудничество. Европейската комисия ще продължи да подкрепя България по пътя й към приемане в еврозоната“, пише под поста му в Х.
Тук преводът от дипломатическия език гласи: „Хубаво, че се видяхме, ще се радваме да работим заедно, а за еврозоната ни се обадете, когато имате с какво да се похвалите“.
В този разнобой от сигнали и тълкувания единственият солиден извод, който може да се направи е следният: Да ще се хаби управленски ресурс, да се искат извънредни конвергентни доклади, които ще ангажират времето на българското правителство, на БНБ, на ЕЦБ и на Европейската комисия, има смисъл само ако европейските партньори са ни дали сигнал, че заключенията на докладите ще са благоприятни. В противен случай, това ще е голям и шумен провал и пример за хабене на ценен ресурс в безсмислени политически упражнения.
Доказателство, или поне знак, че сме получили положителни уверения ще бъде ако в следващите дни до края на месеца изпратим писмо с покана за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. Поканата може да се подпише от управителя на Българска народна банка и министъра на финансите, или от управителя на БНБ и от премиера, ако желаят да придадат възможно най-голяма тежест на политическата заявка. И да поемат отговорност при евентуален провал.
