---

Юлиана Николова е родена през 1954 г. в София. Завършила е ВМЕИ (днешния Технически университет). Работила е в Научния институт по радиоелектроника. През 1992 г. постъпва в Министерството на промишлеността и е включена в първото звено, което работи по програмата за асоцииране на България към ЕС. През 1999 г. е назначена за заместник-министър на промишлеността.
В периода 2000-2001 г. е ръководител на дирекция "Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции" към МС. На президентските избори в България през 2006 г. Николова е кандидат за вицепрезидент на широка десноцентристка коалиция заедно с кандидат-президента Неделчо Беронов.
В момента е директор на Европейския институт, а от 1 септември т. г. официално поема поста ръководител на Секретариата към Съвета за управление на средствата от ЕС.

---

- Г-жо Николова, в сряда беше освободена от длъжност Райка Онцова, изпълнителен директор на одитната агенция. Мотивите са, че не е информирала премиера Бойко Борисов за получени от Брюксел критични писма? Какъв е вашият коментар?
- Очевидна е липсата на координация и комуникация и това пречи за напредъка на България във всякакъв смисъл. Преди всичко трябва да има комуникация между българските институции, защото не може по един и същи въпрос да се предоставя различна информация на Брюксел. Институциите трябва да започнат да си говорят.

- Как мислите - нещо в комуникацията не е доразбрано или пък умишлено е скрито?
- Не, това не мога да коментирам. Никога през живота си не съм срещала г-жа Онцова. Не мога да подозирам никого, без да имам доказателства за това.

- Но министър Росен Плевнелиев буквално каза, че сме се самозастреляли, защото в доклада на одитната агенция се съдържат положителни оценки, а в приложенията са описани пропуски?
- Недопустимо е несвършените неща да не бъдат представени по адекватен и разбираем за Еврокомисията начин. Регламентът казва, че одиторът може да приеме оценката с резерви.
Но управляващите органи са длъжни да дадат корективни марки. Не е необичайна практика. Но очевидно корективните мерки, дадени в описанията, не са включили всички притеснения и резерви на одиторите.

- В публичното пространство се прокрадва мнението, че в кризата страните, които имат най-голям принос в европейския бюджет, изпитват финансови затруднения и затова претенциите към България се увеличават.
- Не възприемам подхода, че България се третира с различен стандарт. Няма данни, които да показват, че се гледа по-благосклонно на някоя държава в същото положение и тя минава напред по-лесно от нас. Големите финансови затруднения наистина ще правят по-прецизна Еврокомисията, за да може правилно и бързо да се усвояват парите. Затова казвам, че закъснението на България може да доведе до преразпределение на парите към държави отличници, каквито са например Германия, Финландия, Австрия. Пренасочване на ресурса се случва, защото в средата на периода се прави анализ кой колко е усвоил и дали има проблеми. Това е заложено в регламентите. Аз обаче все още се надявам, че няма да стигнем дотам.

- Действително ли 21 ноември е денят Х и дотогава трябва да получим положителните оценки за съответствие на оперативните програми?
- Никакви пари, освен аванса, не може да се получат, докато няма оценка за съответствието. Според регламента това трябва да се случи в рамките на една година от одобряването на оперативните програми. Ако приемем, че денят на одобряването за България е 21 ноември 2007 г., първата година изтича на 21 ноември 2008 г. България е подала всичките си оценки на 8 октомври 2008 г. , но сме получили отрицание и по седемте в началото на декември 2008 г. Тогава ни дадоха още една година отсрочка. Това означава, че не ни остава много време и се надявам ЕК да е поискала преразглеждане не на целия одитен доклад, а само на онази част, която показва критични слабости.

- Какъв е проблемът на българската администрация, още не е научила брюкселските правила или има нещо друго?
- Не бих искала да обобщаваме и да слагаме всички под един знаменател. Това, което искам да кажа, е, че трябва да се отнасяме напълно отговорно към нещата, които вършим. Да не се съобразяваме с никакви други мотиви, освен с отговорното за България поведение.

- Има ли недостиг на квалифицирани кадри в структурите, които се занимават с управлението на еврофондовете у нас?
- Както навсякъде, във всяка сфера на живота, в който и вие, и аз съм работила досега, има и квалифицирани, и недотам подготвени. Има хора, които се опитват да направят нещо, и други, които не ги е грижа. Администрацията е йерархична структура и ако чиновниците, които са на по-ниските равнища не се справят, очевидно няма да успеят и на по-високите. Но отговорността на онези, които стоят на горните нива, е да отсеят всички, които не могат да вършат работа. През последните години администрацията получаваше разнопосочни сигнали от политическите ръководства на министерствата и това създаваше проблеми. В самите политически ръководства пък много често не си говореха, защото бяха от различни партии. Дори имаше случаи, в които министър не разговаряше със своя заместник. Чии разпореждания тогава изпълняваше администрацията? Ето затова нещата не вървяха.
Иска ми се държавният служител да стане модел за почтеност.

- Вие сте определена за ръководител на Секретариата към Съвета за управление на средствата от ЕС. Ще имате ли право да избирате или да предлагате за освобождаване определени служители в определени структури?
- Както се казва - опазил ме Господ. Не ми трябват подобни правомощия. Ще се стремя да се прилага принципът на субсидиарност - за администрацията отговарят министрите, а те си носят политическата отговорност. Аз мога само да докладвам на премиера и на вицепремиера, ако някъде поради липса на човешки ресурс или недостиг на квалифицирани кадри се появи проблем. Корективните мерки ще взимат съответните министри, защото е тяхна отговорността да си оправят екипите. Иначе секретариатът на Съвета за управление на средствата от ЕС ще има собствена администрация. А моята амбиция е тя да не бъде временна, а да е стабилна структура, която ще участва в разработване на програмите за следващия планов период. Смятам, че трябва да подпомагаме и да координираме създаването на национален план за развитие на България.

- Проблемите на кои оперативни програми са най-притеснителни?
- Не ми се ще да правя генерални заключения, защото погледът ми не е много отвътре. Повече отвън съм наблюдавала процесите. Но програмите, които вървят с бавни темпове, а имат огромно значение за всички ни, са "Конкурентоспособност на българската икономика " и "Транспорт". Усилията обаче ще бъдат навсякъде. Няма да се подхожда секторно. Затова са тези управляващи органи и всеки трябва да си върши работата.

- По Програмата за развитие на селските райони са заделени доста пари, но процесът е много бавен, Разплащателната агенция буквално е задръстена от проекти, които не се разглеждат. Има и блокирани средства по САПАРД, загубихте ли надежда за тях?
- Ще наблюдавам и ПРСР, даже вече имах разговори с министъра на земеделието, ще се срещна и с ръководителя на фонд "Земеделие". Колкото до САПАРД, смятам, че ще успеем да разрешим проблема. По-скоро се тревожа за парите по ФАР и за отнетите акредитации на двете агенции. Притеснението ми идва след изказването на бившия финансов министър, че там шансове почти няма. А г-н Орешарски има повече вътрешна информация от мен. Някои проекти на ИСПА са рискови, но за други има още време, защото програмата е до края на 2010 г.

- Кога в страната ще се усетят първите ползи от оперативните програми?
- Труден въпрос особено в момент на криза. Но всички ще усетим положителните ефекти, когато успеем да се справим с корупцията и с политическата намеса. Имам гаранциите на премиера, че това е общата цел. Ако се окажа без политическа подкрепа, разбира се, че ще се махна, защото няма да е възможно да работя.


Интервюто взе Маргарита Димитрова