Продължение – виж „Възход и падение на вестниците 2.“

„Труд” и „24 часа” систематично лансираха с откровени пиар публикации изгряващия политик Бойко Борисов и после години наред му бяха като пропагандни многотиражки. И до сега. Помни се неотдавнашната драма, когато Министерство на културата изгони настанения на евтино от бившия министър Рашидов вестник „Труд”. Който на всичко отгоре и не си плащал наема. И депутати от ГЕРБ разиграха спектакъл „Убиват „Труд”,  убиват свободното слово”.

В първите години на Борисов в политиката имаше забележителни възхваляващи съчинения за него, каквито не са излизали и по времето на Живков. Пиар публикациите в негова услуга нямат свършване. Имало е дни с по 7-8 заглавия от първа до последна страница за Борисов, Генерала, Бойко, кмета, премиера – всички синоними на името му, да не се повтарят в заглавие. И с по няколко снимки.

Същевременно печатът започна да кънти на кухо

Първа страница на в. „Труд“. Снимка: e-vestnik

Започна да омръзва празнотата – предизвикателни, ефектни заглавия, зад които често съдържанието е плява. Или агресивни, крещящи и направо отблъскващи. Днес читателят може и да се учуди какви неща са излизали във вестниците. Ето малък пример за равнището на печата – заглавията на вестниците при посещение на американския президент Джордж Буш в София, 2007 г. Блъсков и Тошев, също и „Стандарт“ раздуха истерия, все едно идва природно бедствие, не президент:

„Буш идва с диария“, „Осем паяка шетат за янки №1“, „Блокадата започна“, „Буш помаха и се скри“, „Буш ближе чинии напук на диарията“, (във в. „Телеграф“, който по това време още е издаван от Блъсков)

„Спецагенти изтърБУШват София“, „Потупване по рамото от Буш“, „200 чиновници в шпалир за Буш“, „Затварят Цариградско заради Буш в неделя“ (в „Труд“).

„Ходим пеша заради Буш“, „Затвориха небето за Буш“, „Хотелите в паника, няма таксита“, „Щатски агенти тарашат кабинета на президента“, „Вдигат 250 коли по пътя на Буш“ – (в „Стандарт“).
И т. н. (виж тук повече).

Човек може само да предполага пресаташетата от чуждите посолства, като правят сводка за българския печат, какво си мислят.

Има още много подобни по стил заглавия от „Труд”: „Садо-мазо вибрации в парламента“ (на две вестникарски страници – репортаж от Народното събрание), „Пушенето, кръшкането, ходенето без гащи са полезни за здравето“ (чело на страница за здраве), „Джако живее с ухо и половина“ (за Майкъл Джаксън), „Силвио дращи гащи“ (за рисунки на Берлускони), „Дядовци се млатят за баба вдовица“, „17 баби и дядовци бягат от пирати, попадат на калайджии” и т. н., някои заглавия са имитации на „24 часа“. Съперничеството между двата вестника се изразяваше и в нескопосно подражание. „Труд“ първо започна да наподобява „24 часа“ като графично оформление, после и като заглавия. И обратно – „24 часа“ внимава да не изпусне нещо, развито от „Труд“. И кой да се просне по-оригинално пред Борисов.

Тошо Тошев оглавяваше претенциозния Съюз на издателите,

чрез който искаше да е предводител на целия печат. Учреди награда „Черноризец Храбър“, с помпозна церемония, и се опитваше да влияе на журито с наградите. Една година дори отказа да получи наградата за цялостно творчество, защото имало слаби номинации и тази година тя не беше връчена. После смени журито. Сега не се чува нищо нито за издателски съюз, нито някой съжалява за наградата „Черноризец Храбър“. С  нея се е кичила Валерия Велева, топ-перото на в. „Труд“ години наред, наричана „баничарката“, затова, че омеси баница на Борисов като стана премиер. Наречена още „Мадам В.“ в едно остро писмо на Ахмед Доган, което по същество беше най-шумното обвинение в корупция към журналист.

Който си спомня за големия вестникар Тошев, нека си спомни и тези неща.

В редакцията на „Труд” години наред цари тежка атмосфера на интриги, подмазване и подчинение на боса, с фаворити и черни овце. Някои не издържат и напускат. И босът Тошев се обажда на други издатели да не ги взимат на работа. Не е измислица, има такива случаи.

По волята на Тошев бяха уволнени наведнъж главният редактор на „Поглед” Евгений Станчев и двамата му заместници Румен Леонидов и Тодор Токин. „Поглед” беше възроден за кратко като издание на СБЖ, с издател Блъсков, който пък беше взел под наем имотите на съюза. Но зам.-главният Леонидов взел, че написал критична статия срещу „Труд”. Поводът е гаден репортаж, с който „Труд“ злепоставя и обижда стачкуващите учителки, в подкрепа на министъра на образованието. Ръководството на СБЖ отстранява цялото ръководство на вестника, защото засегнало Тошев, който дори не е член на СБЖ. Такова уволнение на шефове на вестник не е имало и при Тодор Живков.

Всекидневниците у нас

започнаха да затъват още преди да ги удари интернет

Първите страници на в. „24 часа“ в три поредни дни на 23,24 и 25 януари. На 26 януари отново има голяма снимка на Борисов на първа страница – заедно с канцлерката Ангела Меркел. За разлика от вестниците на Делян Пеевски, „24 часа“ набляга на едрите планове на Борисов. Това е слагачество и пропаганда от най-елементарен тип. Снимка: e-vestnik

Конкуренцията на онлайн изданията се почувства по-силно някъде след 2007-2008-а година. Дотогава продажбите на хартия бяха повече от посещенията в сайтовете на вестниците и в новите онлайн издания. А „Труд” и „24 часа” в началото имаха сайтове с ограничен достъп до 10-ина публикации за деня, в резюмета. Който искаше цялото съдържание на вестника, можеше да се абонира и да получава по интернет страниците в PDF-формат. Въпреки това, между 2000 и 2011 тиражът на „Труд” спадна от около 350 хил. на 50 хил. При „24 часа” за същото време спадът е от около 160 хил. докъм 60 хил. Толкова стремително надолу не може да се обясни само с конкуренцията на интернет. В този период докъм 2010 г. интернет потребителите у нас не бяха толкова много.

В други страни в Европа в първото десетилетие след 2000-а година също има спад на тиражите на всекидневниците, но не е толкова катастрофален. И дори при някои вестници спадът на всекидневниците през седмицата се компенсира от по-дебелите съботно-неделни издания, някои от които дори вдигат тираж. Съботно-неделните издания на нашите вестници са трагични – нелепи и клюкарски, изглеждат направо любителски в сравнение с вестниците на Запад с големи секции и раздели в различни области по интереси. Главното им достойнство на нашите е програмата на телевизиите, която е търсена предимно от пенсионери.

Отливът на читатели в българските вестници се обяснява главно с тяхната конюнктурност и ниско качество. Започнаха все повече да спестяват новини, да интригантстват политически, да правят пиар и пропаганда. И загубиха доверие.

(Следва)