България е започнала да дава убежище на турски граждани. Но експулсиранията на политически изгнаници от миналото продължават да са проблем за тях и са довели до разбити животи и унищожени бизнеси.

България отново е започнала да предоставя закрила на турски граждани. Вероятна причина за това са обвиненията на медии и правозащитници от последните години, че София е съучастник на Реджеп Тайип Ердоган в политическите репресии над противници на режима му.

Няколкогодишната пауза за даване на убежище след 2016-а - годината на неуспешния преврат в Турция - e приключила, като между 2020-а и средата на 2022-а година България е дала статут на четирима турски граждани, сочат данни на Държавната агенция за бежанците. Възобновяването на практиката съвпада по време с публикациите в международни медии през 2019-а, свидетелстващи за срещи на тогавашния премиер Бойко Борисов, шефовете на ДАНС и Държавна агенция "Разузнаване" и бившия главен прокурор Сотир Цацаров  с висши представители на турското правителство. На тях е било обсъждано връщането на обвинения от властите в Анкара за член на Движението на Гюлен Абдуллах Бююк. Той бе предаден от София месец след въоръжения опит за смяна на властта в Турция.

В Страсбург се придържат към процедурите

В началото на септември Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на Бююк срещу България заради изтекли срокове. Бююк заяви пред Дойче Веле, че в първите месеци на задържането му в Турция е имал забрана да изпраща кореспонденция извън страната. "Жалбата, която подготвих за ЕСПЧ, не беше изпратена от администрацията на затвора. След координация с адвоката ми успях да я изпратя едва месеци по-късно. За съжаление ЕСПЧ е игнорирал фактите и се е придържал към процедурите."

Турският гражданин е завел дело в съда в Страсбург през 2017-а година. Но едно от условията за сезиране на този съд е незаконно решение на последна инстанция от националните съдилища в страните, подписали Европейската конвенция за правата на човека, а през 2016-а година Бююк печели делото срещу исканата от Анкара екстрадиция в българския съд.

Предаването на Абдуллах Бююк на Анкара през 2016-а става след съвместна операция на МВР и ДАНС. По думите на турския гражданин той бил поканен на поредна среща от агенти на българското разузнаване, които му обещали помощ за уреждане на статута му срещу информация за българските последователи на Гюлен. Непосредствено преди пристигането си Бююк, който отрича да е доносничил, е спрян за проверка от полицията. След това е задържан, колата му е паркирана наблизо, а самият той е прехвърлен в друго превозно средство и откаран на  българо-турската граница, за да бъде предаден на турските власти. Този развой на събитията бе споменат само десетина дни по-рано от тогавашния турски външен министър Мевлют Чавушоглу, който обяви публично, че Турция е поискала България да ѝ предаде избягал "предател".         

Трайната репресия

"Това събитие сложи край на моя бизнес", каза Бююк пред Дойче Веле. "В Турция бях арестуван и прекарах три години и половина в затвора. Освобождаването ми би последвано от година под домашен арест. След това ми бе наложена забрана да излизам в провинцията, а в момента имам забрана да напускам страната. В компаниите ми бяха назначени синдици. Те прилагат натиск върху съдилищата, за да не си получа обратно фирмите. Съдебните дела продължават. За съжаление вече нямам търговска дейност в Турция."

Над шест години след експулсирането му репресиите спрямо Бююк продължават. Турският гражданин не може да получи обратно свои документи и колата, която е карал при ареста си от полицията. Обстоятелствата около необявеното "задържане" на автомобила повдигат редица въпроси. Вече шести месец след последното заседание по гражданското дело и Софийският градски съд не обявява решение по делото, с което Бююк иска да получи обратно спортната си кола Ленд Роувър. Нито една от сезираните досега институции като МВР и прокуратурата не оспорва собствеността на Бююк върху автомобила.

За бившите познати, МВР и една кола

Случаят заслужава внимание, тъй като излиза далеч извън рамките на обичайното гражданско право. Турският гражданин на практика става жертва на държавно отвличане, поръчано от режима на Ердоган. Последвалият "арест" и "съхранение" на колата в България са най-малкото тревожни. Двама от съпричастните към случая твърдят, че всичко това е станало възможно благодарение на полицията.

Два източника твърдят, че Божидар Асенов, който съхранява превозното средство, и Бююк са били приятели преди експулсирането. Самият Асенов отрича някога да са били близки. Той разказа, че автомобилът е бил докаран за съхранение от познат на Бююк след ареста му. Полицията го накарала да подпише протокол за превозното средство и го инструктирала да не връща колата, преди да получи разрешение от МВР или от съда, твърди Асенов. Казва и, че след това нееднократно се е подписвал пред СДВР за колата. Човекът, откарал при Асенов автомобила след депортацията на Бююк, потвърди пред Дойче Веле, че е станал свидетел как полицаи дават за подпис на Асенов протокол или друг документ за колата.

При това не съществуват правни основания МВР да изисква нещо подобно от частно лице или да издава документ за съхранение на чужда собственост. "От полицията казаха без тяхно разрешение да не даваме нищо", заяви Асенов. "Изрично казаха - когато съдът реши да се дава - тогава."

Оправдания и обвинения

Бююк предполага, че казусът може да е свързан и с обстоятелства около предложение от 2016-а година на българско длъжностно лице за уреждане на статута му в България. Според него поисканата цена за "услугата" била 6000 евро, а държавният служител посочил и посредник за предаването на сумата. Впоследствие всичко се провалило.

МВР и прокуратурата от своя страна официално се оправдават с това, че частно лице съхранява автомобила и не могат да направят нищо. В писмен отговор на запитване на адвокат на Бююк вътрешното министерство посочва, че "автомобилът не е бил задържан от МВР". То информира още, че от август 2016-а, когато турският гражданин е предаден на Турция, колата се намира във владение на Асенов. Прокуратурата също отказва да се занимава със случая и директно съветва двете страни да се съдят. Както и става.

Божидар Асенов е едър бизнесмен и част от турскоезичната общност в България. Според Търговския регистър най-голямата му строителна фирма, която работи и по обществени поръчки, има оборот от над 1 600 000 лв. за 2020-а година. 

Изгубените години

"Ако можех да остана в България или да се преместя в друга страна, щях все още да продължавам търговската си дейност", казва Бююк. "В такъв случай нямаше да загубя шест години. Но за съжаление аз продължавам да губя по същата причина - депортацията. За съжаление не ми е лесно и да си намеря нова работа в Турция. Вероятността да работим не е много голяма, защото имената ни бяха опетнени."

Друг известен случай на скандално репатриран от България турски гражданин е Селехаттин Юрюн. Неговият казус е по-тежък от този на Бююк - той е от кюрдски произход, а сестра му и брат му са убити от турските сили за сигурност. През август OFFNews съобщи, че Юрюн е получил бежански статут в Полша.

Институциите блъфират

Българските институции дезинформират системно и последователно във връзка с предаването на турски граждани на Анкара. В края на 2020-а година Министерството на външните работи отрече  да е проявяван интерес по дипломатически канали към Юрюн. Документи от съдебното му дело доказват, че това е лъжа.

На шести януари външното министерство е получило от Турция нота с номер КО-04-02-543/06.01.2020 г. за Юрюн. Писмо, прикрепено към делото му свидетелства, че след това дипломатическото ведомство е препратило нотата на МВР, което пък няколко дни по-рано е получило запитване и от Интерпол-Турция. След това вътрешното министерство, позовавайки се включително и на нотата от името на МВнР, е изискало информация от Държавната агенция за бежанците за Юрюн с явното намерение да я сподели с Анкара. И я е получило.

Заради бягство от бежанския център, в който е настанен след залавянето си край границата, Юрюн е изтърпявал ефективна присъда в български затвор. Останалата част от историята му е известна - в деня, в който е трябвало да бъде освободен, българските власти го изпращат директно в друг затвор - този в Одрин.    

Димитър Ганев DW