Людмила Куюмджиева
Моника Стоянова

България ще се върне отново на пътя на икономическия растеж през 2011 г., когато икономиката ни ще нарасне с 3,8%, според прогнозите в Средносрочната фискална рамка за периода 2010 г.-2013 г., която бе публикувана вчера. В последните две години от своя мандат сегашното правителство очаква по-силен растеж, като за 2012 г. и 2013 г. са заложени увеличения на брутния вътрешен продукт (БВП) съответно от 4,8 и 5 на сто.
За 2010 г. правителството очаква спад от 2 на сто. Ако страната обаче не усвоява никакви средства от еврофондовете догодина, БВП ще се свие с цели 5,4%. За тази година пък се очаква спадът да достигне минус 6,3%, пише в документа.
От финансовото министерство прогнозират, че инфлацията ще продължи да забавя ръста си и догодина. Очакванията за настоящата година са животът да поскъпне средно с 2,3 на сто, което е драстично по-малко от измерената за 2008 г. инфлация от 11,9%. На база хармонизирания индекс на потребителските цени в рамката е заложена обща инфлация от 2,2% за 2010 г. и 3,5% за 2011 г., след което се очаква тя отново да започне да се забавя - съответно до 3,2% през 2012 г. и 2,7% през последната година от управленския мандат на ГЕРБ.
Според макроикономическата прогноза на МФ в периода 2011 г.-2013 г. можем да очакваме връщане към модела на ценова динамика, характерен за България в годините преди 2007 г.
Икономистите на ГЕРБ ще проучат и различни данъчни практики за диференцирано облагане на доходи над определена сума и на имущество над определена стойност. Целта на тази мярка е хората с доходи и имущество над средното ниво да имат по-голям принос в хазната. Припомняме, че идеята бе представена от синдикатите на последната среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
От МФ прогнозират и доста благоприятно движение на дефицита по текущата сметка, който според експертите ще се свие до 7,2% още през 2012 година. За миналата година показателят беше 25,3%, а тази година се очаква той да възлезе на 11% от БВП. В основната си част подобрението на салдото се очаква да дойде от външната търговия. Според заложените разчети през 2013 г. износът на стоките ще е възстановил обемите, наблюдавани през 2008 г. В същото време се очаква спад на вноса с около 4 млрд. евро заради преструктуриране на вътрешното търсене.
Безработицата ще се увеличава до 9,5% през тази и 11,4% през следващата година и нарастването на заплатите ще е по-ниско от растежа на производителността на труда.
В макрорамката се предвижда да има сключени договори по всички оперативни програми към края на 2009 г за около 4,2 млрд. лв. Цялата сума, предвидена за страната ни по линия на оперативните програми за периода 2007 г.-2013 г., е над 13 млрд. лв. Около 1,2% от тях се очаква да са изплатени на бенефициентите до края на годината.
Прогнозите по Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) за периода 2010 г.-2012 г. са да се изразходват около 1,313 млрд. лв. финансиране от ЕС и национално съфинансиране. През 2010 г. очакваното ниво на разходи е приблизително 486 млн. лв.
По програмата с най-голям бюджет - “Транспорт“, се прогнозира през следващите 3 години да се изразходват близо 3,2 млрд. лв.
По ОП „Околна среда“ трябва да се изразходват в тригодишния период около 1,948 млрд. лв. За „Развитие на човешките ресурси“ са планирани да се разходват малко над 900 млн. лв. до края на 2012 г., а по ОП “Административен капацитет” - 123 млн. лв. за следващите три години.

---

386 млн. лв. е бюджетният дефицит за юли

---

Към края на месец юли 2009 г. дефицитът в бюджета е 386,4 млн. лв., съобщи МФ. Салдото се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 512,4 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 126,0 млн. лв. Общият размер на приходите и помощите по консолидираната фискална програма за седемте месеца на 2009 г. е 14 751,4 млн. лв., което представлява 89,7% от постъпленията за същия период на миналата година. Изпълнението спрямо годишните разчети за 2009 г. е само 45,3%. Разходите по консолидирания бюджет за изминалите седем месеца на годината са в размер на 15 137,8 млн. лв., а не 15 191,5 млн. лв., както бе обявено по-рано. Увеличението спрямо същия период на миналата година е с 23,8 %. Само 49,5 млн. лв е дефицитът в републиканския бюджет. Много сериозно е неизпълнението в бюджетите на общините, както и на социалните и здравноосигурителните фондове.