Близо 4000 непридружени непълнолетни лица са подали молба за закрила в България през 2023 г. Рекорден брой. Огромното мнозинство от тях идват от Сирия и Афганистан. Но българското правителство се затруднява да осигури решения за тези деца, освен настаняване в центрове за търсещи убежище, без да се осъществява внимателно проследяване, пише в репортаж от София и Харманли Майа Куртоа, специален кореспондент на InfoMigrants.
Две деца седят край национален път с нажежен асфалт и прелитащи коли. Защитено от погледите от няколко дървета, които ограждат тревистата пътека, по-малкото от двете яде сладолед. По-голямото дете, С., е на 15 години. Изпълнен с енергия, той обяснява, че момчето до него, М., е само на 9 години.
Пред тях е центърът на Харманли, малък град с няколко хиляди жители, разположен на петдесет километра от границата с Турция. Той е първата точка на пристигане в България, вратата към Европа, за емигрантите идващи от Турция. Зад тях се намира центърът за приемане и регистрация на лица, търсещи убежище, където са настанени С. и М.
Подобно на по-голямата част от търсещите убежище в момента в Харманли, С. и М. са сирийци. „Тук, в този център, положението е добро“, казва С., малко преди М., който се страхува да каже нещо повече на непознатите, да предложи да си тръгват. За секунда двете деца се изпаряват, но не без махване на ръка за довиждане и широки усмивки.
В средата на май българските власти откриват нова приемна зона, изцяло посветена на непридружени непълнолетни и семейства, в рамките на центъра в Харманли. Управлявана с помощта на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и по-специално на УНИЦЕФ, тази зона е с капацитет 98 души. Въпреки молбите ни към ръководителя на центъра в Харманли, не получихме разрешение да влезем.
Около стотина младежи на възраст под 14 г.
Това откриване отговаря на една спешна нужда: пристиганията на непридружени непълнолетни лица се увеличават. 2023 г. е рекордна година. От 22 518 молби за убежище, регистрирани от българските власти, почти 4 000 са подадени от непридружени непълнолетни. През предходната 2022 г. те вече са били почти 3 300.
„Възрастта на непълнолетните, които подкрепяме, също е спаднала през 2023 г.“, отбелязва Диана Радославова, координатор на „Глас в България“, като има предвид самотни деца на 13-годишна възраст. Около стотина от непридружените непълнолетни, пристигнали през 2023 г., са на възраст под 14 години. Тази неправителствена организация е създала Център за правна помощ с офиси в София, столицата на страната, за да помага на изгнаниците, включително на непридружените непълнолетни, да подават молби за международна закрила.
Между януари и април 2024 г., според последните статистически данни на Държавната агенция за бежанците (министерското подразделение, отговарящо за търсещите убежище и бежанците), 358 непридружени непълнолетни са пристигнали в България и са подали молба за закрила. Повече от половината от тях (191) идват от Сирия. Втората най-често срещана националност е афганистанска. Следват египетските непълнолетни и само в незначителна степен – мароканските, иракските и пакистанските деца.
Афганистанските деца са настанени в София. За тези непридружени непълнолетни е запазен цял етаж от центъра за приемане и регистрация Военна рампа в покрайнините на столицата. За да се стигне дотам, общественият транспорт е ограничен. Трябва да се върви няколко десетки минути пеша между логистичните складове, ръждясалите камиони и сметищата за скрап на един индустриален район.
По този негостоприемен път 17-годишният Шахзада и 16-годишният Хан Ага вървят бързо. Време е да се приберат в центъра за раздаването на храна с найлонова торбичка в ръка. Хан Ага е напуснал страната си, Афганистан, преди година и половина. След това прекарва повече от година в Турция: „Работих в малък турски град, в една фабрика, за да изкарвам прехраната си и да плащам на трафиканта“. Такъв е случаят и с приятеля му Шахзада, който тръгва на път по-рано и пристига в Турция шест месеца преди него.
„Или ще останем тук, или ще тръгнем отново“ към Западна Европа
Двамата младежи търсят сянка, за да разкажат още малко от историята си. И двамата придържат гърбовете си към телената ограда, срещу която стои и храст, който ги предпазва от обедното слънце. Единият от тях механично бърка с върховете на пръстите си в найлоновата си торбичка.
Хан Ага ни уверява, че е успял да премине от Турция в България „без затруднения“. Шахзада не може да каже същото: при първия си опит да премине, в началото на 2024 г., „българските граничари ме спряха и ме върнаха обратно. Взеха ми мобилния телефон и парите“. Вторият опит е успешен.
Двамата млади мъже са в България само от десет дни. Планът им за бъдещето? „Всичко е 50/50. Все още не сме решили: или оставаме тук, или тръгваме отново“ към някоя страна по-на запад в Европа, доверяват те, малко объркани.
Тук, в центъра Военна рампа, третият етаж е изцяло предназначен за настаняване на непълнолетни. „Има много афганистанци. Храната не е лоша, достатъчно добра е“, казват двамата младежи, без да се оплакват.
Всеки късен следобед, в 18:00 ч., вратите на центъра се затварят. Те се отварят отново чак в 9 часа сутринта на следващия ден.
Така че в тази късна сутрин някои от младежите имат нужда да подишат малко свеж въздух. Като 17-годишния Камран, който току-що е излязъл от центъра с двама приятели, за да се поразходи наоколо. Той също е в София от десет дни. Напуснал е Афганистан в края на 2022 г., след което е прекарал повече от осем месеца в Турция. От негова страна обаче няма колебание: „Категорично не искам да остана в България. Искам да отида в Германия. Тъй като съм непълнолетен, няма да ме изпратят обратно тук“, надява се той.
„Тези центрове трябва да са последната възможност за тези деца“
Камран изобщо не се чувства добре от условията на живот във Военна рампа. „Храната, която ни дават тук, не е нито добра, нито достатъчна. Това е, което дават на затворниците“. Преди всичко той се чувства зле придружен: „Има лекар, но той предписва едно-единствено лекарство за всички видове болки“.
Въпреки молбите ни, достъпът до Воена рампа също беше отказан: „В центъра не се допускат журналисти и камери“, каза ни охранителят, който строго контролира влизането и излизането.
„Тези центрове трябва да са последната възможност за тези деца“, казва Диана Радославова от „Глас в България“. „Особено за най-малките, които са на около 13 или дори под 10 години… За тях трябва да мобилизираме българската система за закрила на детето и само в краен случай да ги настаняваме в тези центрове“.
Много малко непридружени непълнолетни обаче имат достъп до националната система за закрила на детето. Има много малко свободни места, след като българските деца бъдат взети под закрила. През тази година редица неправителствени организации увеличават усилията си за повишаване на осведомеността сред българските приемащи семейства в отговор на липсата на решения.
„Никой не ги иска“, оплаква се Диана Димова, ръководител на базираната в Харманли неправителствена организация „Мисия Криле“, която организира развлекателни и спортни дейности за децата в центъра. „Често тук създаваме връзка с деца, които няколко месеца по-късно изчезват в природата. Ние губим следите им. Понякога по-късно откриваме, че някои от тях са умрели по-далеч, сами, на друга граница. Това е най-болезнената тема за мен“.
