Огромни опашки, редене и чакане с часове наред, грубо блъскане, конфликти и един починал възрастен мъж - всичко това заради промоция на олио.
Да, звучи чудовищно нелепо - цялото това напрежение и половин загубен ден, за да може човек да се запаси с продукт, с който може да кара месец, че и повече.
Хора са се редили от 6:00 часа сутринта, че и по-рано, в очакването на достъп до заветната мазнина за готвене, а други прекарват буквално часове в натъпканата атмосфера на хипермаркета, за да вземат 5-6 бутилки.
Социалните мрежи започнаха да се пълнят с шеги и дори обидни епитети към цялата тази ситуация, само за да бъдат посрещнати от другата страна с гневни коментари, които се възмущават на бедността, но и на липсата на чувствителност сред някои наши сънародници.
Истината е, че всичко това е просто тъжно, но не и необяснимо, особено в сегашната крайно изнервена ситуация.
Не трябва да забравяме, че голяма част от същите тези хора, които се бутат в магазините за олио, а преди около седмица и нещо се редиха на опашки за бензин и дизел, помнят поне една от двете големи кризи с недостиг и дефицит - зимата на 1996 г.-1997 г. и зимата на 1990 г. -1991 г. - времена на недостиг на всякакви продукти, включително и на храна.
Вероятно и част от тях си пазят като обица на ухото, че когато политиците ти повтарят, че няма криза и няма от какво да се притесняваш, а всичко наоколо ти крещи за криза, може би е добре да започнеш да се притесняваш.
И така се стига до паниката. А паниката води до анархия.
Защото в момента времената наистина са несигурни. В началото на годината беше измерено, че през декември 2021 г. инфлацията за година е достигнала 7,8% - най-високото ниво от 2008 г. и началото на Световната икономическа криза.
Цените на редица храни поскъпнаха осезаемо, което доведе до създаването на напрежение и недоверие.
А след това започна и войната в Украйна, което създава силни притеснения, че инфлацията няма да се успокои към средата на настоящата година, както оптимистите прогнозираха, а в най-добрия случай това ще стане по-скоро към края ѝ.
Колкото до увеличението в цените на горивата, то по традиция води след себе си поскъпване и в самата цена на живот.
На практика, имаме високо напрежение по линията на военните действия, страх, притеснения, че това ще вземе да дойде и към нас и по някакъв начин войната ще ни впримчи и нас като държава, а за капак на всичко животът става все по-скъп.
И макар Корнелия Нинова всеки ден да излиза да казва, че цената на олиото трябва да е по-ниска и спекулата я вдига, в магазина се вижда, че този продукт струва значително повече в сравнение с преди няколко месеца. Или пък какво да кажем в сравнение с преди година...
Така че, изнервени и ядосани, някои хора отиват до магазина за промоция на олио, за да се презапасят, нищо че за месец едва ли ще изхарчат повече от половин бутилка. Съвсем не най-добрият или разумен ход, но е ход, който е обясним.
Оттам нататък цялото това напрежение и емоции, съчетани със струпването на толкова много бутащи се хора, води до резултатите, които се виждат и в социалните медии - бой за олио и един човек, починал след дългото чакане и бутане.
Ситуацията, в която живеем, е страшно сложна и страшно крехка, а нещата стават още по-сложни, когато се намесят хорските страхове.
Това, което ни остава, е да не наливаме само масло в огъня. Защото тогава няма да ни е нужна руска инвазия, за да се докараме до окаяно положение като държава.
Стоян Попов
