Иво Прокопиев вече връзва кецове да хукне към чужбина с викове „Бият Паниковски!“

Има ли пета колона на Русия у нас? Този въпрос е все по-актуален в последните дни заради все по-ожесточената война, която Москва води в Украйна. Простият отговор е „да“. Като бивша соцрепублика, България отдавна е успяла да излезе от орбитата на СССР, но парите на олигарсите ни миришат на рубли, пише "Стандарт".

А най-много миришат на тези, които се пробват да ги пребоядисат в зелено... Зелено като долари, зелено като ВЕИ, зелено като млад комунист, пробвал се да смени червената окраска със синя. За един разградски олигарх и медиен монополист става дума. Но за Иво Прокопиев след малко.

Сега да се върнем на България и петата руска колона у нас. Ако не се вглеждаме много в детайлите на прима виста можем да изброим доста „леви“ субекти, които са пряко или косвено свързани с Русия. И когато „Говорит Москва”, стават прави и козируват. Движения като „Русофили“ и партия „Възраждане“ обаче далеч не са единствените. Червените връзки могат да се видят и с невъоръжено око в управляващата коалиция.

Зад „широко затворените“, но иначе ококорени очи

на премиер и финансов министър, дошли на власт с помощта на ДБ, ИТН и БСП. Странна комбинация, която показва само, че уклона дори на „най-дясната“ формация в това управление (Костовата ДБ) е доста по-вляво, отколкото се опитват да го изкарат псведодемократчетата в него.

Столетницата дори изправи косите на Кирил Петков като няколко часа се сучеше като булка на пазар, защото така и не поиска да се включи в общонационална декларация срещу Москва, в която присъсътват думичките „санкции срещу Русия“. „Възраждане“ – също.

Разбираемо - банкоматът бързо ще спре да пуска.

Стигна се до абсурдната ситуация (предложена по кагебейски модел от червения Георги Свиленски – б.р.) декларацията да се гласува точка по точка. За удобство. Пък и да се избегнат грешки в превода на руски след това...

Като споменахме кагебейски номера, се присетихме отново за олигарха Иво Прокопиев. Едва ли има някой у нас, който да не знае, че разградският каолинов бос е нито повече, нито по-малко от червен олигарх. Отгледан в люлката на ДС, от баща, горд високопоставен кадър на бившите мракобесни соцслуцби и захранен подобаващо с кеш от червената приватизация на „синия“ Иван Костов. Точно затова, по кагебейски модел, Прокопиев от десетилетия се пробва да се препере, като измие червените отенъци от якичката си и я изкара чисто бяла. Не успява, разбира се, защото

напук на бащицата му Костов, пустият народ не забравя.

И помни корените на Прокопиев, помни произхода на парите му и най-тъжното (за олигарха) – вижда и не забравя кои са приятелите му. А те са цветна компания от червени олигархични издънки и човечета под наем на Москва. Достатъчно е само да си припомним за крепката му дружба с банкера-беглец Цветан Василев, който освен мегакрадец се оказа и сериозен застъпник на връщането на руското влияние у нас – готов да плати 1 млрд. лв. за плана „България“ на русофила Николай Малинов, генерала от КГБ Леонид Решетников и кремълския олигарх Константин Малофеев.

Или за връзките на Прокопиев с чудото на разследващата журналистика... на „Россия сегодня“ - Атанас Чобанов. Той също грее в ярко червено с прокремълските си връзки и още по-прокремълските си действия. Руски зет, криещ се в Париж от плюшени вълци и ядосани американски дипломати, които обича да записва по телефона. И подобно на него, и

Прокопиев сега се пробва да пришие на друг собствените си московски зависимости.

За да се изкара по-католик от папата и по-американец от Джо Байдън. А удобната жертва за това винаги е една – ДПС. Разградският комсомолец много мрази движението по обясними причини. От години партията е единствената у нас, която има ясно заявена про-аталантическа и евро-ориентирана позиция. За тях пътят на България винаги е бил само назапад – към ЕС и НАТО и днес, когато това е факт, те продължават да са единствените, които с нокти и зъби бранят тази позиция.

Да си припомним това, че те бяха единствените, които настояха да се прекъсне безметежното безвремение, превзело Народното събрание и да се приеме декларация, осъждаща руската инвазия в Украйна. Жизненоважен акт, без който Кирил Петков не би могъл да подкрепи нито едно действие на Евросъюза и атлантическите ни партньори. Просто защото сме парламентарна република и подобни решения могат да се вземат единствено от представителите на народа в Народното събрание. И Петков, и ментора му Прокопиев отлично знаят това.

Защо тогава сега отново разградският бос е дал команда на мейнстрийма си (в който брюкселското издание „Ню Юръп“ преброи над 25 собствени и още поне толкова овладяни от Прокопиев медии) за бой по ДПС? Елементарно – за да спаси себе си. Каолиновият бос знае, че ДПС са единствените у нас, които от години се борят с червената мафия на руската олигархия в страната. И като нейн виден предствител Прокопиев е застрашен.

Нищо, че Петков се прави на разсеян за обещанието си да внесе сигнал срещу Прокопиев в държавното обвинение. Но и на това ще му дойде времето. Най-малкото, защото пое ангажимент да го направи. И „сляпото петно на медийния пейзаж“ у нас (както го нарече „Ню Юръп – бр.) знае това. Затова панически задейства единствения план, който добре познава – кагебейския прийом да очерни врага и бързо да скрие собствените си следи, които водят към Москва.

И затова като един истински Щирлиц на родната олигархия Прокопиев надува свирка, че ДПС били „петата колона“ на Русия у нас. Рефрен, който се повтаря на няколко години от каолиновите медии, като за удобство се заменя само държавата – ту Русия, ту Турция.

Дали подобна атака ще уплаши ДПС и ще я накара да се оттегли от пътя си?

Едва ли. В годините движението е показала, че има начело визионери, които държат на европейските ценности и не се поддават на подобни манипулации. Дали обществото ще се върже на тази куха каолинова измама? Отново едва ли. Хората добре знаят прокопиевите номера и помнят костовите сини камуфлажи, под които прозира червената му враторъзка. Затова е ясно едно – тази пиеска на разградския бос не е насочена за българска аудитория. Тя има за цел да му помогне в легендизирането му навън.

Когато отново му запари под опашката и дойде момента за поредното му бягство зад граница, да извади по модела на „Просто Киро“ (партизанското име на премиера, дадено му от собствените му съпартийки) изрезките от Гугъл и да хукне в чужбина с викове: „Помощ! Бият Паниковски“. А шубето, както викат в разградско, е голям страх. Затова Прокопиев няма да се посвени да извади още лъжи за „Петата колона“ от каолиновото си джобче, ако това ще спаси собствената му кремълска кожа.