---

През 1998 г. Ана Михайлова завършва Университет за национално и световно стопанство, София, специалност „Прогнозиране и планиране на икономически системи", Модул "Макроикономически анализи и прогнози". През 2002 г. става магистър по публични финанси. През 1999 г. преминава курс по приложна макроикономическа политика в Joint Vienna Institute - IMF, а през 2001 г. стажува в Генерална дирекция „Бюджет" в Европейската комисия в Брюксел. През 2002 г. преминава курс по финансови аспекти на икономическото развитие към Japan International Cooperation Agency, Токио, а през 2003 г. - макроикономическо моделиране към Erasmus University, Ротердам. Владее английски, немски, руски език.

---

-Г-жо Михайлова, действително ли е злепоставящо за България подписването на споразумение с МВФ за подкрепа в случай на неблагоприятен развой на икономическата конюнктура у нас?
-Искам да акцентирам върху това, че не само страни, които се намират в затруднено положение или са пряко засегнати от кризата търсят подкрепа от Международния валутен фонд (МВФ). Също и държави, които са със стабилна маркоикономическа позиция в момента, но поради кризата търсят МВФ като гарант за устойчивостта в икономиката им. МВФ направи доста усилия в последно време, за да промени имиджа си на институция, която се намесва само в кризисни моменти. На практика ние можем да ползваме фонда освен за получаване на свеж финансов ресурс и като анализаторска помощ в подкрепа за макроикономическите решения.

-В тази връзка смятате ли, че ни се налага да ползваме stand-by споразумение?
-През есента предстои редовна мисия на МВФ, така че ще можем да съгласуваме с тях водената бюджетна политика. Ще сондираме тяхното мнение за това доколко сериозни са макроикономическите дисбаланси в страната и ще съгласуваме средносрочната фискална рамка.

-Евентуално споразумение би ли да попречило за присъединяването към еврозоната?
-Категорично не. Дори в момента МВФ, Световната банка и Европейската комисия работят заедно. Това показва и случващото се в Румъния, където одобриха комбиниран пакет от финансови мерки, предоставени от трите институции. Така че те служат не само за подкрепа на платежния им баланс, но имат и ресурс да финансират големия си бюджетен дефицит.
Нужно ли е предварително да постигнем съгласие с ЕС, ако решим да подпишем споразумение?
Според процедурата, трябва да уведомим Европейската комисия за намеренията си да водим преговори в МВФ и да подпишем споразумение. Тези въпроси се разглеждат от EFC (Комитета за финансови въпроси към ЕК).

-Възможно ли е ЕС да ни отпусне средства? Съществува ли такава практика?
-Ето всички средства, които са одобрени с финансовата перспектива 2007-2013 г., са на наше разположение. От нас зависи ефективното им усвояване, влагането им в приоритетните сектори на икономиката. Една от основните задачи на правителството е подобрение на координационните механизми за усвояване на средствата от ЕС и доброто им управление.

-В доклад на Юробанк и „Еф Джи груп“ се твърди, че България има шанс да кандидатства за еврозоната и да влезе в преддверието й - ERM II, чак през 2013 г. Така ли е в действителност?
-Основен приоритет на кабинета е приемането ни в еврозоната. Но преди това трябва да работим за бързо присъединяване към валутен механизъм 2. Още повече че от години отговаряме на Маастрихтските критерии. За валутния механизъм на практика няма подобни изисквания. Решаваща е ролята и подкрепата на останалите страни - членки на ЕС, ЕК, Европейската централна банка. Това, което се изисква от нас, е да докажем устойчивостта на макроикономическата рамка, ангажимент за водене на разумна фискална политика, която в условия на валутен борд е основен инструмент за настройка, бърза конвергенция към политиката на ЕС. Това е, което трябва да направим, за да се присъединим към еврозоната. Цитираната дата на Юробанк и „Еф Джи груп“ може да се разглежда като частна прогноза и в никакъв случай не е базирана на заявени от правителството намерения. Дори не отговаря на това, което ние предвиждаме.

-А кога ще сме готови за присъединяване към еврозоната?
-Бързаме да влезем във валутния механизъм 2. Но това е процес на преговори, които тепърва предстоят. Има още работа за вършене.

-При положение че отговаряме на Маастрихтските критерии, можем ли да кажем, че пречките са от страна на другите страни членки?
-Действително Европейската комисия е станала по-предпазлива, когато има такива големи дисбаланси в световен мащаб. Но тепърва предстои да видим нагласите на страните членки и на институциите към новото правителство. По последни данни, външните финансови анализатори смятат, че финансовата, икономическата и политическата ситуация в България я правят по-малко рискова за инвестиции. От влизането на нашето правителство на власт и с обявените политики политическият и финансовият риск на държавата е паднал с над 1.5%. Ако ние като правителство преди месец бяхме решили да издадем облигации, те щяха да ни струват 7.5 – 8%. Сега, ако решим да издаваме – ще ни струват 5.5 -6%.

-България има най-ниския държавен външен дълг в най-новата ни история. Едновременно с това задълженията на частния сектор са толкова големи, че брутният ни външен дълг е над 107% от БВП. Може ли това да създаде проблеми за развитието на икономиката ни? Съществува ли опасност от масови фалити на длъжници заради задължения към чужди кредитори и заради кризата?
-Действително нивото на брутния външен дълг нарасна значително през последните години, което е свързано и с нарасналата икономическа активност и необходимостта на фирмите да ползват свеж финансов ресурс. Когато говорим за външни задължения, не трябва да ги гледаме сами по себе си – важно е да се анализира структурата им. Към април схемата на този дълг показва, че 51% се дължат на банковата система. Наши трезори ползват ресурси от чуждестранните им банки-майки. И макар методологически, депозитите да се отчитат като краткосрочен дълг, показва една дългосрочна ангажираност на чуждите финансови институции към подразделенията им тук и желание за по-голяма дейност и развитие на българския пазар.

-Значи няма опасност за банковата система?
На този етап няма индикации за притеснения.

-Като зам.-министър, отговарящ за макроикономическите анализи, как оценявате развитието на икономиката?
Като погледнем как се развива икономиката в първите 6-7 месеца на годината, виждаме, че все още няма сигнали за възстановяване, дори напротив – можем да очакваме през второто полугодие да се наблюдава задълбочаване на дисбалансите и спада на БВП. Предвид общото състояние на световната икономика, това не е никак учудващо. Силното забавяне на растежа в световен мащаб, както и проблемите, които имат основните ни търговски партньори, рефлектират негативно върху износа на стоки. Той е спаднал с 18,8% в реално изражение за последните три тримесечия и очакваме тази тенденция да продължи поне още две тримесечия. Това, разбира се, се отразява и на предприемачите – те стават по-консервативни в инвестиционните си намерения. Несигурността в бъдещото развитие на икономиката ги кара да отложат някои от належащите си разходи. Процесът е подсилен и от повишената цена на финансовия ресурс на банките и по-консервативната им политика. Очакваме през второто полугодие сериозен спад на чуждестранните инвестиции. Очакванията за потреблението също се променят. Забавянето на темпа на растеж на заплатите, увеличението на безработицата намаляват съвкупните доходи в икономиката, коeто свива потреблението.

-В началото на седмицата МВФ обяви, че световната икономика е започнала да се възстановява, водена от Германия. Кога можем да очакваме положителните сигнали от чужбина да се усетят и у нас?
-Не очаквам това да се случи през настоящата година. В страни като нашата, където капиталовите потоци спаднаха драстично, могат да не се възстановят напълно. И у нас кризата се отрази и във влошаване на фискалната позиция. Разбира се, благодарение на разумната фискална политика, водена в последните години, все още успяваме да реализираме макар и минимален излишък по консолидираната фискална програма. Целта ни е да постигнем балансиран бюджет за тази година. От друга страна, се наблюдава изместване на търсенето от по-развитите към нововъзникващите пазари, от което могат да се възползват страните, които са направили промени в производствената си структура. За нас е предизвикателство да повишим производителността на труда и да приоритизираме секторните си политики.

-Например?
-Според мен - отраслите, които произвеждат за износ, и тези, които създават продукти с висока добавена стойност.

-Предвиждате ли стимули за подобен род инвеститори?
-Засега това се прави от Българската банка за развитие и все още обсъждаме допълнителните мерки от страна на държавата. Все пак едно от водещите изисквания пред нашата политика е запазване на стабилна фискална позиция, което ще наложи свиване на държавните инвестиционни разходи.

  Интервюто взеха: Диана Йосифова и Станка Динева