Новото българско правителство не трябва да иска заем от МВФ. Това съветва американският експерт Стив Ханке, професор по приложна икономика и баща на валутния борд у нас, позовавайки се на своите очаквания за по-добри данни за бюджетния дефицит от тези, които прогнозират експерти.
Според професора, цитиран от БНР, орязването на държавната администрация е правилна стъпка от страна на кабинета "Борисов". Но препоръчва да не се предприемат прибързани стъпки за взимането на заем от МВФ, защото това би било проява на слабост.
По думите на Ханке всяко ново правителство иска да покаже, че е силно и че може само да се справи с проблемите. Неслучайно през май той е посъветвал по същия начин и турския премиер Ердоган, който е бил изправен пред дилемата дали да поиска заем от МВФ. Въздържанието от подписване на подобен договор се оказа сериозен плюс в политиката на Ердоган, довел до засилване на доверието на инвеститорите към турската икономика.
Според професора България трябва да се придържа към същия подход. И ако правителството покаже, че само може да се справи с корупцията, да реформира съдебната система, да ореже излишната държавна администрация и да държи бюджета под контрол, това спечелено доверие може да промени посоката на развитие на България, смята още американският икономист.
„На този етап ползи от евентуално споразумение с МВФ България няма. Фондът в най-общия случай играе ролята на кредитор от последна инстанция, който спасява потънали правителства. У нас това не е така и няма да има пряк ефект върху публичните финанси“, коментира преди време за „Класа“ Лъчезар Богданов, управляващ партньор на Industry Watch. Според него доказателството е, че на почти всички страни, обвързали се с финансовата институция, с изключение на Полша, се гледа като на рискови.
Според Левон Хампарцумян, главен изп. директор на УниКредит Булбанк, споразумението с МВФ изпълнява ролята на резервен парашут и няма особено значение за инвеститорите. „За тях е по-важно да има ясна среда за правене на бизнес, с работеща и ефективна администрация, с ниска корупция. Дори по парадоксален начин отношенията ни с фонда в периода на прехода бяха преувеличавани. Изискванията, които МВФ поставяше – които бяха консервативни, но рационални, се използваха от политиците като щит за взимане на трудните политически решения“, коментира наскоро банкерът пред „Класа“. По думите на икономическия експерт Йосиф Аврамов евентуално споразумение може да се сключи догодина, след като излязат данните за изпълнението на настоящия бюджет.
Припомняме, че финансовият министър Симеон Дянков изрази мнението, че трябва да се изчака до края на годината и да се следят внимателно сигналите от САЩ, както и тези в Европа. През втората половина на септември пък се очаква редовна мисия на МВФ, за да се обсъди водената от новото правителство бюджетна политика и да се направи обстоен анализ на приходите и разходите в хазната.