Събитията и дебатите около 3 март поставят и още един съществен въпрос - защо изчезват българофилите* по нашите земи? Тук ще се опитаме да покажем защо е важно да търсим отговорите.

На 14 януари т.г. публикувах статията "Ще падат ли бомби над София през 2022 година".

Основната теза в нея бе изведена в подзаглавие: "Превръщането ни в боеспособна нация вече е въпрос на живот и смърт - в прекия смисъл на всяка една от думите". Голямата част от българските анализатори счетоха изводите ми за прекомерни.

На 14 февруари - точно месец по-късно, главнокомандващият Румен Радев призна за всички повдигнати в статията проблеми, а фразите му: "Най-големият риск за националната сигурност е да неглижираме проблемите на българските въоръжени сили. Трябва да има непрекъсното внимание на най-високо държавно ниво към тяхната боеспособност. Най-важната гаранция за нашата сигурност е боеготовността на българската армия…", бяха цитирани практически във всички сериозни медии.

След 24 февруари, ден първи на руското нахлуване в Украйна, много бързо стана ясно защо е важно да разбираме, че самостоятелно сме практически безпомощни и какви са причините за това състояние на нацията и държавата. Защо мнозинството анализатори и политици са сащисани от Опасния нов свят и мястото на страната ни в него?

Събитията и дебатите около 3 март поставят и още един съществен въпрос - защо изчезват българофилите* по нашите земи? Тук ще се опитаме да покажем защо е важно да търсим отговорите.

Вървя на 3 март по улицата, минава мъж край мен и ми подава брошура. Поемам я и продължавам напред. След крачка-две поглеждам заглавието и… се спирам. Звучи обещаващо: "Бъдещето на света"! Разтварям и чета: "Всичко в тях беше от желязо… Управлението им беше желязно, непреклонно, твърдо, съкрушаващо… Куражът им беше железен, жесток, кръвожаден… Войниците им бяха от желязо… Дисциплината им беше желязна. Тяхното иго над победените беше желязно, тежко, непоносимо… Сърцата им железни: никога не познаваха милостта. Те проливаха човешката кръв като вода…".

Зрението избирателно вади пасажа, мозъкът актуално го интерпретира - дали не става дума за Русия на Путин, връхлетяла Украйна. Или става дума за Германия на Хитлер и Вермахта, премачкал с железен ботуш Европа?

Е, не! Става дума за… желязната Римска империя. Която преди 1500-1600 години изпада в пълен морален и политически упадък. След което става лесна плячка за варварските племена…

Разказвам всичко това, защото в този цитат в пет реда е побран духът и драмата на всяка империя. Глобалните неолиберални елити, в т.ч., българските им проксита, не обичат Историята и не харесват Книгата. На първата сложиха КРАЙ, на втората КРЪСТ. (Да ми прости Господ каламбура).

Сега всички вкупом ще плащаме ЦЕНАТА.

Харалан Александров си го каза пределно ясно: "Тази война ни свари неподготвени. В момента започваме болезнено да си даваме сметка, че досега живяхме в безгрижното междучасие на историята, което наивно приехме за нейния край. Под "история" разбирам сблъсъка между могъщи и нечовешки сили, каквито са загниващите империи".

"Ние вече наистина живеем в друг свят", заяви Иван Кръстев. Всички заживяхме в света на Владимир Путин, добавя той. И още: "Това е свят на исторически реваншизъм с брутална сила".

"Отношенията на международната арена се моделират от ожесточеното съперничество на трите суперсили - САЩ, Русия и Китай", счита Борислав Цеков. И добавя: "Имперската линия, която Кремъл вече взема на въоръжение с желанието си да хазяйничи в други държави, е заплаха за Европа, а това значи и за България".

Свърши доброто старо време. "В тази щастлива пауза на историята израсна едно безметежно, нежно и разглезено поколение, което разглежда живота като увеселителен парк и се вълнува повече от сложната си сексуална ориентация, отколкото от дълбоките процеси, които оформят света", счита Харалан Александров.

"Действащите предимно либерално-прогресистки елити в Европа и САЩ са слаби, лицемерни и неспособни да защитават Свободния свят ефикасно", заявява пък Борислав Цеков.

И също смята, че: "В тях навлязоха поколения, които не знаят какво означава битка за свобода, а живеят в измислен свят на джендърни терзания и въглеродна параноя".

Дори Иван Кръстев си посипва главата с пепел: "През изминалите 30 години европейците се залъгваха с мисълта, че военната сила губи значението си на водещ фактор… Всеобщо беше убеждението, че от значение е икономическата сила и меката сила".

Да ме прости Иван Кръстев, но това не беше ВСЕОБЩО убеждение. Нито у нас, нито по света.

Това беше всеобщо убеждение на глобалните неолиберални елити, в т.ч. и на неговия патрон Джордж Сорос. Всички те носят пряка вина за заблудите и слабостта на Запада. И няма да допуснем да ни преписват вината за собствените им илюзии и заблуди.

Ще дам и пример. След анексията на Крим Иван Кръстев отиде в Русия да яде и пие на среща с Путин. На 19 януари 2015 година "Дойче веле" публикува статия "На вечеря с Путин". В нея се казва, че на дискусия във Виена Иван Кръстев е заявил, че "Русия върви не към империализъм, а към агресивен изолационизъм…". Пак там, черно на бяло, твърди: "Главната му цел не е да променя граници".

Какво ли мисли за тезите си Иван Кръстев сега? Дава ли си сметка, че изказани днес щяха да му докарат хейта на подопечните му, а някои да го пратят на х-й!

Затова днес е важно да се припомни кой не даваше и дума да се отдума за задължителна военна служба.

За кого Истанбулската конвенция е по-важна от българската конституция.

За кого бяха изгодни налаганите квоти за жени в политиката, които доведоха министри на отбраната на трите страни с най-големи армии в Европа да са жени?

За кого "Зелената сделка" е по-важна от енергийната сигурност на страната.

За кого марша на прайда е по-важен от военната подготовка?

За кого кланетата в Батак и Стара Загора са митове.

Кой заличаваше и преиначаваше българската история в учебниците.

Кой през тези 30 години хвърляше милиони и милиони за либерастки извращения (от рода на гаврата с картините на Майстора навръх 8 март), вместо инвестиции във военно-приложни спортове. И ако продължа пикселите в сайта няма да ми стигнат!

Как в Украйна не видях един боец под знаме с цветовете на дъгата?! И как не чух един глобалист да критикува украинските националисти, поставящи страната си над всичко, в т.ч. над живота си?

Всички тези въпроси имат отговори. И е въпрос на национална сигурност да бъдат давани. И незабавно нещата да бъдат променяни. От днес, от детската градина и напред... Междучасието свърши, време е да влизаме в час!

Защото светът е голям и Опасност дебне отвсякъде!

* П.П. "Да не пропусна да дам пример за българофили, каквито трябва час по-скоро да изградим. Във Втората световна война хитлеристка Германия унищожава в Холокоста над 6 000 000 евреи. Царска България е неин военнополитически съюзник. Но в нашата страна се намират достойни мъже и жени - ИСТИНСКИ БЪЛГАРОФИЛИ - които спасяват българските евреи".

Станимир СТОЯНОВ

***
Станимир СТОЯНОВ е основател на Международна Академия за Високи Постижения "Сър Исак Нютон". Един от най-мащабните европейски мислители, визионер от глобален мащаб, с афинитет към футурологията. Адепт на културата на постижения в България и в Европейския съюз.